Ние сме повече искрени в отношенията си с другите, отколкото спрямо себе си.
Волята за любов означава готовност за смърт.
Добрият брак почива на талант и дружба.
Даже в чашата на висшата любов има горчилка.
Ако ти си роб, не можеш да бъдеш приятел, ако си тиран, - не можеш да имаш приятели.
Между религията и настоящата наука няма ни родство, ни дружба, ни вражда: те са на различи планети.
Въстанието - това е доблестта на роба.
Който е беден на любов, той се скъпи даже за своята вежливост.
Което не ме убива ме прави по силен.
Нашият дълг - това е правото, което другите имат над нас.
Нито един победител не вярва в случайността.
"Да говорят истината - това могат малцина."
На тържището се излагат дреболии. Дори и за много пари да са. Та тълпата е права. И тя е равна там, където няма Нещо, а всичко е Нищо. Същественото се подарява или се взима.
"Всички НЕЩА са свързани, са брънка от една верига, преплетени, влюбени по между си."
Из "Тъй рече Заратустра"
"Това, което е, няма да бъде, което ще бъде, то не е..."
Из "Залезът на боговете", стр. 26
"На много умни личности преставаш да им вярваш, когато ги видиш смутени."
Из "Отвъд доброто и злото"
"Нито Ману, нито Платон, нито Конфуций, нито юдейските и християнските учители са се съмнявали в своето право да лъжат. Те са се съмнявали в съвсем други права... Казано накратко - всички средства, с които досега са се опитвали да направят човечеството морално, са били в основата си неморални."
Из "Залезът на боговете", стр. 66
"Да се изкачва иска живота, и изкачвайки да се превъзмогва."
Из "Тъй рече Заратустра"
"Обичта е опасност за най-самотния, обичта към всичко, стига само да е живо! За смях наистина е моята лудост и моята скромност в обичта"
Из "Странникът", "Тъй рече Заратустра"
"Чуйте, вие, съдии! Има още друго безумие: и то е преди деянието."
"Но друго е мисълта, друго делото, друго образът на делото. Колелото на причинността не се върти между тях".
Из "За бледният престъпник", "Тъй рече Заратустра"
"Можем да дадем обещания, когато става дума за деяния, но не и за чувства, тъй като те не зависят от волята. Който обещава на някого да го бича завинаги, неизменно да го мрази или вечно да му бъде верен, обещава нещо, което е извън властта му..."
Из "Човешко, твърде човешко"
Малцина могат да бъдат правдиви! А който може - не иска! И съвсем не са способни на това "добрите". О, тези добри! Добрите никога не казват истината; за духа да бъдеш добър е болест.
Другари дири творецът, а не трупове, не и стада и упованици. Сътворци дири творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали.
Ето кои са моите читатели, истински по предопределение. Каква полза от останалите?
Останалите са просто човечеството. Човек трябва да превъзхожда човечеството със сила, с духовна извисеност, с презрение...
Отвращават ме дребните души. В тях няма нищо добро и почти нищо зло.
«Σιχαίνομαι τις στενές ψυχές. Μέσα τους δεν είναι τίποτα καλό, και σχεδόν τίποτα κακό.» {Fr.Nietzsche}
"Имаш нужда от хаос в своята душа, за да дадеш живот на танцуваща звезда"
Може би огъня и вихъра, оставени без контрол - унищожили биха и човека.
Разумът би могъл да ги ползва като "миялна машина със сито" един вид. Да махнат излишното.
А това не е хаос.
Въпросите, неразбирането в нас, объркването, незнанието къде е то...
"Вие гледате върха, когато се стремите към висотата. А аз гледам надолу, за да се възвися. А колко от вас могат да се смеят и в същото време да останат на висота? Който се изкачи на най-високите планини, той се смее на трагедията на всички и на сцената, и в живота."
Из "Тъй рече Заратустра"
"Да хвърли камък, който е безгрешен".
