Форум по Астрология
Новини, Предложения, Общи приказки => Свободни дискусии => Темата е започната от: Марая в Март 30, 2010, 01:28:09 am
-
Посвещавам тази тема на Кайли!
според скромното ми мнение тя е един от малко посветените тук.
с респект към възрастта и мъдростта ,към знаието и познанието .
всеки ,който иска да получи отговор на въпроси ,който смята ,че имат значение за него и е решил да попита Кайли ,да пита. убедена съм ,че тя ще отговори на всеки,както и ,че ще даде най-доброто от себе си ,защото...дръзнала по пътя към духовното , е забравила за себе си за оста 2-ри/8-ми ,за 5-ти/11-ти и е решила да посвети живота си на пътя към духа....
е,Кайли ,това е твоята стая. запали свещичка ,за да запалиш любовта към вселената и ближния и давай смело напред.
и те моля ,отговоряй на всички въпроси и се смей ,защото света е оцелял ,защото се е смял...
и не забравяй ,какви красоти има в петия ти дом...,дай ни творчество ,за да ти даде онази любов вселената ,която си заслужила...
АЗ ВЯРВАМ В ТОВА!
попитали нявга един философ
-кажи ни професоре ,що значи любов?!
а той им отвърнал с три думички само
НАЙ-ВИСШАТА СТЕПЕН ИЗМАМА!
ТОВА Е ТВОЯТА ЕЗОТЕРИЧНА СТАЯ КАЙЛИ ,ПОСВЕЩАВАМ Я НА ТЕБ! :wub:
защо ли? защото ти беше търпелива ,строга ,мила ,критична ,но и внимателна в онези моменти ,в които бях слаба и изтрещявах ,защото ти ми даде възможността ,чрез провокация ,да приложа творчество и дълбая в астрологията....ти си родена да даваш, а тези ,които дават са длъжни да дават до край! не да целуват задниците на невежите!
не се сърди!
аз винаги съм откровенна и истинска , до степен на неузнаваемост!
е, ти си!....... :58: ,
-
Кайли , как можем да разберем нивото на духовното развитие у човешкия индивид?
има ли начин да го разпознаеме , по какво и как?
как е възможно да осъзнаем дали пътя по който сме тръгнали е онзи по който трябва да вървим , а не е криволичеща пътека ,която да ни доведе до стартова позиция?
благодаря ти предварително! :blink:
-
Кайли , как можем да разберем нивото на духовното развитие у човешкия индивид?
А какво означава духовно развитие? Дай примери. По какви модели трябва да се ръководим, докато следваме пътя на духовния човек?
:rolleyes:
-
Кайли , как можем да разберем нивото на духовното развитие у човешкия индивид?
" В зависимост от степента и чистотата на проявление на енергиите на всеки зодиакален знак можем да обусловим четири нива, условно наречени:
I ниво - земя - свързано с материята, физическото тяло
II ниво - вода - чувства, емоции,
III ниво - въздух - мисъл, интелект
IV ниво - огън - свързано с духовността.
За еволюционните нива не може да се съди от хороскопа. Те могат да се преценят след личен контакт, при среща с човека. От еволюционното ниво, на което се намира даден човек, зависи как ще изяви енергиите на знаците и планетите, какво ще бъде тяхното влияние в хороскопа, а оттам и в неговия живот. "
Има и характеристики на еволюционните нива: http://www.astrohoroscope.info/article.htm
-
Кайли , как можем да разберем нивото на духовното развитие у човешкия индивид?
има ли начин да го разпознаеме , по какво и как?
Никой не може да разбере ниво, по-високо от неговото, може само да го усети.
Какво значение има кой докъде е стигнал, всеки идва от различно място и отива на различно място, тая земя прилича на гара, на която временно се срещат пътниците, докато чакат различните си влакове. Който каквото може да вземе от другите, да го взима, единственото, което остава сле това, е личната опитност.
Сравненията са безполезни за индивида.
Правилното действие е не как да се сравним, а какво можем да вземем от другите в чакалнята. Почти от всеки има какво да се вземе, стига да си нащрек и смирен.
Който много знае, нищо не знае, битието е необхватно и знанието прилича на кръг, колкото повече знаеш, толкова по-голям е диаметърът на кръга и следователно толкова е по-голяма обиколката му, а обиколката е допирът с неизвестното, в кръга са твоите знания, извън него онова, което не знаеш. Ето защо колкото повече знаеш, толкова повече не знаеш поради разширяващата се обиколка.
Защо някому трябва да знае нивото на друг, въпросът е как да разбере собственото си ниво, другият минава и заминава, ти си важният.
как е възможно да осъзнаем дали пътя по който сме тръгнали е онзи по който трябва да вървим , а не е криволичеща пътека ,която да ни доведе до стартова позиция?
Ние събираме опитности, всяка опитност е полезна и нищо не се губи. Човек трябва да премине през всички кръгове на рая и ада, за да събере всички опитности. Ако си решил да се развиваш духовно, хубаво; ако си решил да не се развиваш духовно, пак хубаво. Всичко е опитност.
В крайна сметка целта е светлина, баланс, блаженство.Има едно понятие за еталонно състояние. Някога в живота си бил добре, чувствал си се прекрасно и всичко ти е било в радост и щастие. Ако си намериш еталонното състояние, отвреме навреме се допитвай до него - как беше тогава, къде съм сега и каква е разликата? Защо се е получила тази разлика?
-
Основният урок, който научих, четейки Кайли (щото аз не я познавам лично) е, че с нищоправене нищо не става.
-
С обиди още по-малко.
Основният урок, който научих в последно време, е че човек трябва да е добър човек.
Останалото са глупости на търкалета.
А нищонеправенето се нарича още неправене и е основна езотерична техника.
-
Основният урок, който научих, четейки Кайли (щото аз не я познавам лично) е, че с нищоправене нищо не става.
нищо не става, но в този свят..нищо чудно да се окаже, че в другия свят си е изработила много повече, отколкото може да си представим..а там е важното, тук е тленно..
-
Кайли ,има ли отношение астрологията към духовното израстване?
и , ако има как според теб коренспондира? :blink:
-
Кайли ,има ли отношение астрологията към духовното израстване?
и , ако има как според теб коренспондира?
Идея си нямам. На мен лично астрологията ми помага в частта по-лесно да разбера себе си, отрицателните си страни и да се заема с изчистването и подобряването им. Аспект някакъв, изчиташ материалите по въпроса, задаваш си въпроса какво можеш да направиш с наученото, заемаш се с чистене.
Астрологията съкращава пътя към опознаване на отрицателните страни на човека, тя е като пътна карта, без карта е далеч по-лесно да се заблудиш и да загубиш много време, докато се намериш.
Вижън, така е, винаги съм казвала, че съм най-алчният човек на тая планета - защото непрекъснато се стремя да придобивам неща, които ще мога да си занеса и в гроба. Ето за парите - пари не ми трябват в практическия смисъл, трябва ми умението да боравя с пари и да не се омърсявам при това.
Запомни, във вечността ще ти трябва само чистотата, обаче нея можеш да вземеш единствено оттук. Призовавайки огъня, ти или ще си сгрееш ръцете, или ще изгориш като боклук.
-
а има ли според теб духовна азбука?
как определяш стъпките към духовното развитие?
възможно ли е да израстваш в едно отношение за сметка на друго и да се чувстваш духовен?
според теб Кайли възможно ли богатия да бъде духовен?
както и бедния да бъде НЕ духовен?
-
.
-
а има ли според теб духовна азбука?
как определяш стъпките към духовното развитие?
Не ги определям аз, коя съм аз, че да знам какво ми трябва? Вслушвам се в тишината, в нея са отговорите.
според теб Кайли възможно ли богатия да бъде духовен?
както и бедния да бъде НЕ духовен?
Възможно е богатият да бъде духовен, много пъти се случва бедният да е недуховен, духовните са отделна категория и са разпръснати из всички социални слоеве за нуждите на духа, той си има котвени точки навсякъде и не елиминира нито един аспект от социума и реалността.
възможно ли е да израстваш в едно отношение за сметка на друго и да се чувстваш духовен?
Това е най-често случващото се, липсата на баланс, в резултат на която човек става разпокъсан и стресиран.Една част е отишла твърде напред, друга е изостанала далеч назад. Човекът се е втренчил в напредналата си част и се изживява като величие. В същото време поради разстоянието между вътрешните му части се създава огромно напрежение, те са като опънат ластик, затова той е невротичен, полулуд и неадекватен.
Всички части трябва да вървят в синхрон, в езотериката се счита, че нивото на цялата човешка система се намира там, където се намира най-изостаналата и част. Ако по десетобална система една част от теб е 10, а друга 1,5, останалите по средата, то оценката за цялото е 1,5.
-
Кайли , има една книга , която прочетох преди няколко години по препоръка на мойта кума.
беше още в подготовка за печат , нямаше я още на пазара.
това е една от книгите ,които на практика ми помогнаха много.
автора е ТОРВАЛД ДЕТЛЕФ СЕН , Азаглавието е "Съдбата като шанс".
запомнила съм доста неща от нея ,но това ,което много силно ме е впечатлило е съотношението между посветените и бягащите от реалността невротици ,както ги нарича автора.
как ще коментираш това? имаш ли наблюдения?
-
И аз я харесвам тая книга.
;)
А иначе свят голям, луди много.
Високите енергии не са за всеки, немалко са оставили костите си по пътя към просветлението. Когато стъпката не е съобразена с възможностите и много бързаш, не стигаш никъде.
Високите енергии към неготовия са както горещата фурна към пукната чаша. Ако не я слагаш във фурната, можеш да я ползваш цял живот, обаче ако я сложиш, пукнатината незабавно се превръща в пропаст и чашата гърми.
За да им устоиш, трябва да си цялостен, затова обикновено битието не позволява на неготовите да вървят нагоре.
Но сега сме в етап, в който цялата земя навлиза в област на високи вибрации и волю неволю всеки е подложен на тях. Или устояваш, или те прочистват. Време е за поредното прочистване на зърното от плявата. Никой не знае дали ще устои, малцина са напълно готовите и те обикновено не са в плът.
-
За да им устоиш, трябва да си цялостен, затова обикновено битието не позволява на неготовите да вървят нагоре.
Но сега сме в етап, в който цялата земя навлиза в област на високи вибрации и волю неволю всеки е подложен на тях. Или устояваш, или те прочистват. Време е за поредното прочистване на зърното от плявата. Никой не знае дали ще устои, малцина са напълно готовите и те обикновено не са в плът.
