Хей, колеги!

Най-сетне да изляза от сянката!
Току що приключих с превода на едни софтуъри. Чувството на лекота, което ме обзе, е НЕВЕРОЯТНО!

Тия 40 страници направо ми изпиха кръвта. Днес, към края на превода и оформлението, бе най-критичният ден. Пих успокоителни, зелен чай, ментов чай, после кафета, получавах сърцебиене, отварях прозореца на стаята да чувам хорски гласове (не бях излизала от 3 или 4 дни навън, освен за малко по работа или с кучетата), излизах на терасата да поема дълбоко въздух... Днес разбрах какво усещат хората, които искат да сложат край на живота си. Без майтап! Не мога да повярам, че приключих с този превод!