Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Астрология => Темата е започната от: Марая в Октомври 28, 2011, 08:40:51 pm
-
Имате ли такива хора, ситуации, спомени?...Имате ли ?
Споделете! :-*
Една човешка тема...,а после астрологичните обяснения!
БЛАГО-ДАРЯ ВИ! :-*
http://www.youtube.com/watch?v=_pY08e_tdtA
-
Има хора, които никога няма да забравя и ситуации свързани с тях. Улавям се, че доста често живея с миналото... Луната ли е виновна ::)
-
Има хора, които никога няма да забравя и ситуации свързани с тях. Улавям се, че доста често живея с миналото... Луната ли е виновна ::)
Дааа..., така е...Казвай какво е онова...Сподели... :-*
И ми кажи как си...,ако искаш на лични..... ;) :)
-
Има хора, които никога няма да забравя и ситуации свързани с тях. Улавям се, че доста често живея с миналото... Луната ли е виновна ::)
Дааа..., така е...Казвай какво е онова...Сподели... :-*
И ми кажи как си...,ако искаш на лични..... ;) :)
Най-общо казано, хора, които съм обичала - приятели, мъже и ситуации свързани с тях. Всеки от нас има Луна в хороскопа, но не всеки живее с / в миналото. Та, какви аспекти трябва да има Луната в случая? И само тя ли е виновна ::)
-
Това е интересно, но например аз нямам неща от миналото, които да не са част от настоящето.., и в този смисъл всичко е свързано.. Нямам оставени спомени, нямам и към какво да се връщам, интересува ме само настоящето.., дори не и бъдещето.
-
Това е интересно, но например аз нямам неща от миналото, които да не са част от настоящето.., и в този смисъл всичко е свързано.. Нямам оставени спомени, нямам и към какво да се връщам, интересува ме само настоящето.., дори не и бъдещето.
А смъртта? ::) :(...Срещала ли си я? Тя не е ли оставила нещо... :(Или никога не си я срещала... :-*
-
на този въпрос се страхувам да отговоря дори...
но миналото хубаво или лошо е минало.. изживяно е по някакъв начин.
-
на този въпрос се страхувам да отговоря дори...
но миналото хубаво или лошо е минало.. изживяно е по някакъв начин.
Трудно..,аз имам претенциите за много силна жена...Трудно...почти невъзможно е да забравиш смъртта...и спомените... :(...
-
на този въпрос се страхувам да отговоря дори...
но миналото хубаво или лошо е минало.. изживяно е по някакъв начин.
Трудно..,аз имам претенциите за много силна жена...Трудно...почти невъзможно е да забравиш смъртта...и спомените... :(...
И при мен е така :( А защо според теб, някои хора срещат често смъртта? Какво трябва да научат в този живот, какво провокира това?
-
на този въпрос се страхувам да отговоря дори...
но миналото хубаво или лошо е минало.. изживяно е по някакъв начин.
Трудно..,аз имам претенциите за много силна жена...Трудно...почти невъзможно е да забравиш смъртта...и спомените... :(...
И при мен е така :( А защо според теб, някои хора срещат често смъртта? Какво трябва да научат в този живот, какво провокира това?
Защото смъртта е трансформация..,защото няма смърт...просто сензитивните хора я усещат... :(..
Провокира едно състояние на ЕГО-то...което следва да бъде освободено от тежкия товар.... :-*
-
преди години, сестра ми почина месец след моята сватбата- това остави голям отпечатък върху мен, няма да забравя как едни и същи хора се бяха събрали на площадката пред нас, най-напред да играят хоро, а месец след това да скърбят...
на следващата година 3м след като родих, почина баща ми, беше много трудно да го преживея, но го преживях- раждането на друго дете през следващата година ме остави без време за размисли върху живота и смъртта...
имах хубаво детство и тежка младост, с много самотни празници, а винаги съм искала да имам голямо и сплотено семейство, куче и незабравими щастливи празници :58:
Имам три картичички, изготвени от децата и тяхно другарче, дошло на гости, по случай мой рожден ден преди години, когато ме изненадаха, като се прибрах от работа втора смяна- оставили в коридора стъпки от хартия, които водеха до кухнята, а като отворих вратата, едно фенерче, закрепено върху етажерка на стената осветяваше като прожектор масата в затъмнената стая, а там малка торта и мъничка бутилка уиски с трите картички, които все още пазя и ме просълзяват от умиление, написали вътре извинения, че нямат подарък, но много ме обичат и пожелания за щастие! :kiss2:
-
преди години, сестра ми почина месец след моята сватбата- това остави голям отпечатък върху мен, няма да забравя как едни и същи хора се бяха събрали на площадката пред нас, най-напред да играят хоро, а месец след това да скърбят...
на следващата година 3м след като родих, почина баща ми, беше много трудно да го преживея, но го преживях- раждането на друго дете през следващата година ме остави без време за размисли върху живота и смъртта...