знам ,че всичко в света вибрира на определени честоти. логично е да приемем , че колкото по-висока е вибрацията ,толкова по-голяма е честотата , материята е по-светла и по-лека.
та в тоя ред на мисли негативните чувства -страх ,гняв , омраза , чувство за превъзходство и собствена значимост ,лицемерие .....освен ,че "замърсяват" и намаляват честотата на вибриране не само на собствените си "куфари" , не пречат ли на високо честотните енергий? :-\
според теб ,по този начин обмена не резонира ли навсякъде? от природни катаклизми до стреса в който света живее?
има ли начин да се неутрализира това?
-
Естествено, че резонира.
Аз лично досега не съм открила начин за неутрализация.
Както се казва, и лъжичка катран в каца мед вгадява вкуса му.
Наистина е важна средата, а тук, в тая държава средата е убийствена и егрегорът е убийствен и цялата смрад непрекъснато се възпроизвежда. Сигурно вселената има нужда и от клозет, само не мога още да разбера що на мен ми е писано да живея точно в него.
-
Наистина е важна средата, а тук, в тая държава средата е убийствена и егрегорът е убийствен и цялата смрад непрекъснато се възпроизвежда. Сигурно вселената има нужда и от клозет, само не мога още да разбера що на мен ми е писано да живея точно в него.
:57: :57: :57: , истински ме разсмя...., аналога с клозета. това по вертикала :57: :57:.
аз пък си мисля ,че тая смрад е в следствие на гниене на фекалийте ,които свързвам с ниските честоти , защото колкото по-намаляват ,толкова по-бързо умират. а всяка маса има гниене.
и като знаеме , че мястото в което живеем е малка част от вселената не е ли редно да го почистим , явно е , че и клозета има своето предназначение.
според теб стреса свързан ли е по някакъв начин с духовното израстване?
има ли корелация м/у стреса и свободата на душата и духа?
-
:57: :57: :57:....оф Кайли...мани, мани...ама сега малко по-сериозно да подходя. Виждам, че в момента доста от темите преливат една в друга...Та кофти новините и негодуванието, което се надига в мен - защото в такъв един момент чисто по-човешки реагирам и изпращам гадни мисъл-форми, с които търся отмъщение за гадориите, които се случват. А не искам, както каза и Синухе, че всеки със съдбата си и ролята си. Предпочитам да изпращам позитивни мисъл-форми, да гледам красоти и да си ги представям навсякъде, та по някакъв неведом начин да заразя хората около мен и те да почнат да излъчват или да вибрират на подобна честота.
-
Според мен вселената трябва да има и клозет, и сметище, и високи честоти, и ниски и всякакви. Не можеш да изчистиш клозета, защото той има своето предназначение и трябва да си седи, където му е мястото. Малко да го почистиш може, ама пак ще е клозет и пак ще мирише на нужник, а не на рози. Защото Е нужник.
Въпросът ми е що ми е писано да живея в нужник и какво очаква Бог от мен, живеейки тук.
А стресът е обратно пропорционален на духовното израстване. Всъщност стресът е умишлено разпалван от ония, които ги е страх човек да не остане сам със себе си, защото ще открие, че не са му нужни много неща и ония, които печелят от незнанието му, няма да могат повече да го експлоатират.
Стресът е дошъл на мястото на липсата на технологии, навремето Адам бил изгонен да обработва с пот земята и като са се появили тракторите, е трябвало да му се осигури (на Адам) друг тежък поминък незабавно, за да продържи да се бъхти. Така се появил стресът.
Корелацията е обратнопропорционална и някой е заинтересован да има все повече стрес, за да има все по-малко осъзнаване.
Осъзнаването и духовното израстване стават само във вътрешна тишина. Стресът е непрекъснато вътрешно напрежение и бърборене.
Дейзи, като го искаш, трябва да се обучиш да го правиш, лъжа е, че стига да поискаш нещо и се случва, трябва ти инструментариум, ноу хау, процедури, технологията как да стане.
Реагираш чисто по човешки, защото умът може и да знае едно, обаче подсъзнанието не го знае още онова, което знае умът, и затова реагира по своему.
Затова се казва, че знанията трябва да се интегрират, щото само като ти влязат в ума и нищо не правят, трябва от ума да стигнат до тялото, душата и подсъзнанието и да станат същностна тяхна част.
Умът знае едно, съществото знае съвсем друго.
-
Кайли , това ли според теб е и причината ,голяма част от енергийните места , да се превърнат буквално в бунище на човешките проблеми ,и вонята им да се разнася из света....?
като пример ,ще ти споделя нещо лично.
през 1997г. попаднах за пръв път на кръстова гора. беше късно през ноща. нямаше сгради , освен стара църква , а отсреща с/у нея беше в строеж все още новата ,както и 12-те параклиса. усещането беше невероятно. през ноща на 23с/у 24-ти юни.
отгоре имаше толкова много звезди ,сякаш ,ако протегнеш ръка ще ги докоснеш.
година след това родих една от дъщерите си. от този ден ,за нас стана ритуал да спиме в колата ,но да бъдем на кръстова гора и рано сутринта да берем билки.
мястото беше много силно , усещах го по странен начин.
сега е друго :( , хотели , меркантилизъм , сякаш това място в момента е много замърсено ,някак чуждо ми се струва. не го усещам като купул от звезди и светлина....
ниските вибраций ли са причината или натрупания негативизъм?! кое е ,къде е причината ,има ли я и защо?
-
Основният урок, който научих, четейки Кайли (щото аз не я познавам лично) е, че с нищоправене нищо не става.
нищо не става, но в този свят..нищо чудно да се окаже, че в другия свят си е изработила много повече, отколкото може да си представим..а там е важното, тук е тленно..
ами ние живеем в този свят.
-
А нищонеправенето се нарича още неправене и е основна езотерична техника.
дай ни повече информация по въпроса! плийсс :blink: ;)
-
Така, като просветена те моля да ми обясниш - къде да търсим Духа, Душата и тялото ? Кое управлява ума, кое съзнанието и кое подсъзнанието. Защото освен тях аз приемам че физическото ми тяло също си има душа, която е различна от моята душа....
П.П. и гледам да са в хармония...
-
аз приемам че физическото ми тяло също си има душа, която е различна от моята душа....
Много интересно разсъждение.
-
ами ние живеем в този свят.
Някои живеят повече тук, други живеят повече там, нема лошо, кой където му харесва, там да живее.
Освен това кои сме това ние? Кой съм това аз?
Тялото, което живее тук, умът, който скита, където си поиска, духът, който живее извън времето и пространството?
Има едно разделение на седемте тела на човека - той има физическо, етерно, ментално, астрално, духовно и т.н. Не ги помня наизуст.
Та физическото живее в това време и пространство, някое от следващите е извън пространството, защо не и менталното, още по-тънкото е надмогнало и времето, космическото е едно с всичко останало.
Кои това ние, материалните тела ли?
Марая, говоря само онова, което ми е дадено да интегрирам, като ме питаш така. Нямам интегрирано знание, озарение или каквото и да го наречеш да отговоря на въпросите ти.
Не знам, мога да ти кажа какво съм изчела, ама едва ли ще ти свърши работа.
Според мен просто всичко се върти на цикли. Сега е дошъл цикъл на планетарна и психическа промяна, буря се задава, вятърът носи листа, клонки и мърсотия и това е.
Защо сега, ми щото сега му е времето.
Природните катаклизми и менталното полудяване са и двете следствие на една по-дълбока първопричина.
-
За дух, душа и тяло - според мен тялото е ясно - то е материята, духа е умът ни, а душата чувствата.
-
хайде Кайли сподели ни за нищонеправенето... :blink:
-
А нищонеправенето се нарича още неправене и е основна езотерична техника.
дай ни повече информация по въпроса! плийсс :blink: ;)
Ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, в края на краищата ще видиш трупа на врага си да се носи по течението покрай теб.
Така, като просветена те моля да ми обясниш - къде да търсим Духа, Душата и тялото ? Кое управлява ума, кое съзнанието и кое подсъзнанието. Защото освен тях аз приемам че физическото ми тяло също си има душа, която е различна от моята душа....
П.П. и гледам да са в хармония...
Първо да съм казала, че съм просветена? Знам някои неща, много не знам...нали не си мислите, че след като нищо не правя в реала, само седя и си бъркам в носа? Сигурно си запълвам времето с нещо друго, извън социума.
Има учения, според които духът и тялото се прераждат в различни съчетания, така че различните тела се свързват с различни духове при всяко прераждане и се обогатяват взаимно.
Духът се търси с духа, душата се търси с душа, тялото къде да го търсиш още?
-
т.е , в неправеното е тишината , а в тишината правенето и достигането. :blink:
-
Марая, нищонеправене е едно, неправене е друго.
Дадох ти пример с реката.
Сега ще ти дам друг - най-интересно е онова, което го няма. Защо го няма?
Каква е разликата между оживен площад и пуст площад? Какво има на пустия площад?
Пространството прави ли нещо или се занимава с неправене?
Кой осъществява всичко - щъкащите насам натам хора на площада, или пространството, което никой не забелязва?
Кой забелязва фона, на който се случват събитията? Каква е функцията на фона?
Колко човека си обменят бележки сега и се хилят, подигравайки ми се?
На сцената отпред кипи безмислен труд, на бележки отзад се подхилват.
Тяхното правене отзад е неправене отпред.
-
Аз мога ли да споделя....До тагава степен вече владееш мисълта, като оставяш тази енергия да се предава без да бъде омърсена от други влияния или просто Духът ти да се излива чрез нея, че можеш да управляваш хода на събитията около теб без да си мръднеш пръста. А колкото по-чиста ти е мисълта /явно толтеките това са имали впредвид - чиста мисъл=чиста енергия=духовна енергия/ толкова по-голям обсег на действия можеш да имаш. Демек да направляваш световните процеси...
А и да вметна нещо, одеве се сетих. Всеки знае, че евреите владеят изкуството да боравят с парите, демек материята, явно за това са властелините в този свят, сигурно са и те - тези по кръвна линия на богопомазаните, как беше точно, забравих...ама вижте, че има връзка... :P
-
Колко пъти човек опитва нещо и в един момент то става? Не говоря за случаите, когато се подготвя все по-добре.
От 100 хвърляния на топка в кош, ще уцели 3, ако да речем кошът е далеч.
Защо го постига в тия 3 опита? Кое е различното при тях от останалите?
Късметът е неправене.