Аз не бих. Дребната душа е нееволюирала едра. Всеки е минал оттам. И ученика, болния - имат нужда от помощ, не от отвращение.
Отвращаващите според мен са също толкова дребни, защото не искат да бъдат човечни, да комуникират и помагат.
"Това, което не ни убива ни прави силни."
"Ако поискам да разклатя това дърво с ръцете си, не бих могъл да сторя това. Ала вятърът, който не виждаме, го мъчи и огъва накъдето си иска. Ние биваме най-зле огъвани и измъчвани от невидими ръце... Та и с човека е така, както с дървото.
От тези невидимите - и се изправяме. Няма от кои други.
Или тях въобще ги няма, всичко го правим ние, несъзнавайки как и за това заклеймяваме невидимото.
Ako едно дърво е било огъвано от невидими ръце дълги години - трябва много да се внимава. Не бива да се опитваме да го изправим изведнъж, защото има опасност да го счупим.
..Това, че всикиму е позволено да се учи на четмо, разваля с времето не само писането, а и мисленето.
Из "Тъй рече Заратустра"
Мразя тесните души. В тях няма нищо добро, и почти нищо лошо.
„При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.”
"... Пустинята расте - тежко на тогова, който таи пустиня в гърдите си!"
"С какво може да бъде измерена мъдростта? - Прирастът на мъдростта може да се измери най-точно според отслабването на жлъчта."
Из "Човешко, твърде човешко"
"Имаш нужда от хаос в своята душа, за да дадеш живот на танцуваща звезда"
„Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.”
"Истинските мъже загиват поради липса на любов, актьорите поради липса на хвалебствия."
Из "Човешко, твърде човешко"
"Поставете малки добри съвършени неща около си, вие, висши човеци! Чиято златна зрялост лечи сърцето. Съвършеното учи да се надяваме."
Из "За висшия човек", "Тъй рече Заратустра"
“Ако търсиш винаги началото се превръщаш в рак. Историкът гледа винаги само назад: накрая вече вярва заднешком.”
Из “Залезът на боговете”
"... И наистина, човек е по-самотен, когато са двама и мълчат, отколкото когато е сам."
Из "Тъй рече Заратустра"
"Един отива при своя ближен, защото дири себе си, а друг защото би желал да се избави от себе си. Вашата лоша обич към себе си прави от самотността ви тъмница."
Из "За обичта към ближния", "Тъй рече Заратустра"
„Да страдаш от самота не е естествен протест - лично аз много често съм бил сполетяван от "множеството", от липсата на "самота"...“
"Вашият дух и вашата добродетел да служат на смисъла на земята, братя и ценността на всички неща да бъде наново от вас положена! Затова трябва да бъдете вие борци! Затова трябва да бъдете творци!"
Из "За волната смърт"
"Тъкмо най-малкото, най-тихото, най-лекото, шумът на гущер, един дъх, едно литване, един миг - малкото е присъщо на най-доброто щастие. Тихо!"
Из "По пладне"
"Малко повече, малко по-малко: тъкмо в това е многото, това е най-вечето.
Да стоиш с отпуснати мускули и с отпрегнта воля: това е най-мъчно за всинца ви, вий, възвишени!"
Из "За възвишените", "Тъй рече Заратустра"
"Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб"
"Светата вода отровиха те със своята похот; и като зовяха наслада своите мръсни блянове, отровиха още и думите."
Из "За сганта", "Тъй рече Заратустра"
"Към малцина, към бъдещето, към далечното се отправя моят дух: що ме е грижа за вашата нищожна, обикновена, кратка беда!"
Из "За висшия човек"
"Аз ви уча за Свръхчовека. Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато."
"Аз обичам оногова, който е със свободен дух и свободно сърце: тъй главата му е утроба на неговото сърце, а сърцето му го тласка към гибел".
Из "Предговор на Заратустра"
"И свободният духом, и той още трябва да се пречисти. Много тъмници и плесен останали са още в него: чисто трябва да стане и окото му".
