SIC TRANZIT GLORIA MUNDI
Живеем в този век от студ
изграждаме кутии от итонги.
Сърцата ни са ледници напукани от мраз.
От злоба гаснем пред вселената виновни.
И като кучета заключени в приют
за кокала се бием без пощада.
Калъп...,вой...вълчи студ....
душите ни се губят в пепелта от плявата.
Света безмилостен и груб
под кал от думи и от егоизъм...
изгражда този век от студ
мостовете руши завинаги.
Не можем да достигнем хей до там...
А Марс превзехме и Луната покорихме.
Изчезва....гасне любовта.
Виновни сме! Защо рушим?!
Забравяме за дребните неща....
Искрица съпричасност ...вяра.
Зрънце завито от снега
затоплено от одеяло бяло.
Страхливци болни и овълчени
изядохме последните надежди....
Това сме ние - Глутница
с озъбени...,свирепи челюсти...
Това сме ние алчни за парите
за власт и слава незаслужена...
И в този ритъм си отиват дните ни....
И бавно ....безвъзмездно се погубваме.
Матрицата- затвор на нашето съзнание
като мелачка за месо ни меси.
И някак си реалността брутална
към мрачни мисли ме навежда.
Не искам да живея в този свят...
Студено ми е...зъзна, мръзна....
Светулките умират от студа
Крилцата им замръзват.
10:55
09.01.13