Подводни в четвърто ниво на проработка на Плутон го е казал много хубаво -
В констуктивен вариант човек на това ниво може да се занимава с вътрешния или външния свят, но нему са достъпни такива дълбочини на собственото му подсъзнание, че непосредствено са свързани с високи силни егрегори, които той чисти, привежда в порядък и открива нови възможности за развитие, просто занимавайки се със самоусъвършенстване
-
Марая, нищонеправене е едно, неправене е друго.
Дадох ти пример с реката.
Сега ще ти дам друг - най-интересно е онова, което го няма. Защо го няма?
Каква е разликата между оживен площад и пуст площад? Какво има на пустия площад?
Пространството прави ли нещо или се занимава с неправене?
Кой осъществява всичко - щъкащите насам натам хора на площада, или пространството, което никой не забелязва?
Кой забелязва фона, на който се случват събитията? Каква е функцията на фона?
:-X
Колко човека си обменят бележки сега и се хилят, подигравайки ми се?
На сцената отпред кипи безмислен труд, на бележки отзад се подхилват.
Тяхното правене отзад е неправене отпред.
корелацията според мен е невъзможна..... :-[ :-\
защото това са две различни състояния на духа и душата ,различни гледни точки и то....къде?
в пространството! :-\ :rolleyes:
-
Късметът е неправене.
О, да! Но някои го имат в повече от други, независимо дали правят или не правят.
Аз пък знам от собствен опит, че пътищата се отварят едва щом стъпиш на пътеката, не по-рано.
Ако разчиташ само на късмета, нищо не става.
-
Кайли иска да кажа, че тези които нищо не правят, с мисълта си пак влияят върху всичко около тях. А все по-ясно ни става, че именно тя е най-силната енергия....Та внимавайте с мислите.
-
Късметът е неправене.
О, да! Но някои го имат в повече от други, независимо дали правят или не правят.
Аз пък знам от собствен опит, че пътищата се отварят едва щом стъпиш на пътеката, не по-рано.
може би ,защото е заслуга от предишни инкарнаций :rolleyes: :-\
-
Късметът е неправене.
О, да! Но някои го имат в повече от други, независимо дали правят или не правят.
Аз пък знам от собствен опит, че пътищата се отварят едва щом стъпиш на пътеката, не по-рано.
може би ,защото е заслуга от предишни инкарнаций :rolleyes: :-\
Сигурно е така, Марая. Само искам да подчертая, че абсолютен късмет няма.
-
Кайли иска да кажа, че тези които нищо не правят, с мисълта си пак влияят върху всичко около тях. А все по-ясно ни става, че именно тя е най-силната енергия....Та внимавайте с мислите.
приемам мисълта като най-мощното оръжие на вселената!
-
Скоро попаднах на една руска статистика, където се разглеждаха инцидентите. даже публикувах една малка част от материала, откъдето беше видно, че най-оптимистичният и авантюристичен знак - Стрелецът е подложен на най-много инциденти, а песимистичните Козирози и фиксираният Водолей са най-малко предразположени.
Стрелецът рискува и може да загуби живота си, но може да спечели други неща, които един консервативен дух не би посмял да си представи дори във въображението си. Разликата между правенето и нищоправенето е в рискът и вълнението....Аз ако блуждая по цял ден и само си възнамерявам това-онова, ще умра от скука, казвам ви (асц. Стрелец+12 дом в Стрелеца)
-
според мен обаче риска и късмета са абсолютно различни неща.
рискувам и печеля ,но не винаги има късмет в печалбата , тя е по-скоро вследствие на извършената работа под формата на риск. :rolleyes:
в мойте представи късмет е точно онова ,което ми се случи наскоро,
падането на тавана и нашто отсъствие от стаята....
това като пресен пример :blink:
-
Кайли , имам следния въпрос към теб и държа много на отговора ти.
според теб злобата даденост ли е у човека или е като семенцата ,които раждат плевели?
и ако ,тя не е даденост , а се придобива по обективни или субективни причини ,може ли да бъде пренасочена или преекспонирано в друга енергия?
-
Късметът е неправене.
О, да! Но някои го имат в повече от други, независимо дали правят или не правят.
Има ли начин ония с по-малко късмет да се сдобият с повече?
И да, отваря се, когато стъпиш на пътеката, обаче на коя пътека стъпваш? Ако стъпиш на духовната пътека и решиш да се движиш по нея, какви ще са ти заслугите в социално измерение? Т.е. е ли възможно да медитираш цял живот в усамотена пещера и това да ти се зачете като трудов стаж?
Ако нямаш социални постижения, това значи ли, че си си пропилял живота?
Кайли иска да кажа, че тези които нищо не правят, с мисълта си пак влияят върху всичко около тях. А все по-ясно ни става, че именно тя е най-силната енергия....
Мисълта не точно, тя е двигателят, обаче сама нищо не може да направи, важно е отношението, т.е. мисълта трябва да е придружена с чувстване.
Разликата между правенето и нищоправенето е...
Не става въпрос за нищоправене, а за НЕПРАВЕНЕ.
Много са различни.
За неправенето можете да питате и модератора на сия форум. ;)
Една много хубава притча за неправенето
Вървял буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?
в мойте представи късмет е точно онова ,което ми се случи наскоро,
падането на тавана и нашто отсъствие от стаята....
това като пресен пример
Тук Кастанеда би казал, че късметът е въпрос на лична сила.
Т.е. късметът е равен на личната сила. А личната сила е по втори дом.
Марая, всяка енергия може да бъде преобразувана в друга. Нищо не е даденост, просто настройка на съзнанието. Всяко нещо може да бъде осъзнато и изчистено. Злобата, завистта, ревността, алчността - всички пороци могат да се изчистят с един или друг подход. Първо трябва осъзнаване, след това подходяща техника.
-
не знам Кайли , все си мисля ,че е невъзможно един злобен човек да бъде преобразен.
прилича ми на приказката вълчо кожата мени си ,не и своя нрав. :(
улавям злобата по фин начин и в опитите си да променя отношението ,да помогна да се трансформира се блъскам в нещо като огромна стена.
имах леля ,която ме е отгледала до 7г. баща ми и беше брат /бог да ги прости и двамата/.
тя цял живот си остана стара мома , около нея имаше деца ,но тя мразеше родителите на тези деца....нас ни обичаше ,но съскаше с/у родителите ни и най-вече майка ни.
когато пораснах ,разбрах ,че бих могла да я взема при себе си ,да не е сама....
но тя не се промени ,към мен си остана същата , но мразеше мъжете в живота ми /някой от тях основателно/ ;D.
та , питам се , тя вярвящата , защо изпитваше злоба и то в такава верига беше оплетена ,че.....нямам думи.
-
прилича ми на приказката вълчо кожата мени си ,не и своя нрав.
Няма нищо по-невярно от тая приказка. И няма нищо по-лесно от смяната на нрава, стига да го искаш.
-
прилича ми на приказката вълчо кожата мени си ,не и своя нрав.
Няма нищо по-невярно от тая приказка. И няма нищо по-лесно от смяната на нрава, стига да го искаш.
вероятно ,обаче не на всеки се отдавна или всичко започва инсайт....,след външни фактори .
-
Всекиму се отдава.
Първо обаче има заблуда, че е невъзможно или много трудно. А няма нищо по-лесно технически от тона да промениш нещо в тънките тела.
И второ и по-важно - не всеки иска.
Болшинството хора са се идентифицирали именно с недостатъците си и си мислят, че ако отстранят тях, отстраняват и себе си.
Човекът е едно, недостатъкът му е друго, разделянето става лесно, стига човек да не е решил, че недостатъкът е негова същностна черта.
Изяснете какво защитавате
притча за Гюрджиев
Веднъж Гюрджиев, седейки заобиколен от учениците си, казал:
-Докато не узнаете основната си черта и не я осъзнаете, няма да успеете да осъзнаете истинската си природа.
Един от учениците попитал::
-Приведете ни, моля, някакъв пример.
-Добре. Погледнете човека, седящ пред мен. Основната му черта се изразява в това, че той никога "не си е в къщи".
Всички погледнали разсеяното изражение на лицето на ученика, а той изведнъж се стреснал и попитал:
-Извинете, какво казахте?
Гюрджиев казал:
-Той постоянно отсъства и при това иска да расте. Това е невъзможно; за да растеш, трябва да си бъдеш "у дома".
Сега Гюрджиев се обърнал към друг ученик:
-Погледнете внимателно този човек. Неговата основна черта е, че той непрекъснато спори.
Ученикът избухнал и изстрелял:
-Това не е вярно! Аз никога не споря!
Гюрджиев казал:
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.
-
готина притча!
руска вероватно....
Кайли , свързваш ли по някакъв начин силата и духовните практики?
-
За личната сила питай хуанистите, примерно тукашния админ.
И го помоли да ти обясни в три реда. ;D
-
според мен обаче риска и късмета са абсолютно различни неща.
рискувам и печеля ,но не винаги има късмет в печалбата , тя е по-скоро вследствие на извършената работа под формата на риск. :rolleyes:
в мойте представи късмет е точно онова ,което ми се случи наскоро,
падането на тавана и нашто отсъствие от стаята....
това като пресен пример :blink:
Аз не говоря за припокриване на понятията късмет и риск, ама изобщо.
Говоря за това, че ДОКАТО НЕ РИСКУВАМ да стъпя на пътя, не ми се отварят пътищата, колкото и да си възнамерявам разни неща.
Може цял ден да си бленувам, че ми се ходи в чужбина и да си лежа у дома и да си мечтая, пък даже да нямам и международен паспорт....Има определен обем предварителна работа, която трябва да се свърши, освен желанието и нагласата, та като дойде ЩАСТЛИВИЯ СЛУЧАЙ да можеш да го грабнеш веднага, да не пропуснеш шанса.
Има една много хубава мисъл на мойта стринка "Късметът трябва да си го накъсметиш". Това съм запомнила от нея и все гледам да си накъсметвам нещата, като ги побутвам по малко в една или в друга посока. Щото господ дава асансьор, но ти сам трябва да натиснеш копчето...и то не кое да е копче, а онова което трябва да те отведе на точното място...Не се возиш като багаж, нали?
-
Кайли , имам следния въпрос към теб и държа много на отговора ти.
според теб злобата даденост ли е у човека или е като семенцата ,които раждат плевели?
и ако ,тя не е даденост , а се придобива по обективни или субективни причини ,може ли да бъде пренасочена или преекспонирано в друга енергия?
Аз мисля че злобата е резултат от неправилно протичане на енергията вътре в човека.
-
не знам Кайли , все си мисля ,че е невъзможно един злобен човек да бъде преобразен.
