Дирекционен Плутон в картата на бившия е в съвпад с наталните му Меркурий и Уран в 1-ви дом в Скорпион Какво показва това за моите отношения? Винаги когато е включен Уран, ми е трудно да тълкувам.

При мен има разлика в моя живот, връзките ми и тези на бившия. Откакто се разведох нещата при мен потръгнаха изцяло и мога да кажа, че сбъднах 2 от мечтите си. При бившия не е така, мисля си, че с мен си отиде и късметът му. Може би да е защото той не искаше да се разделяме, защото му беше удобно и изгодно да живее у нас и типично по балкански смяташе, че мъжът винаги има право. Според мен бившите партньори са като скачени съдове, докато се разплатят кармично. Когато тези взаимоотношения приключят, дава се шанс на всеки на започне на чисто. Аз лично съм простила всички обиди и унижения, които съм претърпяла от него, може би затова се чувствам много добре така.

Може би се чувстваш добре именно защото си простила, а по този начин както ти пишеш си приключила "кармичното".

по-горе мисля беше писано, но пак да повторим, ако има починали бивши?

и каква е разликата между т.н. гаджета и хора, с които е имало съвместно съжителство? и дали има някакво значение качеството (спомена, разтърсването) от дадена връзка или нейната продължителност? Често се случва между две по-силни връзки да има ХХ временни, незначителни отношения?

Права си, Фейри! Прошката е ключът от палатката!:) Мисля си, че човек не иска да прости, защото му се струва, че не може да се справи сам и трябва да е непременно с някой, за да среща трудностите в живота и сякаш бившият е виновен, че нещата не са се получили. Май всеки получава това, което търси, може и да не звучи добре, но... А Плутон, Плутон така ни променя, че сами не можем да се познаем. Като едно Плутонианско чАдо много добре знам това. 

като чуя за Плутон и се сещам за куплет от една песен "ти моя радост си и моя мъка". А прошката е толкова трудна. Лесно се казва, но трудно е да се почувства. А усещането, че някои ни е длъжен, олеле, какви заблуди носи то. Колко много жени си въобразяват разни небивалици, направо ми е жал за тях - да си въобразяваме, че някои е длъжен да ни издържа, да се грижи за нас, да ни обича и т.н. е леко казано наивно, наивно е също толкова, колкото много хора си казват "той има това, значи и аз го имам" ... но тук говорим преди всичко за емоции за това материалните заблуди ще ги бутнем лекичко в сянка. Изобщо не смятам, че съм права, но това е и моята цел. Преди да приключа със Сега ми се искаше да бръкна дълбоко до всички демони където и да се крият и да си дам ясна и точна представа защо се стигна до тук и то не с цел да се обвинява (него или мен, или събития и ситуации, обкръжение). Целта ми е да си дам точно ориентировка аз какво очаквам от живота темата е много обширна и май излиза от контекста на Плутон