на ....нея

Проядена от чувството да притежаваш....
От мисълта , че си една...
Днес...в този миг дали съзнаваш...,
че всъщност си прозрачна тишина...
И аз не мога да те мразя...
Защото знам...,че ти си в мен...
Защото си била подвластна на моя зов
на моя плен....
Защото пътя към сърцето...
не стига с думи...., , а с дела....
Защото вярата в небето се крие
в любовта...
Защото нищо не е вечно....
Единствено и само любовта...
Недей съди...Била си с него....
Днес аз притихвам във прегръдките на любовта...
И знай от мене...
Любовта е цвете...
Поливаш ли я , ще те радва тя до гроб...
Приемаш ли я като даденост...
Ще я загубиш в тоз живот....
01:21
в града на ангелите....