Явно приятелите ти живеят в щатите или в по-отдалечено селище в Канада. Там нещата са малко по-различни. Магазините са далеч, затова като се пазарува се пазарува за няколко седмици.
За цените всичко е много относително. Но какво да ти кажа, ако бях останала в България сама с двете ми деца може би щяхме да си умрем от глад на една заплата. Тук поне се справям за сега (надявам се и за в бъдеще).
Навсякъде по света има хора и хора. Това какви ще срещнеш, нетрябва да ги слагаш всички под общ знаменател. Сама знаеш, че и в БГ е така - има хора които са хора с главно Х, и други за които неискаш да чуеш.
живеят в голям град, мъжът е преподавател в университет, сигурно скоро и жената ще бъде и въобще..какво да ти кажа..
не са ми приятели- това е сестрата на моя приятел и нейният съпруг..той живее там от много години, а тя от две, но като тръгна от тук емоционалната и интелигентност беше нула, а сега е вече с отрицателен знак, както и да е- нали е отдалече и е за малко, все ще я изтърпя 
Много българи като отидат в чужбина забравят от къде са им корените. Тъжно е но е факт.
А най-страшни са новозаселилите се българи в чужбина.
Когато се разделихме с бившия ми (разведохме се в Канада) та по него време имахме няколко български приятелски семейства, които след развода ни спряха да ме поздравяват и да ми говорят. Чувсвах се като прокажена. Това ме накара само обаче да ги съжалявам, защото да вземаш позициите само на едната страна, без всъщност да си в "сърцето" на ситуацията като цяло и без да си изслушал и другата страна, говори за нисък интелект. Много е лесно да се съди. Незнам бившия ми какво им беше наговорил, но те така се вживяха в ролята на негов защитник, че ме изкараха за най-пропадналия човек на земята.
Именно за такива като тях Алеко Константинов е сътворил "Бай Ганьо".
А отчасти България е късметлийка да се раздели с такива хора.
А ти защо трябва да я търпиш? Тя какво е повече от теб? Това че живее в Америка не я прави по-специална от теб или от твоя приятел, който всъщност разбирам, че и е брат.