Косите ми нямаха посока...вятъра щеше да издуха и без това вечно летящото ми астрално тяло.
Небето пурпурно...Тъга , тишина , лека болка. Границите на атрериалното налягане бяха кошмарно високи. Възможност и невъзможност да пропуснеш останалото у теб и да се слееш с вятъра. Стига да поискаш и да направиш избора.
Зли и толкова скучни хора....втренчили поглед...невиждащи нищо и никого освен себе си.
Тя...Топъл и изпитателен поглед. Той...над нещата , силно присъствие , далечен и близък.
Трудни са само страховете ни... Трудна е системата и матрицата. Останалото се свързва с нас по невидим начин...,но чрез нишки, които съзнанието ни няма как да скъса.
Преплетени съдби. Нестандартни усещания...мистерии...,четене на мисли...телепатични контакти. Всичко това за няколко дни.
Сънищата са натрапчиви. От тях лъха неуловимото... Но има нещо...,което не дава покой. Забравям..,гоня мисълта....Казвам си ,заради скуката...по дяволите...
До следващия сън...Когато се събуждам с  ново чувство от което лъха нещо непознато ...но вълнуващо. Никога ръцете ми не са се изпотявали....


.....

http://www.youtube.com/watch?v=Xl7SeWfbwws