Хм,значи вече ще търся 70/30 в полза  на свинското.Нали съм Везни все гледах  за визуален  ефект в полза на маймуните,ама тази информация ме обогати,вече давам превес на скритата красота-За сърцето на един нерез ;DНадявам се в мойто моделиране да е участвал и някой кокер шпаньол,че иначе доста грозничко

Пък аз си заплювам някоя генетична модификация между прасе и таралеж, ако може с рептилска захапка 

За него ще се жертвам без капчица свян и съмнение  :confuse3: :rolf:

Това е рептилско генно инженерство, не го подценявайте! Как е публикувана такава тайна информация и аз не знам просто. Ето малко парадокси — косматостта и сплеснатото чело идва от Великата Маймуна-Майка, а е символ на мачовщина. Гладката кожа, русата козинка и сините очи с дълги мигли ("русо гладно нема") — от Великия Шопар. Ин се стреми да стане ян, ян — ин, изобщо страхотен кадаиф…

Лили, и бодливи шопари има, но в друга звездна система, ще трябва да се задоволиш с наличностите

Тая звезда неземна направо ми развинти главата с "логиката си"...Значи сега, който обича животни мрази хора?!?........

Е, аз обичам животните! Нещо повече, убедена съм че те са много по-добри от нас "хората"! Ние сме единственият вид склонен и способен да се унищожи помежду си...Животните не мразят, умеят да обичат безусловно, нещо почти невъзможно за нас човеците.
И да колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните!

Именно за това говоря! А ти нещо май си противоречиш.

Иначе и аз обичам животни и съм отгледала две кучета, прибрани от улицата за по около 10г. Както и няколко броя котки. Просто да уточня.

Но не съм маниак. Говорех за вманиачаването. Мисля, че лесно се разграничава с просто око. Като изказването по-горе.

Емпатията е вродена. Човек помагащ и съчувстващ на животно, ще помогне и на човек.

Не съм съгласна с това  :blink: Лично за себе си мога да кажа,че вероятността на помогна на животно е 10 пъти е по-голяма от тази да помогна на човек.Страданието на хората не ме интересува,не ме трогва и не ме натъжава.Когато обаче страда животно сърцето ме боли от мъка...Бих помогнала в беда само на няколко човека,и те се броят на пръстите на едната ми ръка.За тях бих жертвала живота си дори,с чисто сърце.Останалите хора,обаче не ме интересуват,често проблемите им ме отегчават  :rolleyes: Пред мен е умирал роднина,умирали са и други близки хора.За никой не съм плакала.Когато обаче е умирало животно съм плакала с часове безутешно...

Ама дъртия ти крив котарак ако хвърли топа, ще го оплакваш ли? 

Цитат на: DENEB ADIGE в Февруари 27, 2014, 02:07:17 pm

Емпатията е вродена. Човек помагащ и съчувстващ на животно, ще помогне и на човек.

Не съм съгласна с това  :blink: Лично за себе си мога да кажа,че вероятността на помогна на животно е 10 пъти е по-голяма от тази да помогна на човек.Страданието на хората не ме интересува,не ме трогва и не ме натъжава.Когато обаче страда животно сърцето ме боли от мъка...Бих помогнала в беда само на няколко човека,и те се броят на пръстите на едната ми ръка.За тях бих жертвала живота си дори,с чисто сърце.Останалите хора,обаче не ме интересуват,често проблемите им ме отегчават  :rolleyes: Пред мен е умирал роднина,умирали са и други близки хора.За никой не съм плакала.Когато обаче е умирало животно съм плакала с часове безутешно...

Правилно ли разбирам следното:
Интересуват те проблемите само и единствено на малък кръг от хора, а другите те занимават с глупости?
Например, ако някой ти обяснява, как имало глад и тн...теб не те касае, но ако животно е гладно, каквото и да е ще го нахраниш?

