всеки си има дълбоки и незабравими спомени, хора, събития - не случайно пуснах темата за архитиповете, оказва се, че в даден период от живота ни те са незаменими джокери, помагат за много по-лесна ориентация и настройка спрямо определени хора и действия.
Всеки има своите преживявания и хора, без които животът му не би бил същия. Често дори не забелязваме грандиозните събития, които подобно на малкото камъче просто преобръщат света ни.

Смъртта е много неприятно нещо, но е част от правилата, с които трябва да се съобразяваме. Болезнено е да се загуби обичан човек, болезнено е, когато остават неизказани неща, неизясненост или гузност. Често раздялата по този начин провокира точно собственото ни Аз. Понякога корена на мъката ни е защото ние оставаме сами, но рядко си даваме сметка, че хората, които са си отишли сигурно са завършили своята мисия тук и са отишли може би, на едно по-добро и хармонично място, че душите им са свободни от оковите на материята. Смъртта според мен е задача да пуснеш човека, да му простиш - на него и на себе си, за всичко онова, което не е било или е било, загубата на близък никога не е лесна, а прошката е още по-трудна.

с Плутон на асц. и акцентирани 2-8-ми дом, за мен смъртта е просто другата страна на живота, а мъката, тя не се лекува, не се приема, не се изживява, тя остава наш спътник и ние трябва да се учим да живеем с нея.


Много точно казано.