Приятелството съществува според мен.Истинското приятелство също,макар да трябва много време,за да го разпознаеш и много ми хареса израза на Солар - трябва да го отгледаш,да се грижиш за него.
От друга страна често,когато видиш един човек,още от първия момент ''си пасвате'',някак така усещате нещата.Нямам предвид първия момент,в който се виждате,а първия разговор.Нещата просто се усещат вътрешно.Не винаги,разбира се.Понякога е по-трудно да създадеш приятелство,отнема повече време,което не значи,че няма да е истинско приятелство,просто отсрещния човек може да е по-притиснителен и да не толкова разговорлив,но тогава с времето,когато си спечелите доверието,нещата се променят.
Смятам,че приятели търсим най-вече сред съмишлениците си.Както често казва един психолог - когато попиташ един човек за нещо,било политика,музика или каквото и да било,той казва ''Ама всички мислят като мене''.Кой мисли като теб?Приятелите ти,хората,които са до теб,но това не значи,че всички мислят така или в случея познаваш 6 милярдното население на Земята?!
Та от това съдя,че по принцип приятелите ни мислят подобно на нас в повечето теми.Има и изключения,имала съм приятели,които мислят доста,ама доста различно от мен.Един от тях,много го обичам и уважавам,но пътищата ни се разделиха.Но като цяло,много са редки случеите,в които приятелите ни са някаква абсолютна противоположност на нас.Например,ако даден човек е супер косервативен,отдаден на морала до крайна степен,няма как да стане приятел с някой,който е на другата крайност - супер ''отворен'' за нови алтернативи и без интерес към морала.Не знам защо сложих този пример,но мисля,че поне изразява горе написаното. :blink:
П.П В 11ти дом ми е Хирон.А К11,което е Слънцето е в 3ти дом,в Стрелец.