1 април 2012-та
Нее, редно е да си водя дневник...
Просто няма как иначе да запазя всичко , а и...оптимизма ми понякога е лош съветник. Защо ли?! - ами забравям и прощавам.
Винаги съм вярвала в доброто у хората...и не казвам, че са лоши. Може би ...,може би годините ги карат да вършат лоши неща.
Храних го..,прибрах го при себе си...той ме предаде... Не ..не един. Ако беше един едва ли щях да пиша
Много са...Грешката е моя, но си струва...иначе как щях да разбера, че Венера има две лица...и , че Скорпиона е подъл и злобен...много завистлив.
В мен нещо се къса...,абе сякаш операция на емоциите...,които приличат на метастази на нелечима болест. Това са едни огнища...в които сивата пепел на изгорелите ми в надежда и смях въглени отново се палят...Дори и дъжда...не е в състояние да превърне пепелта в кал ...
Сякаш ВСЕЛЕНАТА бавно , точно и методично къса от мен по малко емоция...гледам света с други очи..не с оня поглед с който виждах доброто...Гледам и не виждам хора..,виждам само прегърбените сенки на мъртвите души...Навън е пролет...,цъфналите дървета са толкова малко на фона на безплодните...Слънцето пронизва бавно облаците...,пронизва мислите ми...Луната броди в сърцето ми...Радва ме...някоя и друга птича песен...Сякаш изчезнаха и песнопойните птички...Света е в катарзис...
Пусто е...
http://vbox7.com/play:935bd9b0