Във силата на този космос вгледана,
усмихвам се ,дущата ми кърви.
без вяра съм , а толкова потребна е ,
вселената оглежда се във мойте сълзи...

света е тръгнал някъде към края си....
живеем сякаш за последно всеки ден.
в илюзий , измами и наказани за
вярата ни в утрешния ден....

преливаме от пусто в празно
от празно в пусто уморени в самота
сърцата ни премазани от дребните емоций
на страстта....

забравяме за всичко хубаво ,потъпкани
като ГАВРОШОВЦИ скърбим
и вярваме ,че изпитанието е ужаса
през който със смирение вървим..

за да докоснем утрешното днешно,
то все едно е , сякаш сме луна
променлива , емоционална , грешна
....отива си ,отива си страстта...

отиват си надеждите и вярата.
убивайки земята всеки ден,
роботи сме ,нещастни и ряздяни-
корозията не ни прощава днес....

а ,утре ,утре може да е късно......
да променим съзнанието си , мисълта
да си простим и се прегърнем.....
за да прости вселената и тази суета!

18. февруари 2010г.
18:40мин.
софия
това ви го посветих онзи ден , защото бях на границата......., но не от пустота , а от преливане!