Ошо говори много подробно за неправенето. Кастанеда също го е заложил като основа на учението си. И сега остава да дойде сърча и да ме изеде.

Само че даже говоренето е действие и няма как да бъде описано. На изток казват, че който знае, не говори, който говори, не знае.
Ошо казва, че не може да бъде обяснено, трябва да се изпита.
Неправене е примерно да чуеш тишината между две думи.
Във всеки един момент в теб си или ти, или бог, двамата едновременно не можете да съществувате. Неправене е да изгониш себе си от себе си и да пуснеш господ вътре. Тогава ти неправиш, защото Той прави.
Неправене не значи точно да оставиш нещата да се случват както сами са решили, а ти да ги случваш, без да си мръднеш пръста.
Неправене е да решиш някой да ти се обади и той да ти се обади. Без ти да му звъниш.
Неправене е да решиш да получиш повишение на заплатата и на другия ден шефът ти да ти я повиши - без да си говорил с никой за това, камо ли с него.
Неправене е случване събития без никакви действия на външно ниво.
Истината е, че всичко се случва само и единствено с неправене, останалото е суета най-често, а понякога и подготовка за това неправене. Но само с правене нищо не се случва.
Колко пъти опитваме едно и също нещо и не се получава, после в един момент се получи, после пак не се получава...някои наричат това късмет.
Това не е късмет, това е моментът, в който без да искаш си включил и неправенето към правенето.