прилича ми на приказката вълчо кожата мени си ,не и своя нрав. :(
Много си права. Затова нямам доверие на много хора,които по някакъв начин са се изложили в очите ми. Който веднъж се е издънил и озлобял, той пак е способен да го извърши. Независимо ,че се опитва да ми хвърли прах в очите.
-
И най-добрият и умиротворен човек в определен момент може да прояви злоба.
-
И най-добрият и умиротворен човек в определен момент може да прояви злоба.
И аз така мисля. Изпитвала съм злоба под влияние на един човек, от когото бях зависима известно време, но тази злоба не я проектирах върху него, а към живота като цяло. Много е лошо...С изчезване на дразнителя, изчезна и озлоблението. Злобата ми прилича на много силна неудовлетвореност от нещо и не е равносилна на отмъстителност...Всеки се е озлобявал в определени моменти. добре, че това не ми е естествено състояние, понеже е много мъчително, поне за мен.
-
За личната сила питай хуанистите, примерно тукашния админ.
И го помоли да ти обясни в три реда. ;D
;D ,о нема го пропусна , ще го попитам... ;D ;)
-
Така е. Във всеки има и лошо и добро. По-скоро има добри и лоши моменти. Двуличието и лицемерието са много по-неприятни.
-
„Завистта е безпокойство (неудовлетворение) на душата,произтичащо от това, че желаното от нас благо притежава друг човек, който не считаме за по-достоен от нас да го има.” Готфрид Вилхелм Лайбниц
За вас не зная, но за мен злобата е завист, а аз никога не съм изпитвала завист към никого. След като някой има нещо, значи го е заслужил. Дали от сегашни или минали постъпки, всеки си получава заслуженото рано или късно. Ние - хората може и да сме несъвършени, но вселената - не. Неудовлетворение съм изпитвала, но от мои лични неща и постъпки на близките ми хора към мен. Но това е друго и пак е породено от наши минали действия. Каквото си си надробил, това папкаш.
-
„Завистта е безпокойство (неудовлетворение) на душата,произтичащо от това, че желаното от нас благо притежава друг човек, който не считаме за по-достоен от нас да го има.” Готфрид Вилхелм Лайбниц
За вас не зная, но за мен злобата е завист, а аз никога не съм изпитвала завист към никого. След като някой има нещо, значи го е заслужил. Дали от сегашни или минали постъпки, всеки си получава заслуженото рано или късно. Ние - хората може и да сме несъвършени, но вселената - не. Неудовлетворение съм изпитвала, но от мои лични неща и постъпки на близките ми хора към мен. Но това е друго и пак е породено от наши минали действия. Каквото си си надробил, това папкаш.
намирам ги за взаймосвързани състояния .
завистта е тази ,която поражда злобата.
злобата не може да породи завист.
-
завистта е тази ,която поражда злобата.
Е, анджък, де. ;D
-
Зависи от ситуацията, значи си късметлийка, Скарлет и си папкала това дето си го дробила. :blink:
-
Много станаха "идеалните" тука :-[
Взе да ми става неудобно, аз пълната с недостатъци и ниско развита :( в буквалния и преносен смисъл :-X
-
„Завистта е безпокойство (неудовлетворение) на душата,произтичащо от това, че желаното от нас благо притежава друг човек, който не считаме за по-достоен от нас да го има.” Готфрид Вилхелм Лайбниц
За вас не зная, но за мен злобата е завист, а аз никога не съм изпитвала завист към никого. След като някой има нещо, значи го е заслужил. Дали от сегашни или минали постъпки, всеки си получава заслуженото рано или късно. Ние - хората може и да сме несъвършени, но вселената - не. Неудовлетворение съм изпитвала, но от мои лични неща и постъпки на близките ми хора към мен. Но това е друго и пак е породено от наши минали действия. Каквото си си надробил, това папкаш.
Не е точно така, Скарлет. Изпитвала съм злоба, без да завиждам на никого. Завистта не е непременно източник на злобата. Аз се озлобих към живота, понеже въпросният човек ме потискаше и ме беше обсебил изцяло - нямах лично време, нямах личен живот, само работа, работа, работа. Все едно му принадлежах. В един момент не можех да се зарадвам на нищо, този ме беше потиснал ужасно, а аз съм впечатлителен човек....Исках просто свободата си....и като си я получих лошите емоции изчезнаха от само себе си. дано никога не се повтори това чувство, гадно е.
-
Много станаха "идеалните" тука :-[
Взе да ми става неудобно, аз пълната с недостатъци и ниско развита :( в буквалния и преносен смисъл :-X
:57: :57: :57:
-
Много станаха "идеалните" тука :-[
Взе да ми става неудобно, аз пълната с недостатъци и ниско развита :( в буквалния и преносен смисъл :-X
;D ;D ;D поне си "вносна" ;D
-
Аз не говоря за припокриване на понятията късмет и риск, ама изобщо.
Говоря за това, че ДОКАТО НЕ РИСКУВАМ да стъпя на пътя, не ми се отварят пътищата, колкото и да си възнамерявам разни неща.
Може цял ден да си бленувам, че ми се ходи в чужбина и да си лежа у дома и да си мечтая, пък даже да нямам и международен паспорт....Има определен обем предварителна работа, която трябва да се свърши, освен желанието и нагласата, та като дойде ЩАСТЛИВИЯ СЛУЧАЙ да можеш да го грабнеш веднага, да не пропуснеш шанса.
Има една много хубава мисъл на мойта стринка "Късметът трябва да си го накъсметиш"
Съгласна съм с теб. Имам въпрос обаче - чакала ли си някога за подходящи пътища, на които да стъпиш?
Ловецът заложи капани, па клекне и остави времето да си свърши неговото.
-
Аз не говоря за припокриване на понятията късмет и риск, ама изобщо.
Говоря за това, че ДОКАТО НЕ РИСКУВАМ да стъпя на пътя, не ми се отварят пътищата, колкото и да си възнамерявам разни неща.
Може цял ден да си бленувам, че ми се ходи в чужбина и да си лежа у дома и да си мечтая, пък даже да нямам и международен паспорт....Има определен обем предварителна работа, която трябва да се свърши, освен желанието и нагласата, та като дойде ЩАСТЛИВИЯ СЛУЧАЙ да можеш да го грабнеш веднага, да не пропуснеш шанса.
Има една много хубава мисъл на мойта стринка "Късметът трябва да си го накъсметиш"
Съгласна съм с теб. Имам въпрос обаче - чакала ли си някога за подходящи пътища, на които да стъпиш?
Ловецът заложи капани, па клекне и остави времето да си свърши неговото.
Аз така си действам поначало. Най-обичам да надграждам. Учих задочно екология и преди да завърша, аз знаех какво ще работя, къде ще работя - имах визия в главата си и знаех, че се очакват структурни промени в службата. Още нищо не беше ясно и кой знае кога щяха да станат и дали щяха да ме вземат, но аз учих 5 години, завърших, преназначиха ме на по-висока длъжност, бях първия еколог в системата на здравеопазването. Заради мен промениха щатното.
С фондацията по същия начин. Казвах си "Не мога да се върна с наведена глава в старата служба. Толкова нерви и труд изпотрощих на другото работно място и натрупах опит, който трябва да използвам работейки за себе си, за да имат смисъл положените усилия и нервите и страданието." Вече знаех как стават нещата, трябваше само да се престраша. Регистрирах я. Нямах никакви връзки, никакво рамо, само опита за работа по проекти към други организации - моя и на хората, с които съм работила. Месец след това една от моите приятелки и наша съучредителка получи предложение за работа в общината - оттам тръгнахме. Винаги трябва да има кой да даде шанс на НОВА организация-навсякъде искат стаж и гаранции за успешно приключени проекти.
И не на последно място. В момента, в който съпругът ми се опита да блъска по масата, да ме стряска и да плаши домочадието, аз си казах, че един ден ще го напусна. Направих го в точния момент и като стъпих на пътя (безвъзвратно), всички пътища за допълнителни доходи към мен се отвориха - нямахме материални проблеми, аз и дъщеря ми. И до ден днешен знам, че постъпих правилно като я изведох от тази нездравословна среда.
Имала съм и лоша преценка, разбира се! Например неразумната смяна на кариерата под влияние на тр.Уран върху натална Венера (У10) съм го споделяла неведнъж. Но всяко зло за добро! Войник без рани няма!
-
Аз така си почнах кариерата, от провинцията останах в София без да се омъжвам за софиянец и без да се подлагам никому. Отворих картата на София и област, изчислих къде е най-слабото звено за разкъсване на жителството по метода на Ленин, отидох и го разкъсах. После направих в рамките на година втори удар, като смених тая работа с далеч по-престижна и по-доходна, после скоро дойде 10-и ноември и напуснах сама, въпреки че всички около мен ме съветваха да си стоя там, че я какви времена идват. Направих фирма, изучих още нещо, после се оказа, че другото не мога да работя, после отворих магазин, после....
Искам да ти кажа, че имах хъс на млади години и борбеност. Сега го нямам, омръзна ми да си подавам главата над водата, да си поемам дъх и в момента, в който тръгна да се катеря нагоре, да ме обират като пяна с лъжицата и пак да ме бутат надолу.
На мен просто ми омръзна да я играя играта, която ми предлагат да играя. Беше ми интересно, играх я, сега ми е безинтересна. Не ща вече да участвам в игри, които не харесвам.
-
Отворих картата на София и област, изчислих къде е най-слабото звено за разкъсване на жителството по метода на Ленин, отидох и го разкъсах.
Е-хе-ееее! ;D ;D ;D
-
Няма да повярваш, ама така беше. Отворих тогава картата, беше преди мноого години, видях няколко селища, които не влизаха вътре в околовръстното шосе, обаче се водеха в голяма София, попитах съквартирантката си има ли представа как се стига до тях, тя каза, че знае как се стига до едното от тях, така че ме упъти, отидох, качих се на междуградския рейс и там в общината - чук чук имате ли работа за мен. Оказа се, че съм попаднала на кмета, който с три думи обменени ми помогна и ме препрати накъдето трябва.
Та късмет огромен беше, но и с предварително свършена работа, както сама казваш. Знам за какво говориш.
Стига да ти се играе тая игра.
-
Късметът е неправене.
О, да! Но някои го имат в повече от други, независимо дали правят или не правят.
Аз пък знам от собствен опит, че пътищата се отварят едва щом стъпиш на пътеката, не по-рано.
Ако разчиташ само на късмета, нищо не става.
Абсолютно съм съгласна. Ако стъпиш на вярната за теб пътека помощта идва оттам, откъдето никога не би ти дошло и наум. Обаче първо трябва да стъпиш, трябва да направиш крачката. Едва тогава вселената се захваща да помага.
