Въпреки че животът ми и преподавал уроци по бездушие, не успя да изкорени вродената ми емпатичност дори и към непознати хора. В известна степен се радвам, че съм запазила човешкото в себе си, а не съм станала поредния егоистичен пън, който не вижда по-далеч от носа си. Което не пречи този, който не вижда по-далеч от своята черга, га почне да го стяга нещо чепика в кочинката му, да се възмущава видиш ли колко са лоши хората или да използва хората за които пет пари не дава за собствените си цели.

Затова и държавата ни е на такъв хал. Неслучайно се казали, че всичко, което се случва в държавата е отражение на обществото като цяло като единици. Докато всеки гледа само собствената си кочинка и не го интересува нищо друго, такива и хора ще са в елита и по върховете на държавата.
Всички сме чували фразите "Съединението прави силата", "Сговорна дружина планина повдига".