На НЕГО!
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....
Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....
Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....
20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас
Отивай си!
Oтивам си , дори и да не вярваш ,
дори да знам , че всичко в теб крещи....
Отивам си от болката прекрасна....
И точно днес не го очакваш ти!
Сълзите парят- думите ти са пустиня...
Във безтегловност съм.....
Аз съм луна.....Намери ме на пълнолуние....
Красива....и преливаща...изпълнена с любов жена...
А губиш ме сега.... И трудно е ....
Дори и да не вярваш днес , че е така...
Простих на теб , на любовта излъгана....
Но....на себе си НЕ! Не не мога да простя!
Затуй ти казвам -Тръгвай си...
Не се обръщай! Знаем , ще боли....
Но с болката и спомените минали
не можем себе си да победим!!!
Върни се в оня океан от чувства....
И плувай и бъди щастлив....
За тебе ще бъда винаги луната.....
Един единствен незавършен стих!
17:35 мин.
Бургас!
13.11.2011
На теб :wub:
Веднъж в живота...Само миг и после...
Остатъчната болка забрави...
В безсънни нощи и във дни среднощни
По пясъчните плажове ,сред дивите вълни....
Веднъж в живота , само миг от вечност...
Не искай да променяш , просто приеми...
На твоята и моята съдба греховно бремето
И после...после замълчи!
И после целуни вълните във очите ми...
И после погали ме с вятъра на мъдростта...
Така обичай ме , така съм истинска...
Понякога съм само мъничка жена...
21:46 мин.
2май2011
Току-що родено с много болка и тишина..
Марая
На Дани-ит
Да се усмихнеш никак не е лесно,
когато всичко в теб крещи...
Когато болката в сърцето не спира да кърви...
Когато червейте безпощадни
опитват твойта плът и кръв...
Когато политици мазни
разпъват вярата на кръст...
Когато в тишината на звездите откриваш красота...
в очите ти блестят сълзите по девственността..
Да се усмихнеш-дума проста е...
А движи цял един живот...
Нима съм се усмихвала напразно Господи....
И днес като Иисус разпъната на кръст?!
Ще се усмихвам с ледена усмивка-жалка
Ще се преструвам колко е добре...
Сред някаква мизерна шайка , сред подлеци-
наречени от простия народ-царе...
Сред търтей и жалки темеруди ,сред комплескари и лъжци...
О,не усмивката е свята ще я подаря аз другаде
Не се усмихвам -нека ме боли!
Още нещо Дани-ит...Днес отговарям в стихове...
Обичам да ги пиша в/у салфетки...
23:07
02.05.2011
Марая
На ........
Един копнеж бе ти , една омая
замръзнала от самота в сърцето ми сълза.
Една илюзия в която имах вяра.
Душата ти- пустиня от тъга.
И самотата в чуждите одежди
посрещаше в нощта без свян......
Убиваше ме бавно, без да се усетиш
как след това оставаш сам....
Убиваше , разкъсваше ме без пощада
в ръцете ти пулсираше умиращото ми сърце
Една звезда ме галеше в мрака.....
И нежно ми нашепваше :Защо?
Безмълвна бях и няма...нямах сили
Умирах от любовните лъжи....
Не ме моли за нищо! Моля те иди се!
Погребах те в последните сълзи!
19:15
08.05.11
Марая
Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...
Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....
Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....
Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...
И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....
......Откриване.....
13:41
09.05.11
Марая