Онзи ден си мислех,че вече е стар и ми стана тъжно да не умре.В интерес на истината няма ден,в който да не мисля за това ужасно създание  :blink: Липсва ми... :blink:

Цитат на: Just_a_Dream в Февруари 28, 2014, 01:18:28 pm

Цитат на: DENEB ADIGE в Февруари 27, 2014, 02:07:17 pm

Емпатията е вродена. Човек помагащ и съчувстващ на животно, ще помогне и на човек.

Не съм съгласна с това  :blink: Лично за себе си мога да кажа,че вероятността на помогна на животно е 10 пъти е по-голяма от тази да помогна на човек.Страданието на хората не ме интересува,не ме трогва и не ме натъжава.Когато обаче страда животно сърцето ме боли от мъка...Бих помогнала в беда само на няколко човека,и те се броят на пръстите на едната ми ръка.За тях бих жертвала живота си дори,с чисто сърце.Останалите хора,обаче не ме интересуват,често проблемите им ме отегчават  :rolleyes: Пред мен е умирал роднина,умирали са и други близки хора.За никой не съм плакала.Когато обаче е умирало животно съм плакала с часове безутешно...

Правилно ли разбирам следното:
Интересуват те проблемите само и единствено на малък кръг от хора, а другите те занимават с глупости?
Например, ако някой ти обяснява, как имало глад и тн...теб не те касае, но ако животно е гладно, каквото и да е ще го нахраниш?

Правилно ме разбра-интересуват ме проблемите на около 5 човека.В известен смисъл съм социопат.И да,гладно животно винаги бих нахранила,както и го правя почти всеки ден.Хората обаче могат да работят,нали?  :blink:

Цитат на: Нерил в Февруари 28, 2014, 01:22:35 pm

Цитат на: Just_a_Dream в Февруари 28, 2014, 01:18:28 pm

Цитат на: DENEB ADIGE в Февруари 27, 2014, 02:07:17 pm

Емпатията е вродена. Човек помагащ и съчувстващ на животно, ще помогне и на човек.

Не съм съгласна с това  :blink: Лично за себе си мога да кажа,че вероятността на помогна на животно е 10 пъти е по-голяма от тази да помогна на човек.Страданието на хората не ме интересува,не ме трогва и не ме натъжава.Когато обаче страда животно сърцето ме боли от мъка...Бих помогнала в беда само на няколко човека,и те се броят на пръстите на едната ми ръка.За тях бих жертвала живота си дори,с чисто сърце.Останалите хора,обаче не ме интересуват,често проблемите им ме отегчават  :rolleyes: Пред мен е умирал роднина,умирали са и други близки хора.За никой не съм плакала.Когато обаче е умирало животно съм плакала с часове безутешно...

Правилно ли разбирам следното:
Интересуват те проблемите само и единствено на малък кръг от хора, а другите те занимават с глупости?
Например, ако някой ти обяснява, как имало глад и тн...теб не те касае, но ако животно е гладно, каквото и да е ще го нахраниш?

Правилно ме разбра-интересуват ме проблемите на около 5 човека.В известен смисъл съм социопат.

Не миличка не си социопат, а честен човек. И за това ти се кефя в чисто човешки план.
А тези дето ми се правят на загрижени за човечеството и нищо, ама нищо не правят, а само се жалват и задават тъпият овчи въпрос, ама аз какво да направя...ги презирам..ЕВАЛА...!!!

И аз съм така – не ме интересува световният глад, а как живеят моите близки, с какво мога да помогна на тях. Съжалявам за болестите, глада и войните в световен мащаб, но в случая с нищо не мога да променя ситуацията, да го предотвратя и да помогна на маса хора – просто приемам този факт. Така съм и с хората – тези, които са ми близо до сърцето, могат да ме трогнат с проблемите си, старая се да помогна или най-малкото да дам съвет, морална подкрепа. Хора, които не са ми близки и чак толкова симпатични, най-много мога да изслушам, но като цяло ме натоварват с проблемите си. Вече живея на принципа – не занимавам никого с проблемите си, нека не занимават и мен. За съжаление това е реалността навън, в един момент човек закоравява и започва да си потиска съпричастността – особено там, където е излишна и някой ще злоупотреби с нея.