Из "За дървото на планината"
"Всеки миг почва битието; около всяко "тук" се върти топката "там". Средата е вред. Крива е пътеката на вечността".
Из "Оздравяващият", "Тъй рече Заратустра"
"Във вашата любов да бъде вашата чест. И нека туй да бъде ваша чест - винаги да обичате повече, отколкото сте обичани, и никога да не сте втори. "
Из "Тъй рече Заратустра"
"Онова, което се прави от любов, става винаги отвъд доброто и злото."
"Има много тежки неща за духа, за силния, издръжливия дух, в който живее благоговение - неговата сила желае тежкото и най-тежкото."
"Не работа ви съветвам аз, а борба. Не мир ви съветвам, а победа. Вашата работа да е борба, вашият мир да е победа!"
Из "За войната и военните", "Тъй рече Заратустра"
Обичай и загини: това върви тъй от памтивека. Воля за обич: то е да бъдеш също готов за смърт. Това ви казвам аз, страхливци!"
Из "За непорочното познание", "Тъй рече Заратустра"
"Аз"- казваш ти и си горд с тая дума. Но по-великото - в което не искаш да вярваш - е твоята плът и нейният велик разум: тя не казва аз, но върши аз."
Из "За презрителите на плътта"
"... Да живееш е все едно да изгориш и все пак да не се сгрееш."
"Да, много горчиви умирания трябва да има във вашия живот, вий творци!
Тъй ще бъдете защитници и оправдатели на всяка преходност."
Из "На блажени острови", "Тъй рече Заратустра"
"Подобно злато сияе в погледа на онзи, който дарява. Златосияние сключва мир между луната и слънцето.
Необикновена е висшата добродетел и безполезна, сияйна е тя и кротка в блясъка си: добродетел, която дари, е висша добродетел."
Из "За дарящата добродетел"
"Ще мъстим и ще хулим всички, които не са подобни на нас - такъв обед си дават сърцата на тарантулите".

"Настрана от пазарище и слава се извършва всичко велико: настрана от пазарище и слава са живели от памтивека изобретателите на нови ценности".
Из "За мухите на пазарището", "Тъй рече Заратустра"
"Ти носиш пепелта си в планината - да не искаш сега да занесеш огъня в низините? Не се ли боиш, че ще те накажат като подпалвач?!?"
"Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да изгориш: как ще се обновиш, ако по-напред не си станал пепел!"
Из "За пътя на онзи, който твори", "Тъй рече Заратустра"
"Трябва да се научим да мислим различно - за да можем накрая, а може би и много по-късно, да постигнем дори и нещо повече: да променим своите чувства."
Из "Утринна зора"
И наистина, колкото по-мислещ е човек, толкова по-чувстващ е!
"Истина, казвам ви: добро и зло, което да бъде непреходно - няма такова! Само себе си трябва то винаги отново да превъзмогва."
Из "За самопревъзмогването"
"Най-великите събития, това не са нашите най-шумни, а нашите най-тихи часове. Не около откривателите на нов шум, а около откривателите на нови ценности се върти света - безшумно се върти той"
"Най-тихите думи са които докарват буря. Мисли, които идват на гълъбови нозе, управляват света".
Из "Най-тихият час", "Тъй рече Заратустра"
"Човек трябва да открадне само там, дето не може да ограби."
"Наистина, грабител на всяка ценност трябва да стане такава една даряща обич; но здраво и свято наричам аз това себелюбие."
Из "За дарящата добродетел"
"Не трябва да се разравя блатото! Човек трябва да живее на планини!"
"И ако отсега нататък ти липсват стълби, трябва да се научиш и на своя собствена глава да се възземаш: как иначе би желал да се възземаш нагоре?"
Из "Странникът", "Тъй рече Заратустра"
"От молещи ние трябва да се превърнем в благославящи!"