Проблемът е да се престрашиш на едната сляпа вяра. Аз съм го правила. И да, може да изчакаш да се отворят подходящите пътеки, а може и да стъпиш в неизвестното .
При мен беше вторият вариант. Чаках, чаках нещо да се промени от само себе си, да ми покаже, че е време. Години минаха. Един ден просто направих крачката на едната сляпа вяра. Без никакви застраховки. И едва тогава "късметът се накъсмети". Ако не бях го направила, може би още щях да чакам "подходящите пътища".
-
Абе аз напоследък стъпвам на всички пътечки с надеждата отнякъде да се отвори, чукам на всички врати, няма да повярвате какви лупинги правя.
То понякога са ти и затворени пътищата. За всяко нещо си има време, понякога отгоре ти налагат изрично да си налягаш парцалите и да не щъкаш много много. На ден по хиляда пъти правя и видоизменям сивита, тестове разни решавам, кандидатствам, с мъже колко говоря направо не ми се мисли.
Просто си има време за всичко.
Както една позната преди много години ми беше казвала как е срещнала Ошо. По татово време било, нямало негови книги. Тя имала проблеми, висяла изнервено и се питала Господи какво да правя, господи, какво да правя.
Неин приятел и дал книга на Ошо, тя я отворила напосоки и първото нещо, което прочела, било: "Не правете нищо. Наблюдавайте".
Впрочем първото нещо, което аз прочетох от Ошо, като го разлистих на Славейков, беше за неправенето. Понеже това беше едно от най-същностните неща у Кастанеда, неправенето ми беше много важно и това и прочетох първо.
-
В този смисъл изниква въпросът "има ли изобщо такова нещо като "неправене". Значи "да не правиш нищо " в даден момент означава " да правиш каквото трябва".
Да, аз не напразно казах още в началото " ако стъпиш на вярната пътека, помощта идва...."
И обратното е вярно, понякога не идва помощ, защото не си на вярната пътека. И за да стане още по-сложно и гадно: понякога си на вярната пътека, но се изисква да преодолееш първоначални пречки и чак тогава се отправяш с пълна пара към успеха. Въпросът е да не се откажеш на средата.
Такива работи...ха иди, че разбери.
-
А понякога даже се оказва, че си на вярната пътека и не трябва да правиш нищо, а да наблюдаваш.
На изток е много известна фигурата на Наблюдателя. Той бил правел всичко. Това се потвърждава и от квантовата физика. На квантово ниво резултатът от експеримента зависи от Наблюдателя, в тоя смисъл съвременната наука все още не осъзнава факта, че индиферентни експерименти няма.
Наблюдателят променя реалността и единствено наблюдателят променя реалността наистина. Останалите се занимават с правене.
-
Кайли ти ме хвърли в оркестъра. Нещо дълбоко в мен потрепна и иска да се съгласи, сякаш разпозна истина, но разумът отказва да асимилира. Трябва да преспа тази нощ с тази несмилаема идея.
-
За личната сила питай хуанистите, примерно тукашния админ.
И го помоли да ти обясни в три реда. ;D
Не споменавай админовото име напразно, чадо мое. :blink:
Що се отнася до останалите въпроси още от сега си казвам, че съм тъп и нищо не разбирам. По тоя начин смятам да избегна злата участ да ме набедят че съм просветлен.
-
За личната сила питай хуанистите, примерно тукашния админ.
И го помоли да ти обясни в три реда. ;D
Не споменавай админовото име напразно, чадо мое. :blink:
Що се отнася до останалите въпроси още от сега си казвам, че съм тъп и нищо не разбирам. По тоя начин смятам да избегна злата участ да ме набедят че съм просветлен.
Админ , кажи нещо за силата , пък за набеждаването ще видиме... :wink2:
-
Личната сила произлиза от неправенето, като неправенето е обратното на правенето.
Напр. ако имаш натрапчиви навици, които представляват правене, ти ги премахваш, чрез неправене и по тоя начин генерираш лична сила.
-
Личната сила произлиза от неправенето, като неправенето е обратното на правенето.
Напр. ако имаш натрапчиви навици, които представляват правене, ти ги премахваш, чрез неправене и по тоя начин генерираш лична сила.
тя също може да бъде и слабост. в смисъл дотолкова си силен ,че можеш да бъдеш в един момент слаб със силата си.
дано ме разбираш ,щото дълбая много надълбоко в момента.
примелно за мен казват ,че съм прекалено силна жена . факт е и не го отричам. но има моменти в които усещам тази си сила ,като слабост ,защото вместо някой друг да направи нещо ,трябва да го свърша аз ,точно защото съм силната-разбираш ли?
а това сега вече започва да изморяяваааа...
та в тоя ред на мисли , силата не е ли слабост по вертикала /както е модерно да се казва тук? ;D/.
-
Разбира се, че в този случай силата е слабост. Не че онова което правиш изморява, а представата която имаш за себе си изморява, а това е така, защото ти все още продължаваш да се грижиш за своята самопредстава, а това е най-изморителното нещо на тоя свят.
Лека нощ. :bedtime2:
-
Разбира се, че в този случай силата е слабост. Не че онова което правиш изморява, а представата която имаш за себе си изморява, а това е така, защото ти все още продължаваш да се грижиш за своята самопредстава, а това е най-изморителното нещо на тоя свят.
Лека нощ. :bedtime2:
:72: :88: :wink2: тенкю баба , тенкю!
лека ,мека и розова!
-
Не ми се превежда, но днес получих по мейла една притча, която илюстрира разговора за правенето и неправенето, за нуждата от това да останеш сам със себе си и да не се занимаваш със света и светските му дела, за да стигнеш до вътрешната тишина.
Один заключённый долгие годы провёл в одиночной камере. Он ни с кем не разговаривал и никого не видел: еду ему подавали через специальное окошко в стене.
Однажды к нему в камеру влез муравей. Заключённый восторженно наблюдал за насекомым, пока тот не спеша бежал через комнату. Человек положил его себе на ладонь, чтобы лучше рассмотреть, дал ему пару зёрнышек, а на ночь накрыл его своей жестяной кружкой.
И вдруг его осенило, что ему понадобилось десять лет одиночного заключения, чтобы увидеть красоту муравья!
Админът, да се свети името му, се изсули от обяснения, но каза достатъчно и отказа да казва повече от необходимото.
Умен чов..воин...
-
Днес не съм в състояние да пиша. Но и аз като Ропотамо съм провокирана...Стигнала съм до велики/в моите очи/ истини съвсем сама. Като единствената ми молитва когато съм била много зле е била да не объркам пътеката си. Молех Господ, не да ми покаже пътя, а аз да не го объркам, търсейки го...Естествено е, че съм грешала и грешките ми са променили целия ход на съдбата ми. Успокоих се, че за това сме хора, не сме Богове-безгрешни - чрез грешките си да израстнем. Но от друга страна ако всичко това не беше се случвало щях да имам тотално различен мироглед и нямаше да съм на сегашното ниво. Преди години стигнах до извода, че мисията в живота ми е да съм Наблюдател и Транслатор...След дълго умуване, защо съм се родила на този свят и защо всичко това ми се случва и защо не живея, живота който съм си мечтала на младини....Научила съм се да Наблюдавам, да се изолирам от обстоятелства, събития и от чувства даже, да се отнесеш и отгоре да погледнеш нещата - тогава виждаш - някои неща колко са дребни на целия фон и не си струват да хабиш енергия. :rolleyes: /олеееей, колко съм се издигнала/. Все ме бъзикат роднините ми, че съм блейка, че като идем в гората за гъби, например, аз вместо да търся гъби - ще се отнеса по някоя тревичка или буболечка или цветенце - ;D. Сега остана да влезна в ролята си на Транслатор - малко ми е трудно, да ви кажа честно - особено когато мисълта тече като светкавица и не можеш да я настигнеш с писането, а още повече и след като забравиш за нея.... та, хубавото е че все пак по някакъв начин съм се престрашила да пиша по форуми и по специално в този, защото виждам как се провокираме една-друга и по този начин транслираме идеи, мисли - израстваме....Уфффф, стига че се омазах... ;D
-
Умен чов..воин...
не, просто инкарнация на висш АЗ, който предава информацията, където е нужно, подобно на парче тел. :mellow:
(http://media.digikey.com/photos/Curtis%20Instruments%20Photos/EB33,HB33%20SERIES.jpg)
-
Да н`би да се преориентирахте от дона към Монро? :unsure:
Висш Аз, инкарнация, хм...нема съюзници, нема походки на силата.
интригуващо
-
Кайли , що е смирение?
нужно ли е по пътя към духовното образование? ;D
-
Смирението е единственото нужно нещо изобщо по духовния път.
И най-трудно постижимото.
Когато си по-нисък от тревата и по-тих от водата, ти се давам цялата сила, цялата мъдрост и целия свят.
В единични моменти, когато съм успявала да постигна абсолютно смирение, ми е давано на разположение всичко.
За нещастия в следващия момент носът пак щръква..
Много ми е любопитно има ли хора в тоя форум, които поне да са вкусили за кратко от смирението някой път...
-
Кайли, ще ни изнесеш ли 1 лекция за сродните души ... :blink:
-
Смирението е единственото нужно нещо изобщо по духовния път.
И най-трудно постижимото.
Когато си по-нисък от тревата и по-тих от водата, ти се давам цялата сила, цялата мъдрост и целия свят.
В единични моменти, когато съм успявала да постигна абсолютно смирение, ми е давано на разположение всичко.
За нещастия в следващия момент носът пак щръква..
Много ми е любопитно има ли хора в тоя форум, които поне да са вкусили за кратко от смирението някой път...
аз, непросветената :blink:
-
Смирението е единственото нужно нещо изобщо по духовния път.
Много ми е любопитно има ли хора в тоя форум, които поне да са вкусили за кратко от смирението някой път...
когато останах вдовица :'( , дълго време бях така.....
-
Ако познаваш смирението, значи не си непросветена.
Кой каква лекция иска да му изнеса, аз, смиреният велик и по-по-най- учител?
Какви сродни души, сродни в какво?
Не вярвам в сродните души.
-
Без да се удрям в гърдите, мога да кажа, че съм го вкусила. И нагарча много по-малко, отколкото някога предполагах. Смирението е стъпка към приемане.
-
Даже изобщо не нагарча.
Щото да се смириш значи да се освободиш от егото.
А като се освободиш от егото, няма какво да нагарча.
