Като девиз, като мото ми звучи текста. Като нещо което учи. Ако трябва да си представям книга , книга от типа настолни, тези които си ги разлистваш всеки ден за да си припомниш някоя мъдрост. От типа книги, написани с много чувство, изстрадани, не си представям обаче поезия, не знам защо. Пример книга за която се сещам " Да имаш или да бъдеш"/ ако не греша заглавието/ , и от типа " Изкуството да бъдеш бог" и други подобни.
Астрологична асоциация също си направих, представих си свободен дух, после ми мина през ума , че влюбването е малотрайно понякога и си помислих, че човек, ако постигне това да обожава душата си, после ,че е доста трудно това като постижение... и си го довърших, " И слушай сърцето си". Нямам обяснение защо.

Въздействащо е при всички положения , но пък душата е спонтанна, като влюбването .. Текста е истински и извира от любовта, така ми въздейства .
Представих си Хирон в аспект с Меркурий, и Луна, представих си силен и свободен дух, но наранена душа.
Представям си облачета 2 едно до друго , Луна, хвърчило, звезди , ако си представям картинки разбира се- трева, по нея ходеща Луна с разперени ръце.

, Прегърната Луна от облаче

търкаляща се Луна от радост, като медената питка, стърчат и крачетата като се търкаля примерно. Това сериозно си го представих

Луната като символ на душата.
Звучи ми с положителен завършек нещото.
