Хай на сички, ама ... бе мани....

Аз вече хич не съм в тая реалност, то нали ми бяха засегнати 3 и 9 дом и аз отдавна мрънкам какво ме чака - ми на - от едно пътуване се връщам, на друго се изстрелвам, това чужбина, страната, чужбина, страната, вече за нищо ги нямам.
Нали баща ми е с инсулт и то тежък, ама аз все знам, че ще се оправи. Та София-Кьолн-София-Белоградчик-София-Париж-Будапеща-София-Белоградчик-София ... продължението следва...
Аз не съм пътувала през целия си живот толкова, колкото в последните два месеца, вервайте ми, капнах, каталясах, изтощена съм, и непрекъснато някакви дребни зловредни работи ми се случват. Мивките не течат, казанчето обаче тече (нон стоп), кабела на фотоапарата благополучно оня ден обърках с друг кабел и му видях сметката, днес цял ден търча като линейка по магазините за кабел, е такива убавини.
Как нищо не ми се случваше, сега ми се е заслучвало, та мале....бе мани...както казах.
Кой сега ще ми каже какво още ме чака занапред, това ли ми беше чужбинката.

Ама кой като мен, немам работа, немам доходи, търча по света, та пушилка се вдига.
