Пред мен морето е лазурно синьо...
Брега се слива с бяла тишина...
И гледката е сякаш уловима,
А всъщност е илюзия една...
На кея корабите уморени от стихии
От вятър и от дъжд..,от пек и широта
ме гледат сякаш тъжно и безмълвно...,
а в тях е скрита толкова съдба....
Като в живота...някак си небрежно,
прогонвам мислите...,а знам..,че си брега.
Пътувала в годините безвремие...
На твойто рамо утре пак ще спя...
И ще ме гали вятъра , звездите ще целуват
очите ми , които се събуждат в теб...
Луната ще прегърне бялата постеля...
И в този миг ще липсват теб и мен...
И слети в безусловните си ласки....
Потънали в дълбокото на вятъра...
Ще се усмихнем на ВСЕЛЕНАТА тъй ласкаво....
Защото днес ни има на земята!
18:51
Града на ангелите!