Както бе казал един приятел навремето в клуб Окултизъм - Никоя няма лична сила, силата ти я дава битието, ако види, че можеш да сътвориш нещо полезно с нея. Ако с тая сила си решил да унищожаваш, не ти се дава. Битието не е лудо да дава някому сила, който може да я използва срещу него.
-
Никоя няма лична сила, силата ти я дава битието, ако види, че можеш да сътвориш нещо полезно с нея. Ако с тая сила си решил да унищожаваш, не ти се дава. Битието не е лудо да дава някому сила, който може да я използва срещу него.
Досущ като в поговорката за бодливата крава.
-
Даже изобщо не нагарча.
Щото да се смириш значи да се освободиш от егото.
А като се освободиш от егото, няма какво да нагарча.
Както бе казал един приятел навремето в клуб Окултизъм - Никоя няма лична сила, силата ти я дава битието, ако види, че можеш да сътвориш нещо полезно с нея. Ако с тая сила си решил да унищожаваш, не ти се дава. Битието не е лудо да дава някому сила, който може да я използва срещу него.
и се дава само толкова , колкото можеш да понесеш.
"не искайте повече от колкото можете да носите!"- Ванга
-
Ако познаваш смирението, значи не си непросветена.
Кой каква лекция иска да му изнеса, аз, смиреният велик и по-по-най- учител?
Какви сродни души, сродни в какво?
Не вярвам в сродните души.
Ами според Л.Гудман душата ни се е разделила на 2 и сега във всяко прераждане си търсим половинката :) нещо такова беше ...
според Е. Кейси също всеки си има сродна душа ...даже имаше цяла книга на тази тема
-
нереална , и аз мисля ,че има сродни души.....
-
Съжалявам, това не помня от къде съм го копирала, но е мн. хубаво
повечето може и да сте го чели, но който не е ще му интересно мисля
Всеки човек си има някой, който е специално за него. Понякога това са двама или трима души. Те са от различни поколения. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори, за да са отново с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те изглеждат по друг начин, но сърцето ви ги познава. Свързва ви вечността и вие никога няма да бъдете сами.
Разумът ви може да се намеси: "Аз не те познавам." Но сърцето ви знае.
Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и вижда приятел на душата си от векове. Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко, извън този миг, губи всякакво значение.
Той може да не ви познае, макар че вие го познавате. Вие чувствате връзката. Виждате големите възможности, които са пред вас, бъдещето...Нo той не може. Неговите страхове, съзнанието му и проблемите покриват с було очите на сърцето му. Той не ви позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива...Понякога обратите на съдбата съвсем не са прости.
Когато и двамата се познаят обаче, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си... една зараждаща се нова вселена, вселена от чувства и споделени мечти.
Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате чувството, че познавате вътрешният свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко, както здравият разум не може да познава. Така, както познавате само най-близките си хора... Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, как ще реагира той или тя. Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквитo не могат да се изградят за един ден, седмица или месец...
Но може да стане и бавно, и постепенно... Булото внимателно се повдига и усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и може да се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение. Той може да усети тръпката между вас, неуловимата с просто око близост, която е отвъд рамките на настощето и да разбере... Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа. Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да върнат душата ви към живот. И тогава идва любовта, онази - безрезервната, истинската, всеотдайната, която е отвъд всички граници...
Вашия любим е прекосил вековете, за да ви целуне отново и да ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света...
Не винаги обаче сключваш брак с тази сродна душа, с която си най-силно свързан. Може да има повече от един човек за теб... А може по - нататък в живота си да разпознаеш сродната душа, след като вече и двамата сте се обвързали с настоящите си семейства. Или пък най-силната ти духовна връзка може да е с родител, дете, брат, или сестра...приятел.
-
Така да.
Всеки има сродни души и то не една и две. И в болшинството случаи тия сродни души не идват, за да ти бъдат голямата любов до гроб.
Може да са ти родители, деца, несподелена любов, приятел.
Всъщност всички хора, с които така или иначе поддържаме или сме поддържали продължителен контакт, са ни сродни души.
Въпросът е дали мъжът, с който обикновено преживяваме по-голямата част от живота си, е всъщност сродна душа? По мои наблюдения по-скоро и по-често не.
-
Мдаааа, по тази логика и врагът ни може да се окаже сродна душа - за това са казали - Обичай врага си!
Кайли, за смирението - лошото е че всеки човек съвсем индивидуално интерпретира нещата през собствената си призма. Направи нещо като анкетен лист - с въпросчета, по които да се ориентираме какво точно е смирение - щото в моите очи смирението не е като това в твоите очи. Моят житейски опит е различен от твоя - схващаш ли мисълта ми. И да отговорим на въпросчетата - да видим колко сме се смирили аджеба..... ;D. Щото смирението има много дълбок смисъл. Смиряваш се /така мисля аз/ тогава, когато нямаш изход и единствения изход е - да се оставиш на Божията воля /каквото и да се разбира под това/, приемаш Абсолюта на доверие, без да си оставяш вратички. Без ако-та, или-та. Приемаш, че си в ръцете на някаква висша сила, която най-добре знае - какво трябва да се случи с теб. Днес Меркурия не знам къде къв го търси - ама хич го няма. Много ми е трудно да се изрязявам...Сещайте се...
-
Смирението значи един ден да казваш само ДА, примерно...Т.е. да можеш да приемеш всичко без ропот.
А че се смиляваш само когато вече не ти остава нищо друго - факт.
Сигурно затова пресата сега започва така да притиска, за да може лека полека да не ни остане никакъв изход. И тогава който се смири - смири.
-
Само че аз не приемам пресата за висша сила. Смирение пред висшите сили - имам предвид. Пак според мен, смирението включва - търпение, мъдрост, философия и ВЯРА.
-
Само че аз не приемам пресата за висша сила. Смирение пред висшите сили - имам предвид. Пак според мен, смирението включва - търпение, мъдрост, философия и ВЯРА.
и още нещо - приемане....
-
Само че аз не приемам пресата за висша сила. Смирение пред висшите сили - имам предвид. Пак според мен, смирението включва - търпение, мъдрост, философия и ВЯРА.
Както казах, важно е приемането.
А ти не приемаш даже пресата, от която няма как да избягаш. :blink:
Всъщност не можеш да избягаш, докато не се смириш. Така стоят нещата.
Смирението те прави мъничък мъничък, минаваш през иглените уши и си оттатък.
Друг изход оттук, освен през иглените уши няма.
-
Значи, простичко - не съм се смирила, не съм стигнала до там. Но че съм пясъчинка в Космоса го знам - мъничка, мъничка - че чак се питам понякога - какво би се променило без мен, дали някой ще усети липсата на тази пясъчинка. Ами не ! Колкото една мравка би променила моя свят, толкова и аз бих променила света на Космоса. Тааам, това е май задънена улица, ха Кайли ?
-
Кое е задъненото?
Ти си едновременно много значима и много нищожна. В своите задължения към света ти си значима, в своето его спрямо света си нищожна.
Битието няма нужда от твоето усещане за значимост, обаче има огромна нужда от твоята помощ.
-
какво би се променило без мен, дали някой ще усети липсата на тази пясъчинка. Ами не !
след като те има, значи си нужна... иначе се обезмисля Творението!
сори, не ми се пише в тази тема, но много исках да отговоря на Дейзи.
-
Вещичке, добре дошла си в тая тема винаги.
Обаче ако не ти се пише, или не пиши, или стискай зъби и пиши, щом счетеш за нужно, но не се обяснявай какво ти се прави и какво не. Защото не ме интересува.
Направи показно що е то липса на смирение.
-
Кайли , според мен смирението е лечение , и на душата и на физическото тяло .
каво мислиш по този въпрос ,можем ли да търсим корелация?
-
Вещичке, добре дошла си в тая тема винаги.
Обаче ако не ти се пише, или не пиши, или стискай зъби и пиши, щом счетеш за нужно, но не се обяснявай какво ти се прави и какво не. Защото не ме интересува.
Направи показно що е то липса на смирение.
на мен също не са ми нужни твоите уроци, затова не се чувствай длъжна да ми отговаряш. а относно смирението, тук не е мястото да го показвам, а и нема нужда ;)
-
Смирението е лечение на егото.
-
Много съм съгласна с това.
Но то се свързва и с минимален рожден потенциал, с който трябва да разполагаш, за да се случи.
Като следствие след един (голям) или поредица от шамари го проявяваш/научаваш.
-
Преди години имах една приятелка, която почина впоследствие, бог да я прости.
Веднъж тя ми каза следното:
Каквото и да правим, сами без помощ отгоре нищо няма да постигнем. Опитваме много и много и нищо не става и тогава ние се молим. Не е искане на помощ, а признаване на немощта. Ние правим ВСИЧКО, което можем и по същото време в същия момент трябва да сме напълно наясно, че сами НЯМА да го направим. Така че хем се бъхтаме, хем викаме към Бога за помощ. По едно и също време. Това е същността на покаянието, смирението и борбеността.
И още нещо ми каза - Всичко хубаво е от Него, всичко лошо е от нас. Каквото и хубаво да се случва, това е негова, не наша заслуга. Каквото и лошо да се случва, то е по наша вина.
Възпротивих се изключително много на тия съждения и на отделни части от тях.
Сега знам, че е била права.
Кой ги приема на 100% от вас?
-
Не би трябвало да има нещо, което да приема на 100%.
Това би било почти сигурен начин да сбъркам
-
И още нещо ми каза - Всичко хубаво е от Него, всичко лошо е от нас. Каквото и хубаво да се случва, това е негова, не наша заслуга. Каквото и лошо да се случва, то е по наша вина.
Кой ги приема на 100% от вас?
странно Кайли , това съм го чувала от Ванга :blink: :(.
и е точно така......
-
Имах предвид да се съгласи с всичко гореказано.
Щото тя като ми го каза първия път и направо ми падна перде пред очите ма как така от мен само лошото, а доброто от бог, за къф се мисли па тоа, невъзможно е нищо добро да не може и да не е излизало от мен, откъде накъде аз ще правя усилия и ще се потя като кон, а накрая той да правел нещата.
-
Аз пък нямам проблем с приемането. Въобще не си и помислям, че е моя заслуга това или онова.
Казва: Нито косъм от главата ви няма да падне без Волята на Отца.
-
Кайли , аз отдавна твърдя ,че за мен няма Бог , а космически разум или творец.
навремето , когато останах вдовица , тя ми каза :
"ти имаш нафака , дадено ти е отгоре! онези отгоре си знаят работата. космоса се грижи за всичко!"