Аз съм си правил следното наблюдение. На мен просяци никога не са ми искали пари, както на хора на който им нахалсват направо. Винаги съм се учудвал. Просто има хора които обичат да бъдат лъгани и жертви, замислете се.
Тук тотално не включвам жертви на психопати и изроди, които живеят с мисълта да бъдат задоволени причиняващи болка на другият.

Нерилчо,хората лъжат,крадат,убиват,изнасилват...Животните са честни,предани,добри.Гледал ли си филма "Хачи" за кучето Хачико,който е създаден по действителен случай? Хачико всеки ден е изпращал господаря си на работа,а когато господаря му умира кучето всеки ден в продължение на 9 години отива на гарата да чака своя господар.9 години всеки ден,в 5 часа кучето е чакало своя господар да се прибере и никога,ама никога не е пропускало и ден.Когато кучето починало издигнали паметник на мястото,на което то седяло.Никое човешко същество не е способно на такава преданост!

Нерилчо,хората лъжат,крадат,убиват,изнасилват...Животните са честни,предани,добри.Гледал ли си филма "Хачи" за кучето Хачико,който е създаден по действителен случай? Хачико всеки ден е изпращал господаря си на работа,а когато господаря му умира кучето всеки ден в продължение на 9 години отива на гарата да чака своя господар.9 години всеки ден,в 5 часа кучето е чакало своя господар да се прибере и никога,ама никога не е пропускало и ден.Когато кучето починало издигнали паметник на мястото,на което то седяло.Никое човешко същество не е способно на такава преданост!

Ами и да и не зависи от човека да ти кажа...аз например, като кажа на някоя че не изневерявам и не съм го правил ме гледат с подозрение. А е самата истина...Извън темата е , но не обичам да слагам хората под общият знаменател, на етикети и констатации.
Но в агресията при нас и животните има общо: Когато става дума за територия по силният побеждава по слабия.

Цитат на: DENEB ADIGE в Февруари 27, 2014, 02:07:17 pm

Емпатията е вродена. Човек помагащ и съчувстващ на животно, ще помогне и на човек.

Не съм съгласна с това  :blink: Лично за себе си мога да кажа,че вероятността на помогна на животно е 10 пъти е по-голяма от тази да помогна на човек.Страданието на хората не ме интересува,не ме трогва и не ме натъжава.Когато обаче страда животно сърцето ме боли от мъка...Бих помогнала в беда само на няколко човека,и те се броят на пръстите на едната ми ръка.За тях бих жертвала живота си дори,с чисто сърце.Останалите хора,обаче не ме интересуват,често проблемите им ме отегчават  :rolleyes: Пред мен е умирал роднина,умирали са и други близки хора.За никой не съм плакала.Когато обаче е умирало животно съм плакала с часове безутешно...

:clap: Браво, за откровеността. За животни и аз съм плакала повече отколкото за хора. И ме боли като видя страдащо животно. Като видя издевателство над животно полудявам. Страданието на човек не ме оставя съвсем безразлична, но не ме и докосва така както това на животно. Животните са беззащитни и изцяло зависими от нас. И ако трябва да сравнявам, да, смятам че са по-добри от нас хората.
Но иначе бих помогнала и на човек, особено ако попадна в ситуация, където нещо е в разрез с чувството ми за справедливост...направо слагам боксовите ръкавици Просто не приемам насилието над по-слабия. Ама това е друга тема май...
Помагала съм на бездомници, е  помощ може би е силно казано за това да дадеш стари дрехи, късче хляб...и все пак с много повече любов помагам на животните

Цитат на: DENEB ADIGE в Февруари 27, 2014, 01:38:39 pm

Тая звезда неземна направо ми развинти главата с "логиката си"...Значи сега, който обича животни мрази хора?!?........

