Безумно забързани в тихия пристан на времето....
В тъгата на морската пяна откриваме
пространство на миг и безвремие....
Забързана нежност отлита....

И бяга луната във сенки и спомени...
Рисува пейзажи от думи по устните....
Разсъмва се....грее в очите ми спомена...
Любов несънувана....

12:39
07.08.2011

http://www.youtube.com/watch?v=Ewoz8IIJyqo

Малко нежност се иска понякога...
Свежа глътка любов...след сълзите....
Лицето разплакано...пак се връща
към.....своя живот...

Сякаш ритъма на тъгата забравен е...
Само спомен оставил е знам....
И усмивката грейва......очаквана.....
неочаквано...знай....

16:05
08.08.2011

                   На теб!
ЗАЩОТО МЕ ОБИЧАШ!

http://www.youtube.com/watch?v=ngiD1dRorA8&feature=related

Докосната от пламъка на твоето сърце
Докосната от миг на волна  пеперуда...
Изгарям в дланите , на твоите ръце...
В душата ми и нежност и вулкан бушува...

И в спомени за минали съдби...
Те срещам...,давиш ме в море от  болка...
Боли душата ти... виновните трели
На нежност и на страх се борят...

А толкова е лесно да се слееш с мига...
И на ръцете си към остров от любов да плаваш...
И пренеси ме тихо във съня...в омая и
                                                                 забрава....

Точно 03:00
Там някъде където започва един друг живот...
в сънищата....
датата... вече 10-ти...,символично...след 10 месеца...сякаш 10години...

Света е оцелял защото е обичал....

Лека нощ!

Чувам себе си в тихите стъпки на вятъра....
Чувам нежния спомен на времето...
И морето е някак си тъжно...,разплакано...
от изминало в мигове време....

Чувам себе си ...и  тишината...
И долавям силуета на пътя....
Някак си тъжна....душата
скрива своята същност в хралупа...

17:20мин...
Там толкова близо и далеч до брега...
18.08.2011

      Едно е днешното пътуване
      с обетована душа от плът.
      Имаш път и път и кръстопът..
      Имаш спомени горещи,
      Имаш спомени от лед..
      Преродил си се от много срещи
      и обвързани съдби човешки...
      Забравил от къде си...
      Недоумяващ на къде...
      Звезди навред и точки от Всемира
      Луни, Слънца и Млечен път
      Хора много, вече озлобени
      вървят, но са на грешен път
      Подпухнали от суета, ненадживели   
      онази злоба и тъга...
     
      ГРЕШНИ СМЕ!
      забравили за океана
      и онази свобода,
      в която ни е плувала душата,
      изплувала от любовта...
     
      Сега времето отново е "Разделно"
      Времето не ни щади...
      Земята е обезверена
      Как ще се спаси? 

      Да бях един добър хирург...
      да можех...
      да имплантирам малко светлина
      бих започнала от дъното,
      от недрата и на таз  ЗЕМЯ.


     мила м

красиви са Мила 

Вълната се разби в мига...
На хоризонта облаци рисуват....
По пясъка се стича тишина...
И някак си е непланувано..

това пътуване към теб...
Почти е разпиляно във очите ми..
Усещам те в студените ръце
на времето в илюзии отминало...

Не се завръщам...нямам право на това.
Но...сякаш все към теб пътувам....
И милва ме една вълна...
В сърцето ми потъваща....

03:03
26.09.2011
Варна

Ами сега....
Привлича ме като магнит...
Ще те открия...! , а после...
ще избягам ли отново на мига..
За да потърся СМС-а ти заровен
сред хиляди потънали във самота?

Или ще го оставя на брега на времето...
На глътката пенлива вечност...
На думите....ни вплетени във стремето
като звездите на небето...
Идвам!

6:49
в-а

01.10.2011

Ами сега....
Привлича ме като магнит...
Ще те открия...! , а после...
ще избягам ли отново на мига..
За да потърся СМС-а ти заровен
сред хиляди потънали във самота?

