АСТРАВЕДА
Българската Астрология.
Борис Балкх
Днес, битува мнението, че съвременната цивилизация е наследство от древна Гърция, от идеите и достиженията на нейните философи, учени и държавници. Но дали е така?
Прочитайки биографиите на големите древногръцки философи забелязах една закономерност. Преди да станат известни и почитани в Гърция, те пътуват дълги години в странство. До Палестина, Египет, Бабилон, Персия, чак до Индия. И това пътуване-обучение трае понякога до двадесет, че и повече години. Едва след завръщането си в Гърция стават философите известни и днес.
За древна Гърция има и още една особеност. Всичко научено в чужбина се превежда на гръцки. Така до нас достигат знания чиито оригинали днес са изгубени, но чрез превода понякога те остават неизвестни, а смисъла на съдържанието им се променя или изчезва.
Всички знаем, че Астрология и Астрономия са думи от древногръцки произход и това не подлежи на съмнение. Но дали е така?
Кои са първообразите на древногръцките Астрология и Астрономия?
Това са древнобългарските думи-понятия Астраведа и Астралока. Те се състоят от по две части: астра и лока, и веда. Веда е, и съвременна българска дума и не се нуждае от обяснение. Какво означава астра? Първата гласно А, е отрицанието НЕ, в съвременния български език.
А какво означава стра?
Тук ще навлезем в дебрите на абстрактни понятия, от древното учение на българите, Балкхара. Понятия, до които съвременната академична наука още не е достигнала, а нашите прадеди са ги познавали и подредили в стройна система за строежа на Вселената. Тези знания, още в древността са преминали във: Ведизма, Хиндуизма, а от там в Будизма, Даоизма, Зороастризма, през Етиопия в Египет, през Шумер, Акад и Бабилон в Юдеизма и Християнството.
Всемирът се състои и изгражда от две противоположности. Поради това навсякъде във Вселената действа Законът за единство и борба на противоположностите. Тези две действия обуславят единното всемирно поле, чиито посока и напрегнатост се променят и различават в зависимост от наличието, броя, състоянието и взаимното разположение на небесните тела.
Тук е необходимо обяснение на всеки звук от стра – за техният смисъл в свещения език на древните българи Бхаджа.
Звукосъчетанието СТ, е символ за съотношението между двете крайни агрегатни състояния на материята в околоземното пространство. Те са Садва гуна и Тама гуна. Садва гуна е символизирана със звука С – символ за ефирното състояние на материята в околоземното пространство (всичко, което не е течно или твърдо). Тама гуна е символизирана със звука Т – символ за твърдата материя около земното ядро.
Звукосъчетанието РА, е символ за напрегнатостта на полето в околоземното пространство. Когато РА се променя, променя се и съотношението между С и Т, между Садва гуна и Тама гуна.
Днес, полето, в околоземното пространство е в относително устойчиво неравновесие, което бавно и незабележимо се променя.
Кръстът е графичния символ за стра. Вертикалната линия е символ за С, хоризонталната за Т, а пресечната им точка за РА. Когато напрегнатостта в околоземното пространство се променя, хоризонталната линия от кръста се премества в съответната посока, надолу или нагоре.
Когато Садва гуна преобладава, пресечната точка на линиите в Кръста – РА, е по-високо. Този кръст и Садва гуна са символи за просветление, просветеност и добродетелност. Когато Тама гуна преобладава, пресечната точка на линиите в Кръста – РА, е по-ниско. Този кръст и Тама гуна са символи за примитивизъм, безпросветност и злонамереност. Ниският кръст, всъщност е издигнат меч.
Затова, когато нашите владетели, в древността, се установят на нова територия, забиват меча си в земята и с това обявяват, че военните действия са приключили и от тук нататък започва съзиданието.
СТРА означава неравновесие, а АСТРА ненеравновесие = равновесие.
Какво означава лока?
От чужди езици в българския са навлезли думите локал (местна кръчма) и локатор (радар с кръгово въртящ се лъч).
Не е беда ако някоя дума от нашата древност не е оставила следа в съвременния ни език, но лока е останала и днес в нашия говор с цели три думи: лъка (Широка лъка, голям завой на река), лъкатуши (реката, пътят) и лакът. И трите означават извивка, окръгленост на определено място.
Лока означава място. Известно, определено, ограничено, окръглено място. Двуизмерно, някъде върху земната повърхност и триизмерно, някъде в пространството.
Астралока означава място в пространството, където полето, тежненията на двете противоположности са в равновесие. Това място е междузвездният вакуум.
Знайно е, че биологичните системи се изграждат от химични, а те от физически. Разграждането им става по обратния път. Биологичните се разграждат в химични, а те във физически. Движението на всяка физическа система е насочено към равновесие с околната среда. Затова, накрая и те ще се разградят и върнат отново там, от където са произлезли, в Астрала – в междузвездния вакуум. Всичко започва и завършва там. Чрез единното всемирно поле, Астралът въздейства навсякъде във Вселената и всичко е подвластно нему. Той е началото и края. Виж:
http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap080312.html *
Нашите деди, опознавайки Астрала, създават АСТРАВЕДА – най-висшата наука – Науката за полето – за влиянието на близките и далечни небесни тела, чрез своите полета, върху полето на Земята, а така и на всичко намиращо се на нейната повърхност.
Научавайки за Астралока и Астраведа, древните гърци ги превеждат на гръцки. Вероятно за астра са нямали подходящо слово, защото не са я заменили, но заменят лока и веда с две гръцки думи. Първата е ном (административна провинция, област, окръг). Така, Астралока, става Астроном и съответно науката Астрономия. Втората дума е логос (разум, познание). Така, Астраведа, става Астрологос и съответно науката Астрология.