Привличаме това което искаме и това което не искаме....Връзката се осъществява посредством енергията на мисълта....
Какво е Закон за привличането?- принципът, по който се движат мислите и всички съставени от тях неща, т.е. всичко във Вселената. Той гласи:
нещата с еднаква или подобна вибрация се привличатКолкото по-близка е тяхната честота на вибрация, толкова по-бързо те се привличат.
Нефизически фокусираните Съзнания познават добре този принцип и контролират движението си във Вселената посредством фокус върху определени концепции, от които искат да бъдат привлечени или които искат да привелкат което е едно и също, но все пак по-интензивната енергия привлича по-малко концентрираната.
Но най-важното за нас – физически фокусираните съзнания – е да осъзнаем, че няма никаква възможност за отблъскване. Има само привличане на това, което искаме и привличане на това, което не искаме.
Какво е вибрация?
Енергията се създава и излъчва при движението на частицата и се измерва посредством вибрацията, създавана от това движение. И така, всяка частица има своя собствена вибрация. Във Вселената има неограничен брой вибрационни честоти, но те не са хаотични, а могат да бъдат съпоставени и организирани в скала. Макар и постоянно нарастваща, тази скала съществува и именно по нея Законът за привличане „измерва” честотата на всяка отделна мисъл.
Какво е енергия?
Енергията се създава при движение.
Най-малката частица изобщо - мисълта - е в постоянно движение и освен, че създава, тя „излъчва” енергия. Всяка една материална форма, бидейки съвкупност от мисли, всъщност представлява непрестанен поток от енергия или поток от мисли в движение, излъчващ енергия.
Какво е Съзнание?
Съзнанието е процесора на мисли. Не мога да кажа от какъв „материал” е направено то, но какъвто и да е той, плътността му е противоположна на най-твърдата материя изобщо. Т.е., съзнанието е направено от най-разконцентрираната материя избощо и има свойства, подобни на водата.
Съзнанието не съхранява мисли. То е процесор, който черпи мисли от „банката на мислите”. Съзнанието съществува в нефизическа форма и от платформата на нефизическия свят създава физическия свят.
В нефизическата си форма Съзнанието е огрномно и създава своята реалност чрез фокусиране на вниманието си върху определени мисли. По този начин то привлича към себе си определени неща, които стават част от неговата собствена действителност.
Характера/вибрацията/ на едно съзнание се определя от мислите, върху които то се фокусира, т.е мислите, които обработва. Всяко Съзнание може да се превърне в каквото си пожелае, стига да се фокусира достатъчно дълго върху определени мисли, свързани с тази форма.
Съзнанията, движещи разширяващата се Вселена, са самите те в постоянно разширение. Нефизически фокусираното Съзнание е огромно (като потенциал и способности) в сравнение с физически фокусираната си част. Всяко физически фокусирано Съзнание е много малка част от своя извор – нефизическото Съзнание.
Всяко човешко същество е една „идея” на собственото си нефизически фокусирано Съзнание. Т.е., то е не просто свързано със своя Извор – то е част от него, така както идеята за детето на човек съществува в Съзнанието му през цялото време.
Какво е мисъл?
Мисълта е най-малката частица.
Това е нещо като един бит информация, обработвана от носител (Съзнанието).
Всяка мисъл, някога мислена съществува завинаги във Вселената.
Мислите са в постоянно движение. Те вибрират, следователно се привличат и се комбинират в концепции. Чрез обвързване с други мисли постепенно се превръщат в конгломерати от мисли – „идейни форми”, които в последствие водят до материализиране във физическия свят.
Няма предмет, появил се във физическия свят, който преди това да не е бил мисъл. Съществуването на каквато и да било материална форма започва от една първа мисъл - идеята за нея. Съзнанието, в което е възникнала съответната идея, използвайки (съзнателно или не) силата на Закона за привличане се фокусира достатъчно дълго върху тази идея и позволява тя да привлече към себе си други, сходни по вибрация мисли и концепции (конгломерати от мисли).
По този начин първоначалната идея започва да се трансформира и да придобива форма.
Дори и най-твърдата материя може да бъде разбита на най-малките си съставни части – мислите, но за разлика от атомите, които се определят само пространствено, мислите се определят и от понятието време. Т.е., ако искаме да разбием една маса например, на съставните й „материални” частици, днес можем да я разглобим до протони, електрони и т.н. От физическа гледна точка това ще са за нас реално съществуващи тук и сега физически частици. Те имат определени свойства, най-важното за физика-изследовател бидейки тяхното присъствие в този момент от време.
Но ако искаме да разбием същата тази маса на най-малките съставни елементи – мислите, ще трябва да продължим този процес и да преминем отвъд материята като прибавим и понятието време към уравнението. Т.е. да проследим възниквеането на тези частици и комбинирането им, докато не стигнем до първата мисъл – „идеята” за маса, възникнала в даден момент в някое Съзнание, въз основата на определен контраст (най-грубо казано: някой е имал нужда от поставка за нещо и му е дошло наум да изобрети повдигната платформа, която е била първата маса и т.н.)
Обаче, тъй като Вселената и времето са безкрайни и всички мисли са обвързани, ние никога не можем да достигнем до "началото". И все пак, бихме могли да решим къде искаме да поставим граници и да определим за начало първата възможна идея за маса (нещо повдигнато от земята на 4 крака, например).
Най-важното е, че преди тази маса да се „материализира” в пространството, тя е била завършен имагинерен предмет в едно или повече Съзнания.
И така, абсолютно всичко във Вселената започва от мисълта.
Всяка мисъл, някога мислена, съществува в нещо като „банка на мислите”. Банката на мислите е по-скоро подобна на Интернет – всяко съзнание има достъп до нея за upload и download.
ТАКА , ЧЕ ТОВА КОЕТО МИСЛИМ ГО ПРИВЛИЧАМЕ СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА!