Или ще го оставя на брега на времето...
На глътката пенлива вечност...
На думите....ни вплетени във стремето
като звездите на небето...
Идвам!

6:49
в-а

01.10.2011

и ТРЪГВАМ СИ...ОТ СТРАХ ДА НЕ ПОГУБЯ...
мига докоснат от вълните на брега....
И не сега,,,не ми е нужна...
звездата падаща в очите ти...
умираща във вечността....

Не съм студена...Може би не съм готова...
И може би...не ще да бъда днес...
И утре...вярвай ми отново...ще тръгна с времето
препускаща...към днес....

Не съм готова...и не искам обич...
А искам сигурност и тишина...
Сълзата е сълза..,защото стича се отново...
към лоното на вечността....

22:13
в-а

Няма лек за тази диагноза....

                                на В....
Ще ме намериш в залеза...
По следите на вятъра тръгвай...
Боса...запазила е любовта ми стъпките...
Там...край островите на думите...
Сваля нощта булото....
Ще ме намериш...когато загубиш ме...
Ще ме повикаш...когато ти липсвам...
Знам...ще остана твоя омая...
Твоя грях и тревога...Твоето утре...
Твоето днес...И....безкрайно пътуване...

14:24

 

 

Огън-жена
Ники Комедвенска


Тя е огън-жена. И остават мъжете след нея
като куче по пладне, изплезило морав език.
Под краката й сочни самата земя се люлее,
по полите й вятърът плъзга ръце на мръсник.

Тя е огън-жена. И минава, и всеки я иска,
и си мисли през зъби, че дяволът нощем е бял.
Но от всичките тези мъже на кого ли му стиска
да пречупи за нея добрия домашен морал.

Ти се чудиш защо е сама тази дива фурия,
дето пълни до пръсване гладните мъжки очи?
Ако смееш, иди! Докосни я с ръце! Целуни я,
да усетиш горено от обич как страшно цвърчи.

И какво от това, че и Господ дори се извива
да погали с очи тоя пищен и зрял благодат?
Тя е страшният плод, дето с хапчица само убива...
Тя е огън-жена! Най-самотната в целия свят.


Сякаш писано за мен...

Света е чужд...напълно непознат!
Познавам само и единствено звездите...
И питам се...къде е съвестта
Защо се стичат по страните ми сълзите?!

Света е толкова забързан...и "богат"
от спомени и разкривени маски...
Къде е всъщност същността...
на ласките и спомените ясни?!

Къде остана любовта?
Нима като Луната тича...
от пълнолуние във празнота...
Оставам за света момиче...

И нека днес се спрем пред света...
не онзи...който ни привлича...
А вътрешния свят....и самота....
през шепите ....изтичащ...

02:20
23.03.2012

града на ангелите....

Edna priqtelka kaza:
Като дете...очите и светеха!

На простосмъртните!
 

Приключих с битките...
Приключвам и с войната...
Не можеш никого да убедиш,
че тука на земята...не бива да пълзим!

Влечуги жалки - ни превръща гордостта
Парите са единственото средство...,
което може да лиши от съвестта
дори и най-големите ЧОВЕЦИ...

Изправена и днес пред мисълта...
Защо съм давала и съм раздавала...
Откривам в себе безкрайна пустота-
и тя ме води към раздялата...

От мен се късат някакви парченца...
И много,ама много ме боли...
Не за смеха и разпилените надежди
не за тревогата по детските мечти...

А за това...,че многото ЧОВЕЦИ
потъват в прашните илюзии за свобода
,че всичко в този свят е вечно...
а всъщност - хич не е така...

И жалки лицемерни , подли...днес пияни...
готови за пари да продадат и своята душа...
Ще търсят как да излекуват своите рани...
във лоното на ...любовта!

15:58
днес...

Нещо от мен си отива завинаги!