Той бил представител на най-висшата каста. Но не правел разлика между браман и шудра. Това било взрив с необикновенна сила, който вдигнал във въздуха устоите на обществото и съзнанието. Той еднакво се отнасял към богат и беден, махараджа и куртизанка. Той не само утешавал. Той ЗНАЕЛ причините за човешките страдания и грешки и посочвал пътя към избавлението от тях. Наследник на царски престол, който се отказва от богатство, слава и почести в замяна на просешка тояга, говорещ за братство и равенство между хората, за недопустимостта на войните, призоваващ за милосърдие и състрадание към всяко живо същество.
Името на този човек е познато на целия свят - Буда Гуатама.
Буда - това не е име и не е фамилия. Това е състояние на съзнанието, което определя най-висшето, последно стъпало на човешката Еволюция. Това е висша степен на знанието, характерна вече не за човек, а за същество, което може да бъде наречено свръхчовек или полубог.
“Буда” на санскрит означева "просветление", "просветлен", т. е. постигнал Истината не с физическия си ум (което не е по силите му), а с духовния си разум. Будда, това е онзи, за когото не съществуват вече веригите на физическото тяло. За такова свръхчовешко същество тялото е само една дреха, която той може да захвърли, когато намери за добре.
Само че това е "жива" дреха, която иска да яде, пие, чувства болка. Но количеството на потребностите и желанията на подобно, изчистено тяло вече е много малко. Той се ограничава само с тези, които подържат неговата жизненост и няма нито едно, което помрачава живота: няма мъчителни, безкрайни, неутолими желания, няма приковаващи към Земята чувства и пагубни страсти, и най-трудното - няма нито една егоистична мисъл.
Будда е този, който се е убедил чрез личния си опит в в абсолютната нереалност на всички неща и явления във видимия Космос. Защото, както знаем и аксиомата на ТАЙНАТА ДОКТРИНА гласи, че истинските неща във Вселената /Слънцето, Луната, Земята, Човекът/ са невидими.
Будда - човекът с помоща на напрегнатите лични усилия разбрал илюзорността на външните форми на целия ни земен живот: че това са само бессъзнателни, бездушни, мъртви, преходни обвивки, черупки - дрехи на ИСТИНСКИТЕ неща, явления, хора, които са абсолютно скрити от сетивните органи на физическия човек. Разбрал това, Будда достига пълна непривързаност към всичко, което е смъртно, а затова и мимолетно и не може да бъде истинско.
Без да се отказва от живота сред хората, такъв човек вече знае истинската стойност на Земния живот - като само една от формите на Битието - най-грубата, най-примитивната, лъжовна и скоротечна.
Намирайки се на Земята, човекът-Буда, живее истинския си живот не на нея, а в други, висши светове - в Духовния Свят, в Света на Безсмъртието и Блаженството.
В такъв случай, ще попитаме ние, какво задържа Буда сред хората на Земята? Защо Той се въплатява сред толкова несъвършенни и съвсем небезопасни същества? Защо Той, постигнал съвършенство и богоподобност не отиде завинаги в онези прекрасни висши светове, където няма лъжа, жестокост, безумие, мръсотията на човешките страсти и ниски пошли мисли?
Отговорът се състои в една дума - СЪСТРАДАНИЕ.
Именно състраданието към нисшите същества, към несъвършенните още хора, които страдат от собственото си незнание и невежество, кара Съвършенния Човек /Будда-Христос/, отново и отново да се въплатява в човешко тяло. За какво? За да обясни на хората смисълът на живота, да посочи причините за тяхните страдания и пътя към освобождаване от тях. Това е основната причина за пребиваването на Земята, с човечеството, на Синовете на Светлината - Великите Души (Махатми) ....
Обаче Великия Учител Будда убедено предсказвал победата на Световната Община и Световното Братство.
Какви са основните положения в Учението на Готама Буда?
Човекът е Бог и главната му сила е в труда за общото благо. Трудът - това е молитвата на Човека.
БУДДА ГУАТАМА Е ПЪРВИЯ ОБЩИННИК. ОЩЕ ПРЕДИ 2500 ГОДИНИ ТОЙ полага основите на колективния труд и колективното стопанисване. Принципите на общината са привличали онези хора, които виждали в тези идеи начин за реализиране на стремежите си и собствените им представи за щастлив живот. Будда е учил, че в цялата Вселена НЕ СЪЩЕСТВУВА НИЩО ИЗВЪН СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ВЗАИМНАТА ПОМОЩ. Егоиста или невежествения горделивец (било то отделен човек или цял народ) по силата на космическия закон, рано или късно ще се окаже ИЗВЪН потока на живота, който устремява всичко съществуващо към усъвършенстване, в т.ч. и самия процес на човешката дейност. Готама е знаел, че ще изминат много векове, докато космическото съчетание на светилата ще е най-благоприятно за идеята на Световната Община.
Но също така е знаел, че е дошло времето за посяване в съзнанието на разединените хора, първите огнени зърна на общинното Сътрудничество. Общинното съзнание - това е един от най-трудните опити на душата, изискващ изфиняване на човешките чувства и мисли..Защото личното "аз" на Човечеството много дълго ще се съпротивлява и ще се стреми към еднолично стопанисване, към натрупването на материални съкровища. Низшето "аз" дълго и мъчително ще се учи да се слива с много други "Аз"-ове.
И т.н. и т.н.
Източник:
www.kaldata.com