Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, утрото, пролетта, изгрева на слънцето, прилежността, домашния уют, бащиното наследство.
Според древногръцките вярвания издаваният от лястовицата звук приличал на вика на каещата се душа, когато огласяла своето разкаяние. "Лястовицата поглъща хпраната си, не кацвала, а летейки - така и човекът, далеч от тленното, трябва да дири небесното... Зададе ли се зима и студ, лястовицата отлита отвъд моретата - тъй и човекът трябва да бяга от горчивините и студа на света и в топлотата на любовта да изчаква, докато вразовете на изкушението се отстранят от духа му".
Лястовицата е птица, посветена на Афродита (на Балканите)и на Ищар(Астарта) в Близкия Изток.
В египетския мит за Озирис и Изида, търсейки своя съпруг, Изида всяка вечер се превръщала в лястовица и оплаквала своя любим Озирис.Лястовичките са посветени на нея ,те са "вечните северни звезди", летящи над Реката на Живота.
Лястовичката се смята за едно от въплъщенията на Иисус Христос. В християнската символика онези, които се обръщат с молитвена просба към Бога, се уподобяват на лястовички, които са винаги гладни и страдащи.
Младата лястовичка е символ на жаждата за духовна храна.
Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано,човек трябва да се потруди за него,както лястовичката не спира за да отгледа малките си.
Лястовичката, която влиза през прозореца, напомня за смъртта. Тя е символ на опасност, на нестабилността и ненадеждността на живота, щастието и уюта. Влизаща през вратата е символ на ново начало ,на нов живот ,приближаващ успех, благоприятни промени.
В античната и средновековна поезия е символ на забравената дума, неизреченото слово.В хералдиката се изобразява като Мартлет, Мерлет или Мерлот и символизира по-малките синове, които нямат своя земя.
Прилепът е на особена почит в традиционен Китай.
На някои китайски рисунки може да се види изображение на дете, гледащо прилепи, летящи високо в небето .Това изображение се нарича: "Гледам с вдигната глава с надежда за добра новина".
Всъщност допреди 1700 години , хората в Китай са се отнасяли с неприязън към прилепите. Според една приказка, прилепът се появил след като една мишка се наяла с много сол или с олио. Според произведението на великия поет Цао Джъ (220-280 г.) от епохата на Трицарствието, прилепът е хитро и лошо животно.
Скоро след това, може би някой, който си е давал сметка за полезността на прилепите, решава да промени това отношение към тях и започва да използва прилепа като символ на щастието, тъй като думата "прилеп" ('биенфу') на китайски звучи почти еднакво с думата "щастие" – 'фу'.
От тогава, изображението на прилепа за китайците се смята като символ на щастието. Този мотив придобива широка популярност към ХVІІ в., особено в средата и края на династия Цин. Той започва да се използва масово в архитектурата, облеклото, бродерията, художествените изкуства, порцелана, гравюра върху дърво и керемиди.
Например, изображението на 5 прилепа символизира петте благословени неща: дълголетието, богатството, здравето, спокойния и щастлив живот, високия морал и уважение. Т.нар. "Пет прилепа около дълголетието" представлява изображение на пет прилепа около йероглифа на дълголетието, което е пожелание за щастие и дълголетие. Същото значение има изображението на прилепи и праскови. Прилеп с елен пък значи, че щастието и богатството ще дойдат ръка за ръка; прилеп и китайска бронзова монета с дупка в средата се нарича "щастието вече се вижда". Новогодишната картинка "Джункуей води прилепи" е със смисъл на прогонване на злите сили и довеждане на добри предназнаменования и щастие. А червени прилепи символизират "безмерно щастие", тъй като отделно червеният цвят за китайците символизира щастието и други положителни неща.
Прилепите са свещени и в Тонга, Западна Африка.
В европейската култура обаче,прилепът е символ на нощта и нейната предвещаваща опасност същност. Прилепите са тясно свързани с вампирите, които според преданията могат да си променят формата в тази на прилеп, мъгла или вълк.Асоциацията на човека-вампир с прилепа синонимизира познатата асоциация с вълка, доколкото кръвосмучещият прилеп (Desmodontidae) напомня летящ вълк с едрите си кучешки зъби и лоченето на кръв. Митологемата за свръхестествени антропоморфни същества приели формата на прилеп, които се представят като завърнали се от смъртта човешки индивиди, лежи в историческата бездна на древността, преминава през дългото време на средновековието, но внезапно през ХVІІІ в. настъпва същински демонологически ренесанс за вампирите в Европа .Прилепите символизират също така призраците, смъртта и болестите.Което е чиста истина поне що се отнася до връзката прилеп-болест-смърт.Набезите на истинския прилеп-вампир са опасни за човека не толкова със загубата на кръв, която причиняват, колкото с пренасянето на заразни болести изключително опасни за живота. В тропиците на Южна Америка прилепи ;Dте-вампири най-често пренасят болестта бяс, чиито клинични признаци според д-р Гомес Алонсо поразително напомнят митологичните качества на хората-вампири, демонизирани след кървавата целувка на нощния си гост.
Маите вярвали,че богът на Смъртта приема образ на прилеп преди да посети умиращия и да отнеме последният му дъх.
Евреите считат ,че прилепът е нечисто животно- символ на идолопоклонничеството и страха.
В модерната градска митология се среща и добър прилеп -Батман ...ББ
