Есен

В огнището на спомена нахлува есен.
Жаравата във пепел сива се превръща.
От изгорелите от щастие дървета ,
нима,нима ще се превърнем в сива пепел?

И не в безсилие се мъча да запаля огъня.
И не от лекомислие аз мразя зимата,
Желая цял живот да съм ела,
но в незапалена за спомени камина.

Не помня кога....,беше отдавна....



Зов!


Среднощен поглед.
Кеят пуст е.
На пясъка разплакана вълна.
Звезди безкрайно тъжни и безмълвни,
а после.......
после миг и самота!

А после вечност и изтинала жарава.
света по материалното е полудял!
Една сълза на пясъка завинаги остава....
Това е всичко......
Самота.


автор: марая
1996г.
перла-приморско

Отивай си!

Oтивам си , дори и да не вярваш ,
дори да знам , че всичко в теб крещи....
Отивам си от болката прекрасна....
И точно днес не го очакваш ти!

Сълзите парят- думите ти са пустиня...
Във безтегловност съм.....Аз съм луна.....
Намери ме на пълнолуние....Красива....
преливаща...изпълнена с любов жена...

А губиш ме сега.... И трудно е ....
Дори не вярваш днес , че  е така...
Простих на теб , на любовта излъгана....
На себе си НЕ! Не не мога да  простя!

Затуй ти казвам -Тръгвай си...
Не се обръщай! Знаем , ще боли....
Но с болката и спомените минали
не можем себе си да победим!!!

Върни се в оня океан от чувства....
И плувай и бъди щастлив....
За тебе ще бъда  винаги луната.....
Един единствен незавършен стих!

17:35 мин.
Бургас!
13.11.2011

Редактирано днес...20 юли2011

 На НЕГО!
                   
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....

Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....

Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....

20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас


На теб

Веднъж в живота...Само миг и после...
Остатъчната болка забрави...
В безсънни нощи и във дни среднощни
По пясъчните плажове ,сред дивите вълни....

Веднъж в живота , само миг от вечност...
Не искай да променяш , просто приеми...
На твоята и моята съдба греховно бремето
И после...после замълчи!

И после целуни вълните във очите ми...
И после погали ме с вятъра на мъдростта...
Така обичай ме  , така съм истинска...
Понякога съм само мъничка жена...

21:46 мин.
2май2011

Току-що родено с много болка и тишина..

Марая

На Дани-ит

Да се усмихнеш никак не е лесно,
когато всичко в теб крещи...
Когато болката в сърцето не спира да кърви...
Когато червейте безпощадни

опитват твойта плът и кръв...
Когато политици мазни
разпъват вярата на кръст...

Когато в тишината на звездите откриваш красота...
в очите ти блестят сълзите по девственността..
Да се усмихнеш-дума проста е...
А движи цял един живот...

Нима съм се усмихвала напразно Господи....
И днес като Иисус разпъната на кръст?!
Ще се усмихвам с ледена усмивка-жалка
Ще се преструвам колко е добре...

Сред някаква мизерна шайка , сред подлеци-
наречени от простия народ-царе...
Сред търтей и жалки темеруди ,сред комплескари и лъжци...
О,не усмивката е свята ще я подаря аз  другаде

Не се усмихвам -нека ме боли!

Още нещо Дани-ит...Днес отговарям в стихове...
Обичам да ги пиша в/у салфетки...

23:07
02.05.2011

Марая



На ........

Един копнеж бе ти , една омая
замръзнала от самота в сърцето ми сълза.

Една илюзия в която имах вяра.
Душата ти- пустиня от тъга.

И самотата в чуждите одежди
посрещаше в нощта без свян......

Убиваше ме бавно, без да се усетиш
как след това оставаш сам....

Убиваше , разкъсваше ме без пощада
в ръцете ти пулсираше умиращото ми сърце

Една звезда ме галеше в мрака.....
И нежно ми нашепваше :Защо?

Безмълвна бях и няма...нямах сили
Умирах от любовните лъжи....

Не ме моли за нищо! Моля те иди се!
Погребах те в последните сълзи!