отивайки при нея , винаги задавах едни такива въпроси , за които хората чакащи на опашката ,биха ме разпнали...,но за мен това беше много ,много важно ,да контактувам и общувам с нея. голяма част от нещата ,които се пишат в езотеричните книги ,ги знам от нея , а всички знаем ,че тя не можеше да чете , а на брайло такава литература не се е издавала никога.
в един такъв разговор преди много години , си спомням думите , че всичко лошо е от човека , а доброто по пътя му от горе....
в пъти съм се замисляла в/у думите й ,дори и сега ,защото явно ,тогава съм била само една попивателна и абсолютно съм съгласна с думите....
всички ние вървиме с/у себе си правейки или неправейки онова или това , с действията си правиме и осложняваме нещата в следствие на което сме зли, лоши ,нервни ,отчаяни.
а тогава ,когато се случи доброто ,то е от горе , защото от там нищо лошо не може да дойде , а само светлина...
-
Аз пък нямам проблем с приемането. Въобще не си и помислям, че е моя заслуга това или онова.
Казва: Нито косъм от главата ви няма да падне без Волята на Отца.
Ми ето кой е най-напред от всички ни.
Тихите са и най-смирени и най-напред. Всичко що стърчи и моя милост в това число нема стигнат скоро царството божие.
Както е казано - празната слънчогледова пита стърчи най-високо, пълната е приведена ниско надолу.
-
а мисълта ,какво ще кажеш за нея Кайли..... :blink:
-
Много благодаря, но аз пък не разбирам, как може хората да сме толкова самонадеяни, че да си мислим, че наша е заслугата, че сме хубави, че сме си взели изпита, живеем в хубава къща и т.н. Наистина ли си вярваш, че си здрав, с две ръце, два крака, дълги мигли, задоволителен коефициент на интелигентност и т.н. и това е всичко твоя заслуга. Ами това е смехотворно.
-
Мисълта? Чия мисъл?
Кой генерира мислите? Умът е само приемник, радиоточка, на която честота го настроиш, такива вълни (мисли) приема.
Умът е чудесно средство за ежедневието, нищо повече.
Когато свръхсъзнанието управлява, умът се настройва правилно и мислите са правилни.
Когато умът си въобрази, че трябва да бъде господар, и ликвидира интуицията и връзката със свръхсъзнанието, и работите отиват по дяволите.
-
Да н`би да се преориентирахте от дона към Монро? :unsure:
Висш Аз, инкарнация, хм...нема съюзници, нема походки на силата.
интригуващо
Следваме модните течения. За един воин най-важното е оцеляването.
-
Ха ха ха
Е това наистина беше най-голямата приказка, която съм чувала в последните години!
:08:
Впечатлена съм. :blink:
Самият дух изгбежда да говори през теб, наистина с две думи изрази всичко необходимо от необходимата гледна точка.
-
Да н`би да се преориентирахте от дона към Монро? :unsure:
Висш Аз, инкарнация, хм...нема съюзници, нема походки на силата.
интригуващо
Следваме модните течения. За един воин най-важното е оцеляването.
:wink2: :clap:
-
Ха ха ха
Е това наистина беше най-голямата приказка, която съм чувала в последните години!
:08:
Ама не си ли чувала, че след една ядрена война ще останат само хлебарките и плъховете на Земята? Добавка - ще останат и воините, понеже умеят чупките в кръста. Нека да му мислят другите за 2012г. Ние ще останем още хилядолетия след тях, даже ако трябва да ядем хлебарки.
-
Е това е живот в третото измерение, ние с Монро напред към петото, там, разправят, творели чудеса.
А и нали ВА ще си ни забира вече от тая земя, ти какво, мислиш да минаваш покрай Висшия си Аз, който Кастанеда кой знае защо нарича орел, и да се изсулиш и да клечиш на тая земя сред плъховете и хлебарките ли? :unsure:
-
Ши са изсуля от Висшия си АЗ и ше го задмина по вишизъм, ама се иска висш пилотаж да не ма глътне. Сега няма ти обяснявам висши техники на хлебарково оцеляване.
-
Не е ли по-благодатно да се слееш и да го превземеш отвътре? :unsure:
-
Чето нещо много интересно на мейла си.
Интеллект против Сознания
Мы живем в мире, где развитие интеллекта человека считается наиболее важным. При этом наше сознание остается очень низким, о нем мы практически ничего не знаем, да и об уровнях сна и о его природе мы знаем не больше.
Хочу пояснить, что согласно книге, под обманом автор подразумевает нашу «культуру, основанную на ложном восхвалении и преклонении перед интеллектом, в ущерб мудрости. Хотя должно быть как раз наоборот, интеллект должен быть подчинен мудрости". Обманом также можно назвать подмену понятий – признаком мудрости в настоящее время считается объем информации, которым владеет человек, а не способность ее перерабатывать. Ценится IQ, или коэффициент интеллекта, который по сути выявляет степень роботизации мозга и поведения человека, а ведь интеллект без совести все равно что обезьяна с гранатой.
Итак, отсюда можно сделать вывод, что первоочередная задача науки обнаружить и экспериментально доказать наличие уровней пробуждения человека и определить пути, ведущие к обладанию высшим Сознанием. Конечно, это полностью противоречит утверждению, что именно интеллект является нашим главным богатством. Подумайте, ведь и интеллект, и память являются функциями мозга, и логично предположить, что со смертью мозга они исчезают; но если развить Сознание так, как о том пишет Дарио Салас, возможно, оно переживет и физическую смерть. Скорее всего, этот процесс лежит в основе учения о реинкарнации. В таком случае намного более выгодно извлекать мудрость из повседневной жизни и повышать уровень сознания, чем тренировать интеллект и заниматься накоплением информации.
Сознание и Интеллект – не одно и то же. Интеллект является функцией мозга, тогда как Сознание – функцией состояния пробуждения.
Интеллектуал не обязательно сознателен. Более того, уровень пробужденности у очень образованных людей, как правило, ниже, чем у неграмотных крестьян. Образованный человек почти полностью лишен сознательного «Я», поскольку имеет большой «культурный имплант»
http://ezotera.ariom.ru/2010/03/15/intellect.html
-
Тук пренасям нещо, на което се надявам да чуя твоето мнение, Кайли.
В "Болестта като път" - наскоро почнах да я чета, там се говори едва ли не, че трява да интегрираш качествата, с които се срещаш и не са ти приятни. Какво мислиш по въпроса?
-
а , аз това , защото смятам ,че мястото му е тук:
Ако
Ако запазиш ум, щом полудяват околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превръщаш в цел,
и пред Триумф и Крах ти се изправяш
еднакво ведър и еднакво смел:
и казаното чуеш изкривено
от зли уста, без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,
без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули, и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
да наредиш: "Преследвайте целта!",
и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те
и ако с мяра всички те ценят:
ако секунда ти не пропилееш
в мига безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш
и нещо повече, ще си Човек!
Ръдиард Киплинг....
-
В "Болестта като път" - наскоро почнах да я чета, там се говори едва ли не, че трява да интегрираш качествата, с които се срещаш и не са ти приятни. Какво мислиш по въпроса?
Лайтман, кабалиста учител, когото следя чат пат напоследък, имаше много хубав момент наскоро. Говореше, че всичко е в нас и че всички хора трябва да приемем и погълнем духовно вътре в нас. Една от слушателките стана и каза, че тя не иска да поглъща и приема крадците и убийците, те не и харесват и тя не ги иска.
Лайтман отговори- Но какво да направя аз срещу твоето неприемане? Това са твоите свойства, аз какво да направя срещу това?
Ако отвън се появи нещо неприятно, значи то е повикано от нещо вътре в теб. Ти не се срещаш непрекъснато с всички свойства на света, нали? Не ти стои на дневен ред шеф който те ненавижда, мъж, който те бие, детенце, което е инвалид и трябва да се грижиш за него и т.н....не се сблъскваш с толкова много явления от реалността, защо си се сблъскала точно с конкретните едно или две? Защото точно вътре в теб са се надигнали енергии, които имат нужда точно сега от интегриране. А външните събития са само косвени знаци за надигналите се енергии, както листо, носено от бавна вода. Ако не се движеше листото, нямаше да видиш накъде тече водата.
-
А външните събития са само косвени знаци за надигналите се енергии, както листо, носено от бавна вода. Ако не се движеше листото, нямаше да видиш накъде тече водата.
-
Кайли ,какво ще кажеш за интуицията?
-
Ако логиката противоречи на интуицията, избери интуицията. В дългосрочен аспек тя винаги печели състезанието пред разума.
-
Ако логиката противоречи на интуицията, избери интуицията. В дългосрочен аспек тя винаги печели състезанието пред разума.
това е ясно , но като цяло интуицията наречена пътя към подсъзнанието не е ли онази основна единица към познанието и самопознанието.
не стигаме ли интуитивно до отговори ,който търсим в книгите....
и кога интуицията не е лъжеинтуиция?
-
Интуицията може да се използва и като ключ към разбиране на подсъзнанието,но не е ли тя канал на връзка със свръхсъзнанието?Т.е. тази част от нас която знае всичко,отвъд времето,пространството,личният опит.Докато подсъзнанието е свързано само с това което е натрупано и влияе на инстинктивните ни реакции,особено когато се изживява или вижда нещо подобно,такова което може да бъде сравнено или асоциирано с вече минало.
Лъжеинтуиция е когато се зорим да усетим нещо и като го усетим си мислим,че е интуиция.
Интуицията се появява внезапно и по-естествен начин,може да е цялостно усещане за смисъла или липсата на смисъл на нещо,за бъдещ развой на ситуация и т.н.,дори за неща в които още не сме навлязли и няма изглед че ще навлезем.
-
а кога има противоречие м/у съзнанието и подсъзнанието?
кога започва тяхната съвместна дейност-синхронно "работене"?
и ,ако поставим скала ,т.е подсъзнанието -съзнание ,свръхсъзнание , има ли противоречие м/у 3-те и как се отработва?
-
Въпросът е към какво е ключ интуицията - към подсъзнанието или към свръхсъзнанието. Ако е към свръхсъзнанието ключът към подсъзнанието инстинктите ли са?
А внезапното появяване на смисъл е озарение, прозрение, то вече със сигурност идва отгоре.
Преди да боравим с термини съзнание подсъзнание съзнание интуиция ум интелект душа и т.н. би трябвало да можем да ги разграничаваме.
-
интуицията според мен е духовно качество , което не обяснява пътя или пътеката по която да вървим , а просто го показва. въпроса е , дали инстинктите не са ключа към началото на пътя , защото всеки път започва отнякъде? :-\
-
Мисля си, че интуицията е Шепот на Духа....
