Рисува върху струните вятъра...
Дъжда от сълзи в ледове се превръща...
На дъното на душата ми...
е гореща прегръдката...
И някак си времето мъртво е...
Порой от излишни и глупави фрази...
заливат безкрайности пусти...
куршуми са думите...ветровете раздяла...
И някак си дреме душата..превита
измъчена...чужда...
Грее луната....- любовта е присъда..

12:34/по твоя часовник... за мен времето е спряло... след теб/

Града на Ангелите...
днес...