Е, аз обичам животните! Нещо повече, убедена съм че те са много по-добри от нас "хората"! Ние сме единственият вид склонен и способен да се унищожи помежду си...Животните не мразят, умеят да обичат безусловно, нещо почти невъзможно за нас човеците.
И да колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните!

Именно за това говоря! А ти нещо май си противоречиш.

Иначе и аз обичам животни и съм отгледала две кучета, прибрани от улицата за по около 10г. Както и няколко броя котки. Просто да уточня.

Но не съм маниак. Говорех за вманиачаването. Мисля, че лесно се разграничава с просто око. Като изказването по-горе.

Я се прочети пак. Защото не съм сигурна кой си противоречи

Цитат на: Just_a_Dream в Февруари 28, 2014, 01:18:28 pm

Цитат на: DENEB ADIGE в Февруари 27, 2014, 02:07:17 pm

Емпатията е вродена. Човек помагащ и съчувстващ на животно, ще помогне и на човек.

Не съм съгласна с това  :blink: Лично за себе си мога да кажа,че вероятността на помогна на животно е 10 пъти е по-голяма от тази да помогна на човек.Страданието на хората не ме интересува,не ме трогва и не ме натъжава.Когато обаче страда животно сърцето ме боли от мъка...Бих помогнала в беда само на няколко човека,и те се броят на пръстите на едната ми ръка.За тях бих жертвала живота си дори,с чисто сърце.Останалите хора,обаче не ме интересуват,често проблемите им ме отегчават  :rolleyes: Пред мен е умирал роднина,умирали са и други близки хора.За никой не съм плакала.Когато обаче е умирало животно съм плакала с часове безутешно...

:clap: Браво, за откровеността. За животни и аз съм плакала повече отколкото за хора. И ме боли като видя страдащо животно. Като видя издевателство над животно полудявам. Страданието на човек не ме оставя съвсем безразлична, но не ме и докосва така както това на животно. Животните са беззащитни и изцяло зависими от нас. И ако трябва да сравнявам, да, смятам че са по-добри от нас хората.
Но иначе бих помогнала и на човек, особено ако попадна в ситуация, където нещо е в разрез с чувството ми за справедливост...направо слагам боксовите ръкавици Просто не приемам насилието над по-слабия. Ама това е друга тема май...
Помагала съм на бездомници, е  помощ може би е силно казано за това да дадеш стари дрехи, късче хляб...и все пак с много повече любов помагам на животните

Да, ама си помагала с каквото си могла на хората и животните, което е супер.
Аз имам една теория. Да отвориш очите на балъка е най големият грях.
Преди и аз се застъпвах за така наречени онеправдани...в училище университет и тн...
Груба грешка

Предпочитам да дам храна или пари на бездомник, отколкото на приятел (още повече псевдоприятел), който очевидно не се нуждае, но за най-малкия проблем е свикнал да занимава другите и да ги използва като подръчно средство. Да, сигурно съм станала жестока. 

Направиш ли добро забрави го
Случвало се е да помагам на хора, които не са били особено ок с мен...и след това са ми казвали, ааа ама ти каква си била...и са си променяли отношението.
Случвало се е и обратното да помагам на приятелки да кажем, но когато аз съм имала нужда ту ту заето
Ама аз и не разчитам особено на помощ, нещо повече трудно ми е да искам каквото и да е По-лесно ми е да помогна, е доколкото мога, отколкото да искам нещо Чувствам се така, сякаш това ме задължава по някакъв начин, а не искам да дължа нищо на никого

Предпочитам да дам храна или пари на бездомник, отколкото на приятел (още повече псевдоприятел), който очевидно не се нуждае, но за най-малкия проблем е свикнал да занимава другите и да ги използва като подръчно средство. Да, сигурно съм станала жестока. 

Не е жестокост, просто здрав разум. Никой не обича да се чувства използван