имах хубаво детство и тежка младост, с много самотни празници, а винаги съм искала да имам голямо и сплотено семейство, куче и незабравими щастливи празници :58:
Имам три картичички, изготвени от децата и тяхно другарче, дошло на гости, по случай мой рожден ден преди години, когато ме изненадаха, като се прибрах от работа втора смяна- оставили в коридора стъпки от хартия, които водеха до кухнята, а като отворих вратата, едно фенерче, закрепено върху етажерка на стената осветяваше като прожектор масата в затъмнената стая, а там малка торта и мъничка бутилка уиски с трите картички, които все още пазя и ме просълзяват от умиление, написали вътре извинения, че нямат подарък, но много ме обичат и пожелания за щастие! :kiss2:
-
преди години, сестра ми почина месец след моята сватбата- това остави голям отпечатък върху мен, няма да забравя как едни и същи хора се бяха събрали на площадката пред нас, най-напред да играят хоро, а месец след това да скърбят...
на следващата година 3м след като родих, почина баща ми, беше много трудно да го преживея, но го преживях- раждането на друго дете през следващата година ме остави без време за размисли върху живота и смъртта...
имах хубаво детство и тежка младост, с много самотни празници, а винаги съм искала да имам голямо и сплотено семейство, куче и незабравими щастливи празници :58:
Имам три картичички, изготвени от децата и тяхно другарче, дошло на гости, по случай мой рожден ден преди години, когато ме изненадаха, като се прибрах от работа втора смяна- оставили в коридора стъпки от хартия, които водеха до кухнята, а като отворих вратата, едно фенерче, закрепено върху етажерка на стената осветяваше като прожектор масата в затъмнената стая, а там малка торта и мъничка бутилка уиски с трите картички, които все още пазя и ме просълзяват от умиление, написали вътре извинения, че нямат подарък, но много ме обичат и пожелания за щастие! :kiss2:
Това е страхотен спомен! И моите най-красиви спомени са свързани с деца - моето и негови приятели. Може би Юпитер в 5-и дом ми дава голямата любов на децта към мен. Смъртта също не мога да забравя, баща ми почина при неизяснени обстоятелста не от естествена съмрт и това е най-голямата ми болка, но с толкова много от Плутон в картата ми е нормално.
-
всеки си има дълбоки и незабравими спомени, хора, събития - не случайно пуснах темата за архитиповете, оказва се, че в даден период от живота ни те са незаменими джокери, помагат за много по-лесна ориентация и настройка спрямо определени хора и действия.
Всеки има своите преживявания и хора, без които животът му не би бил същия. Често дори не забелязваме грандиозните събития, които подобно на малкото камъче просто преобръщат света ни.
Смъртта е много неприятно нещо, но е част от правилата, с които трябва да се съобразяваме. Болезнено е да се загуби обичан човек, болезнено е, когато остават неизказани неща, неизясненост или гузност. Често раздялата по този начин провокира точно собственото ни Аз. Понякога корена на мъката ни е защото ние оставаме сами, но рядко си даваме сметка, че хората, които са си отишли сигурно са завършили своята мисия тук и са отишли може би, на едно по-добро и хармонично място, че душите им са свободни от оковите на материята. Смъртта според мен е задача да пуснеш човека, да му простиш - на него и на себе си, за всичко онова, което не е било или е било, загубата на близък никога не е лесна, а прошката е още по-трудна.
с Плутон на асц. и акцентирани 2-8-ми дом, за мен смъртта е просто другата страна на живота, а мъката, тя не се лекува, не се приема, не се изживява, тя остава наш спътник и ние трябва да се учим да живеем с нея.
-
Всеки има своите спомени...Луна...и Нодална ос.... ::)
Дали колкото по- аспектирана е Луната и оста...толкова повече ни е трудно да забравим.... ::)
-
и аз съм с плутон в 12д. кацнал до АСЦ, с планети във 2-ри и в 8д.
-
всеки си има дълбоки и незабравими спомени, хора, събития - не случайно пуснах темата за архитиповете, оказва се, че в даден период от живота ни те са незаменими джокери, помагат за много по-лесна ориентация и настройка спрямо определени хора и действия.
Всеки има своите преживявания и хора, без които животът му не би бил същия. Често дори не забелязваме грандиозните събития, които подобно на малкото камъче просто преобръщат света ни.
Смъртта е много неприятно нещо, но е част от правилата, с които трябва да се съобразяваме. Болезнено е да се загуби обичан човек, болезнено е, когато остават неизказани неща, неизясненост или гузност. Често раздялата по този начин провокира точно собственото ни Аз. Понякога корена на мъката ни е защото ние оставаме сами, но рядко си даваме сметка, че хората, които са си отишли сигурно са завършили своята мисия тук и са отишли може би, на едно по-добро и хармонично място, че душите им са свободни от оковите на материята. Смъртта според мен е задача да пуснеш човека, да му простиш - на него и на себе си, за всичко онова, което не е било или е било, загубата на близък никога не е лесна, а прошката е още по-трудна.
с Плутон на асц. и акцентирани 2-8-ми дом, за мен смъртта е просто другата страна на живота, а мъката, тя не се лекува, не се приема, не се изживява, тя остава наш спътник и ние трябва да се учим да живеем с нея.
Много точно казано.