ЕТО ОЩЕ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЦЕНЕН "КАМЪК" ОТ ОРГАНИЧЕН ПРОИЗХОД. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ЩЕ ВИ Е ПОЛЕЗНА
Интересни факти, лечебни и енергийни свойства на кехлибараЛЕГЕНДАТА РАЗКАЗВА ...
Фаетон в древногръцката митология е син на Хелиос (Феб, епитет по-късно даден за Аполон) и океанидата Климена. Фаетон се похвалил на своите приятели, че е син на бога на слънцето. Те обаче отказали да му повярват и Фаетон отишъл при баща си, който му обещал всичко за което го помоли. Фаетон поискал да кара златната колесница на баща си за един ден. Хелиос се опитал да го разубеди, но безуспешно - Фаетон бил непреклонен. Когато денят настъпил и той подкарал колесницата, се паникьосал и загубил контрол над белите коне, които я водели. Пламнала колесницата, запалила се земята. Африка се превърнала в пустиня. Водите и реките закипели. Земята щяла да загине, ако не бил Зевс. Принудил се да порази със светкавица конете, колесницата и Фаетон. Разбягали се белите коне - само ериниите можели да ги намерят и върнат. Майка му, Климена, дълго търсила праха му по земята. Накрая стигнала до брега на река Еридан. Сестрите на Фаетон - хелиадите -плачели на брега ѝ безутешно. Накрая на Зевс му омръзнали техните сълзи и ги превърнал в ели. После всичко на земята започнало да се връща по старому. Останала само пустинята и Млечния път да напомнят за безразсъдството на Хелиос и сина му.
Но и превърнати вече в дървета, сестрите продължили да плачат. Сълзите им падали и се превръщали на смола от която по-късно се образувал кехлибарът. Години по късно морето все още изхвърля кехлибарените им сълзи по своите брегове ...
* * *
Кехлибарът наречен още янтар, винаги е будил удивлението на хората не само с качествата си на полускъпоценен камък, но и с шанса, който ни дава да надникнем назад в далечната епоха на терциера. Неговият топъл цвят буди възхищение, а забележителните неща, които някой път е уловил и е пренесъл като с машина на времето до наши дни, пленяват нашето въображение. В началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена от дърветата преди милиони години. Най-добре познатите образци от кехлибар идват от различни дървесни видове, които днес са изчезнали. Балтийският кехлибар произхожда от смолата на дърво, наречено Pinites succinifer – на външен вид то е изглеждало като ела или смърч. Първоначално смолата е била използвана като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби. Щом веднъж е била отделена от дървото, смолата е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. Първата трансформация е на молекулярно ниво и вследствие на нея смолата се втвърдява, а след завършване на този процес, смолата може да бъде наречена „копал”.Следващото ниво е изпарението на маслата, съдържащи се в „копала”. Те бавно се просмукват извън него, като процесът трае милиони години, докато се получи нещо със структура подобна на кехлибар. Предполага се, че едното или и двете нива от развитието на кехлибара, трябва да преминат в обезвъздушена среда или в морска вода. Кехлибарът, който е изложен на открито за няколко години, оксидира и се покрива с корички. При постоянно излагане на такива условия след много години кехлибарът става крехък и се чупи на малки парченца. Най-старият кехлибар на света е на 120 милиона години и не е чудно, че се намира само на малки фрагменти. Основни находища на Кехлибар има предимно в Балтийските държави и Домениканската република, най голямата мина за кехлибар е в Русия. Но се среща и в Полша, Германия, Дания, Швеция и други страни от Европа.
Балтийският кехлибар, който е на около 40 - 60 милиона години може да се намери на много големи блокове, в отделни случаи достигащи и по няколко килограма. Любопитно е, че най-голямото познато парче балтийски кехлибар тежи 21.5 паунда и е намерено близо до Сетин, Полша през 1860 година, като в момента е изложено в берлински музей. Най-голямото открито парче кехлибар в света е 150 паунда и е открито на остров Борнео, като по време на изваждането му е било начупено на четири парчета.
ФАКТИ ЗА КЕХЛИБАРА
Кехлибарът е изключително лек и мек камък от органичен произход. Има свойството да плува в подсолена вода. Намира се ниско в скалата за твърдост /2 до 2,5 по Моос/, точката му на топене е между 150-180 градуса по Целзий.
