Ошо го описваше най-точно.
Просветлението просто може да тисе случи. Ти не можеш да го направиш, колкото и усилия да полагаш, ти не можеш да го случиш.
Единственто, което можеш да направиш, е да го оставиш, да му позволиш да ти се случи.
Същото впрочем е и с любовта. И нея не можеш да случиш ти.
Но можеш да медитираш, да полагаш усилия да се подготвяш.
Ти пак не си сигурен дали просветлението ще ти се случи, но имаш много по-големи шансове.
Та, АН, усилието си има своето място, само дето то не причинява нещата.
Само неправенето прави нещата. А усилието понякога му помага, а друг път му пък вреди...
Една моя позната, бог да я прости, ми каза преди няколко години следното нещо, което в началото яростно отрекох.
Всичкото лошо е от теб, всичкото хубаво е от Бог. И Той е единственият, който всичко осъществява, независимо ние колко упорито и с все сила правим нещо.
И затова, каза тя, помни, че ние винаги опитваме с все сила, изпънали жили и в същото време се надяваме единствено на него и на божията милост.