Да ви питам как успявате да простите и забравите направеното ви незаслужено зло и да продължите да вярвате, че все пак може би има добри, чистосърдечни и искрени хора.

Трудно се прощава, но наистина е по-добре за теб. Аз чакам да се успокоя, после дълго размишлявам и винаги намирам доводи на отсрещния да постъпи еди как си, просто имам нужда от тях, но ако не открия такива за мен този човек не съществува, зачерквам го и си изграждам една стена при общуването с него, тъй като понякога се налага да общуваш с хора, които не са ти по вкуса....много ме изчерпва това, но какво да се прави. Дори да смяташ, че не можеш да простиш, че много са те обидили, не бива да таиш в себе си това чувство, защото то те убива, трябва да намериш спокойствие за себе си! И честно казано аз също на моменти се отчайвам, но виждам, че добри хора все още има и много ме облекчава тази мисъл.
Не случайно съм сложила това послание в подписа си. След нещо, което допълнително ме увери, че това е факт и когато го поглеждам си спомням, носи ми радост и ми вдъхва надежда!
