Черната врата

Живял някога един мъдър крал. Личният му съветник извършил предателство: издал държавна тайна и бил хванат с подкуп. За такова престъпление наказанието било само едно – смърт. Но старият крал много обичал този човек и му дал шанс. Наредил екзекуцията да се извърши в един таен коридор на замъка. От едната страна бил палача, а от другата – черна врата.

- Давам ти право на избор – предложил краля на осъдения – или смърт, или – черната врата. Избирай!
- А какво има зад тази врата?

- Това е неизвестно. Никой не знае, защото досега никой не я е избирал. От край време предците ми са предоставяли тази възможност, но никой не се е възползвал от нея, затова и никой не знае какво има там. Даже аз самият не зная. Имам ключ, но на смъртния си одър баща ми ми каза: „ Аз мога да отворя вратата, но преминеш ли отвъд, ще я заключа след теб. Не трябва да да поглеждаш там.” Но ти можеш да избираш. – отговорил му краля.

Дълго мислил съветникът и накрая избрал смъртта.

- Убий ме. – казал той – Не искам да мина през тази черна врата.

След екзекуцията, любопитната кралица започнала да уговаря краля да намери начин да погледне, и да разбере какво има там, зад вратата. Кралят се разсмял и казал:

- Аз знам – зад нея няма нищо. Няма дори стая, просто – свобода. Тази врата се отваря към широкия свят. Но досега никой не я е избирал. Вместо неизвестното хората избират смъртта. Вместо неизвестното – избират страданието. Неизвестното им се струва по-опасно от самата смърт. А свободата – това е врата към неизвестното. Свободата е движение без да знаеш какво ще се случи в следващият момент. ...Това е...черната врата.





http://www.youtube.com/watch?v=9WqtLgO1CZ8
Страха ни прави зависими.Страха ни оковава с тежки предразсъдъци и догми...За всичко е виновен той....Победим ли го...това означава да бъдем свободни!

така е страха често е само в нашата глава и сами създаваме своите чудовища
често нещата ни изглеждат прекалено хубави, за да са истина и дори не се осмеляваме да опитаме, дори да изберем, не вярваме в нещата, които не познаваме, ставаме мнителни често излишно

така е страха често е само в нашата глава и сами създаваме своите чудовища
често нещата ни изглеждат прекалено хубави, за да са истина и дори не се осмеляваме да опитаме, дори да изберем, не вярваме в нещата, които не познаваме, ставаме мнителни често излишно

Тръпка са ми нещата , които не познавам.... И много , ама много често ги предпочитам пред досадните травиални и ежедневни неща.....

Цитат на: Fairy в Октомври 16, 2011, 03:03:19 pm

така е страха често е само в нашата глава и сами създаваме своите чудовища
често нещата ни изглеждат прекалено хубави, за да са истина и дори не се осмеляваме да опитаме, дори да изберем, не вярваме в нещата, които не познаваме, ставаме мнителни често излишно

Тръпка са ми нещата , които не познавам.... И много , ама много често ги предпочитам пред досадните травиални и ежедневни неща.....

а ако са и "забранени"   

Цитат на: Марая в Октомври 16, 2011, 03:06:00 pm

Цитат на: Fairy в Октомври 16, 2011, 03:03:19 pm

така е страха често е само в нашата глава и сами създаваме своите чудовища
често нещата ни изглеждат прекалено хубави, за да са истина и дори не се осмеляваме да опитаме, дори да изберем, не вярваме в нещата, които не познаваме, ставаме мнителни често излишно

Тръпка са ми нещата , които не познавам.... И много , ама много често ги предпочитам пред досадните травиални и ежедневни неща.....

а ако са и "забранени"   

А как ще разберем дали са забранени...Май нищо не е забранено....

  май понякога само ние си знаем, че са забранени хи-хи