И аз съм така – не ме интересува световният глад, а как живеят моите близки, с какво мога да помогна на тях. Съжалявам за болестите, глада и войните в световен мащаб, но в случая с нищо не мога да променя ситуацията, да го предотвратя и да помогна на маса хора – просто приемам този факт. Така съм и с хората – тези, които са ми близо до сърцето, могат да ме трогнат с проблемите си, старая се да помогна или най-малкото да дам съвет, морална подкрепа. Хора, които не са ми близки и чак толкова симпатични, най-много мога да изслушам, но като цяло ме натоварват с проблемите си. Вече живея на принципа – не занимавам никого с проблемите си, нека не занимават и мен. За съжаление това е реалността навън, в един момент човек закоравява и започва да си потиска съпричастността – особено там, където е излишна и някой ще злоупотреби с нея.