-
Мисля си, че интуицията е Шепот на Духа....
поетично и красиво! хареса ми..... :blink:
-
"Нищо не съществува ,докато мисълта не го сътвори."-Уилям Шекспир
това ,според теб Кайли не означава ли мисълта и интуицията са свързани по някакъв невидим за душата начин?
-
Мисълта, която твори, не е мисълта, която щъка ежедневно в главата на всеки от нас.
Последната не може да твори.
-
Кайли, тази сутрин се събудих и слънцето грееше весело в стаята ми, аквариума с двете златни рибки проблясваше в цветовете на дъгата, а аз в този момент си помислих още един ден - ей така за нищо да изживееш. Някак си всичко ми се стори толкова безсмислено. Събуждам се и нямам кукички, с които да се захвана за живота. Просто един такъв момент на осъзнаване, на пустота и празнота, и то на фона на толкова красив, слънчев, пролетен ден!
-
Дейзи,изживей го заради себе си :blink:
Не е важното да правиш нещо или да имаш цел,важното е да участваш със своята уникална вибрация в цялото творение,това ни е най-първото "задължение",което носи значителен смисъл.За това стига да си го позволиш,денят ти ще е напълно смислен,изпълнен с празнотата ти или просто понякога се случва морето да няма вълни.
-
(http://newrustic.typepad.com/new_rustic/images/2007/07/14/candles.jpg)
христос возкресе!
-
Дейзи, мила, както се казва - случва се и в най-добрите семейства.
Душата не може да върви все нагоре, нерядко по пътя си преживява моменти на пустота и празнота. Когато един етап е свършил, а новият още не е дошъл; светлината се е оттеглила от старите желания и надежди, те са изгубили живеца си, а новото още не е покълнало. И колкото и да ровиш в себе си, не можеш да намериш искра, която да запали нов огън.
Подобно на семенцето в земята, което стои на тъмно под снега цяла зима, за да се извърши необходимата трансформация и напролет да покълне в цвете. Между семето и цветето има период, необходим за трансформация в тъмното. Ако нямаше нужда от такъв период, нямаше да се налага семената да се сеят есен и да стоят цяла зима в пръстта.
-
Интернетът не се е появил случайно, по повод забързването на времето, края на света и останалите щуротии се е появила и необходимостта кармата да се изживее бързо, кармичните възли да се разплетат, уроците да се научат.
Затова е било необходимо да се осъществи бърза жива връзка между всички точки на света. Така партньорства, приятелства, неприятелства; познанства и вражди се случват едновременно и ако преди е трябвало по един живот да губиш, за да срещнеш, опознаеш и намразиш или залюбиш Х и У, сега работата става едновременно в скайпа или два различни форума и виртуалната реалност е не по-малко меродавна от т.н. реална.
Прочее - който каквото има да дели, да дели, скубе виртуални коси, вади очи и боде с роги.
Няма време, обаче възможности повече отвсякога.
-
Интернетът не се е появил случайно, по повод забързването на времето, края на света и останалите щуротии се е появила и необходимостта кармата да се изживее бързо, кармичните възли да се разплетат, уроците да се научат.
...
Прочее - който каквото има да дели, да дели, скубе виртуални коси, вади очи и боде с роги.
Няма време, обаче възможности повече отвсякога.
Кармични възли не само се разплитат тука... ами и нови се заплитат.
-
Кармични възли не само се разплитат тука... ами и нови се заплитат.
Е то и това е така.
Ама същото както и в живота - дадени са ти условия, дадена ти е възможност да забързаш работата, кеф ти разплитай и отлитай, кеф ти се заплитай още повече.
Ето тук вече е правото на свободен избор.
Аз само обръщам внимание, защото много пъти съм го мислила, че ни е дадена изумителна възможност за бързо придвижване. Да не я обръщаме в тенденция на бързо падение.
-
Кайли и Синухе, благодаря за подкрепата. Не го написах веднага, но мислено го направих още тогава. Надявам се да сте го усетили. :blink: Всъщност доста съм се замислила. Защото това състояние на няколко пъти се появява и то точно сутрин като се събудя. Мисля, че ти Кайли си го усещала, но сигурно като възприятие е съвсем различно /тук кореспондира темата за пустотата ли беше или самотата/. Прилича на депресивно състояние, но съм изживяла доста тежки състояния и депресии на крак, някак си съм ги превъзмогнала и знам какво представляват. Та в случая е нещо съвсем различно. Питам се дали в един такъв момент на осъзнаване, мога да отключа програмата си за самоунищожение? Идва ми и друго на ум - състоянието е : като да се намираш в празното пространство между небето и земята, защото виждаш само напред, а там няма нищо, нито горе можеш да видиш /да си помечтаеш/, нито долу /плановете за деня, сутрин като се събудиш/. Точно увисване, за това съм писала, че нямам кукички да се захвана за нещо. Възможно ли е - да е погледа на астралното тяло, което не е успяло да се обедини с физическото и още витае около тялото в момента на събуждането и увисва в това празно пространство?
-
Всичко е възможно сигурно.
Принципно сутрин усещането е най-чисто и незамъглено. Като сутрин усещането ми е за пустота и пълна безмислица на живота и съществуването, приемам, че са ми пратили озарение - друг ъгъл на виждане на нещата.
То си е истина, от една страна погледнато, си е пълна безмислица, особено ако нямаш надежди. А нямаш надежди, не само като положението е безнадеждно, но и като нямаш мечти.
На изток все повтарят да живееш тук и сега и да се наслаждаваш на живота, какъвто е. Но това е толкова фина и тънка вибрация, че често не съм в състояние да я усетя, а като съм си отрязала емоциите и надеждите в търчане към просветлението и остава едно нищо.
Грубите емоции и отношения са унищожени, фините вибрации не винаги мога да ги усетя и задържа - и остава нищо.
-
най-тъмно е на разсъмване!- изтъркано клише , но факт!
-
Страхотна лекция на Лайтман за Зоар, Кабала, кой къде е, израелитяни и гои, накъде върви човечеството и опасностите, надвиснали над нас.
С много нагледни картинки.
Лекцията е от дата 8 август 2010
http://www.laitman.ru/uchim-zoar/18800.html (http://www.laitman.ru/uchim-zoar/18800.html)
(http://s49.radikal.ru/i124/1008/12/1ed49dfaa185.jpg)
Лекцията е на руски, но в сайта своевременно трябва да са направени на еврейски, английски, френски, испански и не знам имаше ли още някой език.
-
Интернетът не се е появил случайно, по повод забързването на времето, края на света и останалите щуротии се е появила и необходимостта кармата да се изживее бързо, кармичните възли да се разплетат, уроците да се научат.
Затова е било необходимо да се осъществи бърза жива връзка между всички точки на света. Така партньорства, приятелства, неприятелства; познанства и вражди се случват едновременно и ако преди е трябвало по един живот да губиш, за да срещнеш, опознаеш и намразиш или залюбиш Х и У, сега работата става едновременно в скайпа или два различни форума и виртуалната реалност е не по-малко меродавна от т.н. реална.
Прочее - който каквото има да дели, да дели, скубе виртуални коси, вади очи и боде с роги.
Няма време, обаче възможности повече отвсякога.
kaily, много благодаря за всички уроци! но за този, благодаря специално! ;)
-
Много интересна визия прочетох тая сутрин от Кабала.
Сверху к нам приходит свет и пробуждает определенные части общей души, чтобы продвинуть их согласно своей программе.
Эта программа очень сложная и предполагает пробуждение душ в особом порядке и сочетании между ними, словно части одного тела.
Нашему глазу это не видно, но согласно внутреннему строению души, они связаны друг с другом – поэтому свет соединяет их вместе для общей работы в поисках свойства отдачи.
Это совсем чужие люди, разные и очень далекие друг от друга по своим материальным свойствам. Но мы должны верить, что так устроено свыше, оставить все, что мешает нам объединиться и искать то, что может в этом помочь.
И в этом поиске мы поймем, что единственная основа для соединения – это отдача, которая выше получения. Нет больше ничего, что соединит людей.
Светлината отгоре събужда определени части на общата душа, а това са отделни човешки души по една много сложна програма. Въздейства на различни души и ги пробужда в особен порядък с цел да си изпълни своята програма, неразбираема за нас.
Като една огромна машина, на която част по част чарковете се излъскват и привеждат в движение, докато останалата част от машината още спи.
-
Въздейства на различни души и ги пробужда в особен порядък с цел да си изпълни своята програма, неразбираема за нас.
Да, и аз го наблюдавам това от известно време - свързани сме телепатично и се събуждаме едновременно, т.е на определено ниво на съзнание, всички ние сме едно цяло!
-
В животе беременной женщины разговаривают двое младенцев. Один из них – верующий, другой – неверующий.
Неверующий младенец: Ты веришь в жизнь после родов?
Верующий младенец: Да, конечно. Всем понятно, что жизнь после родов существует. Мы здесь для того, чтобы стать достаточно сильными и готовыми к тому, что нас ждет потом.
Неверующий младенец: Это глупость! Никакой жизни после родов быть не может! Ты можешь себе представить, как такая жизнь могла бы выглядеть?
Верующий младенец: Я не знаю все детали, но я верю, что там будет больше света, и что мы, может быть, будем сами ходить и есть своим ртом.
Неверующий младенец: Какая ерунда! Невозможно же самим ходить и есть ртом! Это вообще смешно! У нас есть пуповина, которая нас питает. Знаешь, я хочу сказать тебе: невозможно, чтобы существовала жизнь после родов, потому что наша жизнь – пуповина – и так уже слишком коротка.
Верующий младенец: Я уверен, что это возможно. Все будет просто немного по-другому. Это можно себе представить.
Неверующий младенец: Но ведь оттуда ещё никто никогда не возвращался! Жизнь просто заканчивается родами. И вообще, жизнь – это одно большое страдание в темноте.
Верующий младенец: Нет, нет! Я точно не знаю, как будет выглядеть наша жизнь после родов, но в любом случае, мы увидим маму, и она позаботится о нас.
Неверующий младенец: Маму? Ты веришь в маму? И где же она находится?
Верующий младенец: Она везде вокруг нас, мы в ней пребываем и благодаря ей движемся и живем, без нее мы просто не можем существовать.
Неверующий младенец: Полная ерунда! Я не видел никакой мамы, и поэтому очевидно, что ее просто нет.
Верующий младенец: Не могу с тобой согласиться. Ведь иногда, когда все вокруг затихает, можно услышать, как она поет, и почувствовать, как она гладит наш мир. Я твердо верю, что наша настоящая жизнь начнется только после родов. А ты?