19:15
08.05.11

Марая

Нежност...Обречена...
Бяла сянка в платното...
Нарисувани думи....
Вечност....Безнадежност...
Празни спомени....
Тишина и покой...
Студ и дъжд....
Порив , тревога....
Кому е нужен този миг?
В звън на китари и огън...
В пясък заровена шепа надежда...
Гръм от небето , рисува етюди....
Полъх на майски трепети...
В душата-пеперуди!

21:33
08.05.11

Марая

Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...

Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....

Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....

Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...

И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....

......Откриване.....

13:41
09.05.11

Марая

Чувам само стъпките си...Тежат....
Уморени от толкова много пътуване....
Към илюзии , страх...тишина.....
В себе си кротко потъвам...

http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o

Кал и студ....ТИШИНА...
Бреме , време на своите плещи понесло....
Тук е края на тази земя....
Всеки миг е обречена нейде надежда....

Всеки студ има своя сезон...
Няма дъжд без химични процеси...
Учих химия....просто съдба...
Всяка катализа има "химични" процеси....

21:02
Там някъде където свършва и започва света....

06.06.2011

http://www.youtube.com/watch?v=psU1dOjB_4U

На една рибка...на керемидка....


И днес....си тръгвам...уморена погледа ми пуст е.....
"ПРОСТО ПОРЪЧАЙ ТАКСИ"....
А толкова много те обичах....
Раздадох се и вероятно ме боли...
Не ще ме спре "ОБИЧАМ ТЕ"....Върви си...
Във  този океан от страх и от лъжа....
Не мога , не не мога аз да плувам....
обречена  на лудите мечти ....
Не ме вини за празния ми поглед...
за думите и втората война...
виновна съм за болката с която топлех ранената душа...
Сега оръфана , на ъгъла и жалка....
Ще търси свойта нова самота...
Не ме вини -иди си....
Простила съм....и искам ТИШИНА!

21:19
ТАМ НЯКЪДЕ КЪДЕТО СЪРЦЕТО СПИРА ДА БИЕ....
06.06.2011

В косите ми вятъра рисува...
Бърза...сякаш за миг...с любов да нарисува
своя безпаметен вик...
Прожектор срещу лицето....
Суета , страх и какво....
Рисува нощта във сърцето....един благо-слов...

И нейде лулица припява....
в очакване трепетно днес.....
Покоя е забрава....
Не ми е студено...не днес...
И лае съседското куче...
А Айко в краката ми тегне...

И в превод -обичам те значи...
А тази дума е безполезна...
Света е пред бедствие страшно...
ей, хора...живота приключва...
И някак си нееднозначно....

покоя е вечна присъда....

01:30
09.06.2011

М/У ГЕРМАНИЯ И БЪЛГАРИЯ...В Европа...ТОЙ ЗНАЕ ЗАЩО....

 Надявам се, няма да имаш против да пусна клип, четейки по горе написаното, това беше първия стих за който се сетих .
 http://vbox7.com/play:326f7eb4

Надявам се, няма да имаш против да пусна клип, четейки по горе написаното, това беше първия стих за който се сетих .
 http://vbox7.com/play:326f7eb4

Нямам...

http://vbox7.com/play:f673527a
Моето лично творчество остана нейде в годините назад 

Пепелник в пясъка

Живота ми е пепелник...
Една цигара светеща във тъмнината.
И някакъв сподавен вик...
от болката на мрака....
                                                                                                           
Боли го- огъня гори..Изгаря...всеки миг угасва.
Изпепелява мислите...,но няма да изневери...
на болката в душите ни пораснала....

И пълня следващия пепелник...
А утрото в душата ми наднича....
По-мъдра след угарката и синия и дим...
Потеглям...пак на нИкъде....

16:18
05.10.....

Сърцето ми пристанище огряно от луна...
Очите ми са огън и изгарят като слънцето.
Тревога съм...,не мога да съм тишина...,
като зората на разсъмване.

Във здрач обгърната е моята душа...
И сякаш само здрача ме разбира...
Танцува бавно и докосва струната на любовта...
Безмълвна съм...когато милва ме...

И в пясъка потъва тежестта...
На срещи...и любови...на разлъки...
И пълни се красивата луна...
с любовна мъка.....

02:59
 
днес 11-10-2011