Сънувах, че се намирам някъде около Орлов мост в София, със съпруга и детенце...По някое време щерката се качи в колата ми и зачезна нагоре по баира в посока към Плиска...В следващия момент съжалих, че съм позволил на едно дете да кара в тази лудница, но вече беше късно...И колкото повече време минаваше, толкова повече се притеснявах и едновременно ядосвах на собствената си глупост...Стоях на булеварда и чаках отгоре да се появи кола в алено червен цвят, но в сивия поток такава не идваше...И точно в тоя момент ми звъни телефона и ме търси някаква дето ми се пише шефка и почва да ми търси сметка къде съм зачезнал и пр. И аха да й кресна да не ме занимава с глупости точно в този момент и изведнъж обстановката се смени, все едно попаднах на друг континент. Пред мене стоеше индийски монах - от ония, аскетите, кожа и кости, с дълга бяла брада...И почва да ми обяснява, че жена ми и щерка ми всъщност били извънземни и били тука на мисия някаква, но повече да ги чакам, защото тя били приключила и пр. глупости...Обаче наистина отнякъде изникнаха две фигури, които приличаха на онези статуи, от островите в Океания, тънки и дълги, боядисани в ярки цветове и с ритуални маски вместо лица...И в следващия миг и монахът се преобрази в такава фигура и разбрах, че и той е от тях и адски се раздразних и отчаях, защото усетих, че тук нещо става, а не можех нищо да променя... :ph34r: