но, от известно време съм страстен привърженик, че когато ракетата падне на земята, не космоса се нуждае от ремонт.
често отношенията ни с другите хора са проектирани наши виждания, проблеми (изберете си сами думите). признавам си, когато при нас (с водо) нещата започнаха да се пропукват за първи път бях настроена по-различно от сега. изпитвах гняв, яд, сърдитост към него, защото той е избрал да бъде това, което е. дразнех се, че ТОЙ не е осигурил живота, който АЗ искам. буйстване, кавги... усещане за връзване. не знам кога, как и защо се случи се сетих, че ТОЙ не може да бъде отговорен за моето АЗ, независимо какво ще бъде моето отношение към него - неговото АЗ ще продължи да бъде негово АЗ, а моето, мое. И да му се сърдя и да не му се сърдя това няма да промени нищо - нито ще ремонтира нашите отношения, нито ще намали болката от проваленото съжителство, по-лошо, това отношение ще бъде проектирано върху детето
Нещата, които обаче мога да направя е да му простя и да потърся онова, което ме е задържало при него, независимо колко е далечно и избледняло. Да променя своето отношение към него - без гняв или опит да прехвърлям вина, защото вина няма. Най-"разумното", което може да се направи е едно цивилизовано решаване на проблема ще или ще
другото, което зависи от мен е внимателно да се види какво е моето отношение към света. да се извадят всички онези сиви паразити, които пречат на любовта, тези, които попречиха тя да е тук и сега. Да се промени разбирането. Ако не се направи рискувам да се върна обратно до тук, а това е безсмислено.
Важно е да се осъзнаят страховете ни, задръжките, илюзиите - подобно на тангото, нормално е да се изпитва страх от това някои да те води в танца, но когато страха е осъзнат играта се променя, а самият танц се превръща в нещо красиво.
Дълбокото разбиране и изваждане на собствените потребности ще привлече точно това, което се търси.