Тц, не е само там разликата.
Желанието е от ума, в реалността се реализира всичко, достатъчно силно и достатъчно постоянно и вкоренило се в подсъзнанието или душата.
Душата изпълнява вкоренените в нея въжделения, а умът само пищи и е вечно недоволен.
Когато умът иска едно, а душата си е наумила друго, винаги става науменото от душата, а умът винаги е несъгласен и недоволен.
Значи първо се осъществува задължително онова, което е рекъл духът, после онова, което е рекла душата, ако не противоречи на онова, което е постулирал духът. И накрая ходи и хленчи умът.
То е като правилата за улично движение-как беше, ако има на едно кръстовищезнаци по платното, пътни знаци, светофар и полицай, чии знаци ще спазваш? :-)
А освен това умът може и да му се изпълни някое и друго желание, но то трябва да се уплътни, за да придобие сила. В процесинга делят хората на обикновени и клирове, вторите могат да създават устойчиви мисъл форми, първите не могат и всичко им се разпилява. Е как ще се изпълни нещо, без ти да си го уплътнил, за да придобие постоянно действаща сила до изпълняване на желанието?
Да желаеш значи нещо като страданията на младия Вертер, а насам, а натам се клатушкаш.
А да възнамериш нещо значи да уплътниш желанието, да му придадеш сила и насоченост, да го направиш стабилно, да създадеш стабилна мисъл форма.
И да не противоречи на основанията и намерението на духа.
Куелю ли викаше, че трябва да се приведе душата и ума в единство. Вадим Зеланд със сигурност го обяснява обаче.
Ма аз общо взето установих, че най-добре си знае работата духът и по-добре да не му се меся, щото мога да преместя с огромна загуба на енергия тая река оттук там, ама после няма да мога да я удържам там цяла вечност.