"Добре е да имаш много добродетели, но е и голяма участ"
Из "Тъй рече Заратустра"
"Аз обичам оногова, който не иска много добродетели. Една добродетел е повече добродетел нежели две, защото тя е повече възел, на който виси съдбата."
Из "Предговор на Заратустра"
"Земята на вашите деца трябва да обичате вие: тая обич нека бъде вашето ново благородство - неоткрита земя през най-далечни морета! Към нея насочвам аз вашите кораби да я дирят и дирят!"
Из "За вехти и нови скрижали", "Тъй рече Заратустра"
"Земята на вашите деца трябва да обичате вие: тая обич нека бъде вашето ново благородство- неоткрита земя през най-далечни морета! Към нея насочвам аз вашите кораби да я дирят и дирят!"
Из "За вехти и нови скрижали", "Тъй рече Заратустра"
"Потребна е нова аристокрация, противница на всяка тълпа и всеки деспотизъм, която върху нови скрижали отново ще напише думата "благороден"."
Из "Тъй рече Заратустра"
"Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа".
"Те не ме разбират. Аз не съм уста за тия уши. И ето ги, гледат ме и ми се смеят, и като ми се смеят мразят ме при това. Мраз е в смеха им"
"Че хората не са еднакви: тъй говори справедливостта. И което аз искам, те не смеят да искат!"
Из "Тъй рече Заратустра", глава "За учените"
„Убиха Бога, сътвориха свят без Бог, без морал, без устои... Да намерим Бога – някъде там, отвъд фалша и лицемерието на прогнилата, дехуманизирана гръцко-юдейска цивилизация, там, където лишеният от своята жадувана връзка с Бога и затова слаб, обречен и смъртен човек, би могъл да я възкреси и така да се превърне в Свръхчовек...”
Аз обичам великите презрители, защото те са велики обожатели и стрели на копнежа към другия бряг.
"Несправедливост и мръсотия хвърлят те към самотния: но, брате мой, ако ти искаш да си звезда, не трябва за туй по-малко да им светиш!"
Из "За пътя на онзи, който твори", "Тъй рече Заратустра"
"Дай ми, жено, своята малка истина! - рекох аз.
И тъй рече старата жена:
- При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!"
"Мъжът трябва да бъде отгледан за война, а жената за отдих на воина-всичко друго е безумие".
Из "За стари и млади женици", "Тъй рече Заратустра"
"Отвращават ме дребните души. В тях няма нищо добро и почти нищо зло."
"Който винаги се е пазил, най-сетне пазенето му става болест. Благословено да бъде, което калява! Аз не възхвалявам страната, дето мед и масло тече."
Из "Странникът", "Тъй рече Заратустра"
Човекът започва там, където свършва държавата.
"Колко неща са още възможни! Научете се да се смеете над самите вас! Възвишете
сърцата си, вие, добри танцьори, високо! По-високо! И не забравяйте и добрия смях! Тоя венец на засмения, тоя венец от рози - вам, братя мои, хвърлям тоя венец! Висши човеци, научете се да се смеете!"
Из "Тъй рече Заратустра", глава "За висшия човек"
"Да се радваш с някого, а не да тъгуваш с него, характеризира приятелят."
Из "Човешко, твърде човешко"
"Жените стават от любов изцяло такива, каквито са в представата на обичащите ги мъже".
Из "Човешко, твърде човешко"
Ако някой мъж се оплаква, че жена му е лоша, това означава, че той я обича лошо.
"Тъй искам аз мъжът и жената: войнствен той, плодна другата, но и двамата способни за танец с глава и нозе.
И загубен да бъде за нас деня, в който ни веднъж не се е танцувало! И лъжовна да бъде за нас всяка истина, в която не е имало смях!"
Из "За вехти и нови скрижали", "Тъй рече Заратустра"
Фридрих Ницше
(нем. Friedrich Nietzsche) (1844-1900)
класически филолог, философ и писател