Не мислех да коментирам по темата и се опитвах търпеливо да
стискам зъби, за да не избухна в смях, от есето, което се
получи, след няколко "извадки" - просто не мога да не го споделя:
------------------------------------------------------------------
"Както казах, исках адреналин, отидох там, където мога да го намеря.
По същия начин някой, който иска алкохол, ще иде в бар, а друг,
който иска ку.ви, ще иде в публичен дом"
"Вече го минах тоя етап оттам, отидох да се заям, заядох се"
"Аз си се джафках мирно и кротко ТАМ "
"Там съм една, тук съм друга."
"И двете лица са мои. И имам още много."
"Мунлейди, която ти е основна поддакваща там и няколко
дена ми ходи също по петите, не е от хората тук, тя си върви оттам."
"Освен това тук писах, че имам нужда от конфликт и от война за вдигане на адреналина, точно преди да отида там и да намеря кой да ми го вдига. Не съм се и опитвала, и през ум не ми е минало да си вдигам адреналина си тук, защото, както вече казах, това място е свещено за мен заради комфорта, който е създаден тук. "
“Защо и на какво отгоре твърдиш, намекваш или манипулираш, че аз съм скапала оня клуб?
Аз бях приятелка на Аморе, съм и приятелка на Хуанджи, що да им скапвам клубовете?”
----------------------------------------------------------------
