Още тогава(бях на 16) ми се наложи без да го искам да се справя с всичко сама.Дела следствия и т.н.Тогава живеех в малък град знаете как е .Въпросния господин по точно бяха двама бяха криминално проявени рецидивисти.нещо като страшилищата на целия регион.Делата се влачиха дълго време.За изнудването и заплахите през цялото време не искам да коментирам.От немай къде водех дело не искам да се занимавам.Не го водех аз а държавата.Е и двамата получиха големи присъди.Истината е,че им пожелавах лоши неща а когато силно желая лошото на някой наистина се случва и до ден днешен.Избягвам разбира се да го правя,но клетвите ми по принцип хващат и знам че е лошо.Единия продължи да лежи по затворите до де днешен малко след това брат му почина при жестока катастрофа има и сестра и с нея нещата бяха някви не както трябва.Другия има дъщеря малко по малка от мен,учехме в едно училище.Беше сладко хлапе.Сега е много известна проститутка и наркоманка жалко за момичето но аз вярвам в кармата по принцип,вярвам че нито едно лошо дело не остава ненаказано от всевишния.За коментирането що да не не ме е срам нямам проблем и със селската чест.Смятам че обществото трябва да не си затваря очите пред насилието над жени под каквато и да било форма дори о когато става въпрос за законни съпрузи.За съжаление много години след това ми се наложи да водя дело за домашно насили.Пак бях от първите,които са ползвали този закон веднага след приемането му.С две думи за разни форми на насилие мога да роман да напиша.