Количествата смола, които са били натрупани в балтийските находища са огромни. Това може да се потвърди от количествата кехлибар, които се добиват от местните кехлибарени мини. Търговският минодобив на кехлибар датира от 1264 година и продължава и до наши дни. За съжаление, огромно количество от този добив е превърнато на лак.
Цветовете на кехлибара са различни. Варират от почти бяло до всички нюанси на червеното, жълтото, черното и кафявото. Има дори и примери на син и зелен кехлибар, като за това се предполага, че има две основни причини: просмукване на минерални вещества от почвата, в която е бил отложен кехлибарът или попадане на вулканичен прах върху него, когато бил отделян от дървото. Без значение как е постигнато това, в резултат кехлибарът е импрегниран с необичайни съставки, които му придават тези забележителни нюанси.
Един от най-интересните аспекти на кехлибара са растенията, насекомите и малките животинки, които завинаги са застинали в него.
Така тези замръзнали моменти от миналото дават възможност да надникнем в света на флората и фауната от онова време като преки наблюдатели.
Най-често в кехлибара се намират попаднали мушички, по-рядко – оси, хлебарки, и малки гущери. В американския музей има уникален пример на гекон, който е на двадесет и пет милиона години. Други необичайни находки са останките на една жаба, запазени в кехлибар, открит в Доминиканската Република. Първоначално се е предполагало, че останките са на една жаба, но при по нататъшните изследвания се установява, че останките са или от повече жаби, или въпросната такава е била с цели шест крака. Предполага се, че останките може и да са от гнездо на птица, хранеща се с жаби, което се е намирало в непосредствена близост до място, от което дървото е отделяло смола. Други останки, запазени в кехлибар са косми от бозайници и дори мамути. Интересен факт е, че има запазени следи от животни в кехлибар. Пример за това е кехлибар, върху който е отбелязана следа от котешка лапа.
ИСТОРИЯ И МИТОВЕ ОКОЛО КЕХЛИБАРА
Повечето от проучванията за кехлибара са базирани на работа върху европейската и американската култура. Китайците също са ценели кехлибара и най-ранните писмени доказателства за това датират от 92 година. Те са вярвали, че кехлибарът е душата на тигъра, която се е вселила в земята. Тибетците имат може би най-красивото име за кехлибара – пьо-ше, което в превод означава- парфюмиран кристал.
Шестстотин години преди Христа, гръцкия математик, астроном и философ Талис от Милет е правил с кехлибара едни от първите научни експерименти. В записките си отбеляза, че ако се търка кехлибар в парче плат от естествена коприна или вълна, се произвеждат искри и се придобива способността да привличат малки парчета плат, слама, прах и т.н. Терминът електричество е въведен за първи път в науката от Уйлям Гилбърт в края на 16-ти век по древногръцкото име на кехлибара – „илектрон”, с който е правил своите опити.
В римската империя по времето на Нерон цената на кехлибара била колкото стойността на един роб. Според преданието от нея епоха, кехлибарът и давал невероятни сили на заклинателите и е считан за камък на любовта, силата, късмета, здравето и спокойствието. Прието е било, че амулетите с кехлибар притежават невероятни защитни сили. Самото докосване до кехлибара пречиствало тялото. Има поверие, че изделие от натурален кехлибар, носено на гола шия помага за възстановяване на ендокринната система и в частност помага при проблеми с щитовидната жлеза.
ЕНЕРГИЙНИ СВОЙСТВА
Съвременните научни изследвания за човешкото биополе позволяват да се направят следните изводи: кехлибарът е природен биостимулатор, влияе благотворно върху нашия организъм и електромагнитно поле, възстановява аурата и дори според казаното в медицинската литература е способен да забави растежа на раковите клетки и да възстановява кръвта.
Претъркулвайки камъка с ръка, поглаждайки го с пръсти, след което силно го стиснете в дланта и няма да забележите как постепенно ще отидат надалеч грижите и проблемите. За да подобрите настроението си и да се заредите с жизнена енергия, трябва по-дълго да гледате в кехлибара. Златистата му ясна светлина непременно ще ви подари покой и радост, а мислите ви ще станат удивително ясни.
ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА
Могат ли скъпоценните камъни да влияят на здравето? Този въпрос вече не звучи абсурдно, защото доста факти и наблюдения ни карат да гледаме сериозно на връзката между човек и камък в общата схема на здравето. На първо място трябва да се има предвид неразривната връзка между психическите и физическите компоненти на здравето и установеното значение на микроелементите за правилното функциониране на организма.
Учението за контактно лечение с камъни е особено развито на Изток. Според древноиндийските трактати благородните камъни представляват кондензатори на космична енергия със 7 вида излъчвания. Тези 7 вида излъчвания не са познати на съвременната наука, ако не се смятат микровълновото излъчване на Юпитер и на Сатурн, реликтовото излъчване и появилото се преди десетина години съобщение за поток от лъчи от неутронната двойна звезда Херкулес Х-1, пораждащ на земната повърхност гама излъчване. Съгласно древноиндийските схващания болестта възниква, когато трептенията на живата тъкан не са в хармония със съответното космично излъчване.
Още в древността кехлибарът е бил приет за естествен антибиотик срещу всички тогавашни вируси и инфекции. За лечебните свойства на кехлибара са писали още Авицена, Плиний, Калистрат, Хипократ и др. Авторите на древната медицина предписвали кехлибара за спиране кръвотечение и повръщане, лекуване на сърцето, премахване болките в корема, при нарушения на съня и кръвохрачене. Успешно лекували с него болести на бъбреците, стомаха, избавяли пациенти от отравяния, туберкулоза, жълтеница,астма, кожни заболявания и много други. Тайната на „кехлибареното лечение“ се обяснява с това, че камъкът, взаимодействайки с кожата, образува статично електричество и предизвиква приток на кръв към болния орган. Полученият физиотерапевтичен ефект напомня този, който се използва в поликлиниките при лечението на много заболявания.
Винаги се смятало, че тези скъпоценни парченца древна смола способстват плодородието, лекуването на женски болести, благотворно влияят на щитовидната жлеза и укрепването на зъбите, пазят от магии и лоши очи, спасяват от задух и регулират сърцебиенето.
Има поверие, че ако бременна жена носи кехлибарена огърлица, ще роди леко. А също, че носи здраве на бебетата. А ако се поставят необработени парченца кехлибар под възглавницата или се окачат над нея, прогонват безсънието.
От най-дълбока древност кехлибарът се използвал като лекарство против астма, ревматизъм, болни сливици, гърло, жлъчка и др. Арабските търговци усилено търсели сурови парчета от "балтийското злато" като ценно лекарство. Мюсюлманските лечители произвеждали от него "капки за всичко". В Грузия дълги часове потривали с ръце кехлибарени броеници за здраве и късмет, а турците вярвали, че камъкът предпазва от зарази и магии. В Китай се носели талисмани от тъмен янтар като защита от болести.
В Полша и Русия и до днес се употребява кехлибар за премахване на подуването на сливиците, за безболезнен растеж на зъбите при бебетата, и намалявато на ревматичните болки и пристъпите на астма. Смъркането на янтарен прах пък действа против хрема. Според поверията болният от жлъчка или жълтеница трябва да носи със себе си прозрачен светъл кехлибар - ако той след известно време потъмнее, значи болестта изчезва. Настойка от янтар, пита в малки количества, лекува болести на хранопровода, а ако с нея се намажат слепоочията, изчезва главоболието. На хората с болна щитовидната жлеза се препоръчва да носят наниз от кехлибар около шията.
Известният полски лечител отец Климушко описва случай как сам се е излекувал от остър бронхит, мажейки гърдите си с настойка от янтар. Така само за два дни смъкнал температурата си, а на третия вече се почувствал напълно здрав. Неговата рецепта за предпазване от грип по време на епидемия е: сутрин се пие чай, в който са добавени 3 капки настойка от кехлибар, а ако човек е вече болен, да маже гърдите и гърба си с нея. Помага и при аритмия.
Кехлибарът не се разтваря в спирт, но поставен в него, отделя микроскопични частички, които го оцветяват в златисто. Някои специалисти твърдят, че янтарът има и противоракови свойства. Дори само при постоянен допир на тялото ни с камъка е възможно до известна степен да се предпазим от коварното заболяване.
При главоболие с шлифован или гладък кехлибар се правят кръгови движения върху болезнения участък в посока, обратна на часовниковата стрелка. След 10-15 минути болката минава.
Медалионите от кехлибар защитават сърцето, щитовидната жлеза и областта на слънчевия сплит. Камъните, закрепени на кръста, лекуват гръбначния стълб, стомаха и органите в малкия таз.
ВНИМАНИЕ: За лечебни цели се използва единствено естествен кехлибар. За съжаление малко хора могат да го различат от синтетичния или пресования, затова е наложително при покупката да се консултирате с добросъвестен специалист.