Ако "бог" не е със заглавна буква, защото не се прави на важен, защо "Учител" ще е със заглавна? Намирисва ми на нещо гнило от не знам си къде, а на вас?  :rolleyes:  

Ти встъпваш в Пътя, защото си узнала, че само по него могат да се намерят онези неща, които заслужава да бъдат придобити.
Колкото и мъдра да си ти, по този Път ти имаш още много да учиш, толкова много, че тук трябва да има различаване и ти трябва грижливо да отсъждаш, кое заслужава да се научи. Всяко познание е полезно и един ден ти ще притежаваш цялото знание, но докато притежаваш само част от знанието, гледай поне то да бъде най- полезното.

Укротявай чрез Божественото своето низше Аз.
Пази Низшето да не оскверни Висшето. Когато пожертваш преходното заради Вечното, наградата е твоя, капката се връща там откъдето е дошла.

Главната буква иде от низшето АЗ и се опитва да ЗАМЕСТИ благоговението.
Срещата с бога е твърде лична, в личните неща няма главни букви, всичко друго, само не и служебни писма.

Главната буква иде от низшето АЗ и се опитва да ЗАМЕСТИ благоговението.
Срещата с бога е твърде лична, в личните неща няма главни букви, всичко друго, само не и служебни писма.

Откровен и прям с теб, точно така както от самото ни запознанство.
Готова си, напълно...трудно изгарят последните наслойки...силен дух си и с още по- голяма сила ще бъдеш насилена поради собствените ти стремежи и желания...и готовност.
И това е ПЪТ, но труден....само ти си знаеш
Моля да бъда извинен.

Приемам го като знак.
А иначе...напоследък прехвърлих всичко в ръцете на Силата, намерението, бог или който и да е там и да се оправя, мен кво ми е. Веднага ми олекна и пътят, и товарът, и бремето.
Мен кво ми е.Изпадам в блаженство и умиротворение.
Краят на пътя е един-пише го в Зохар.
Помниш ли?
 

Краят на пътя е един-пише го в Зохар.
Помниш ли?

Не, не мога да си спомня за Зохар.
Ще разкажеш ли?
В ръцете си държа стара книга наречена Книгата на Съзерцанието .Правилата от тази книга са се двали на древните Посветени и същите правила се срещат доста често и в санскритските писания.
Оригиналите на тези Правила са изрязани върху оригинални плаки, а копия от тях са се правилии често пъти върху дискове. Тези плаки или дискове се пазят обикновено върху олтарите на храмовете, близо до които са се развивали дейности на езотерични школи. Оригиналите са написани по различни начини понякога на тибетски, но най- често с идеографични знаци. Свещеният език Sensar , въпреки че има своя собствена азбука може да се предава чрез различни видове криптограми.Друг способ, наречен на тибетски lug се състои в употребата на цифри и цветове, при което всяка от тях отговаря на определена буква от тибетската азбука. Когато се употребяват идеографични знаци, има определени способи за разчитане на текста. ИНТЕРЕСНОТО ЗА ТУК е че един от тези спосооби се състои в това, че дванадесетте знака на зодиака и седемте основни цвята на дъгата, всяка от последните три отсенки :светла, основна и тъмна-заменят тридесетте и три букви на обикновената азбука и от тях се съставят думи и  изречения. При този способ, дванадесетте знака на зодиака, повторени пет пъти и съеденени с петте елемента и седемте цвята на дъгата, образуват пълна азбука, състояща се от шестдесет букви и дванадесет знака.
Книгата на Златните Правила-някои от които са дадени още в предбудиската епоха, а някои по- късно-съдържа около 90 отделни кратки афоризми.
Някои от тях не могат да бъдат оповестени на света, твърде себелюбив и твърде привързан към чувствените удоволствия и съвършено неподготвен да приеме такава възвишена етика, защото само човек, който сериозно е упорито се домогва до самопознание, може да изслуша напътствия от този род, като например: “Изкорени всякакво желание за живот”..../следват подробни обяснения/
 И накрая: “ Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.Никога нито аз, нито ти сме преставали да съществуваме, нито пък тези владици на людете, така и в бъдеще никой от нас не ще престане да съществува”
Всъщност аз започнах тази тема с желанието да ти цитирам от тази древна книга как е описан Пътя ни в преражданията. Как преминаваме през седем порти и какво се случва накрая на Пътя, за което стана дума тук във форума. За края на Пътя
Опитвам се да го съкратя за седемте порти и пътеки на Пътя....Такъв е пътят, пристанището, благословената цел, която учениците възжелават.Там влечението към света се разрушава завинаги и жаждатаа за животпресъхва изоснови.
Но чакай , ученико, нека ти кажа още една дума. Можеш ли да изстръгнеш от сърцето си божественото Състрадание? Състраданието не е качество. То е закон на Законите-вечната Хармония, Самата Мирова Душа, безпределна вселенска Същност , Светлина на вечно прибиваващата Правда, естество на всички неща, закон на вечната Любов........
Преклони глава и внимавай добре. Състраданието говори и казва:” Може ли да има блаженство, когато всичко което живее, е обречено на страдание? Ще се съгласиш ли сам да се спасиш и да слушаш как стене целия свят?”
Ти ще достигнеш седмото стъпало, ще преминеш през вратите на преходното познание само за да се съчетаеш със скръбта, ако искаш да бъдеш ИСТИНСКИ –“да вървиш по стъпките на своите предшественици”, да останеш безкористен докрай, ТИ СИ ПРОСВЕТЛЕН-ИЗБЕРИ СВОЯ ПЪТ........
.....Виж нежното сияние, което на изток облива небето.Земя и небе се сливат в един хвалебствен химн. От четворно проявените стихии се възнасят песнопенията на любовта: и от пламтящия Огън, и от струящата Вода, и от благовонната Земя, и от стремителния Вятър.
Чуй!...От неизповедните дълбочини на вихъра от златната светлина, в която Победителят се къпе, гласът на Цялата Природа в безбройни звуци се надига за да възвести:
Възрадвайте се, синове на скръбната земя!
Върна се пътник от “другия бряг”.
Можеш ли да усетиш заряда от тези слова?

 

Ето ти края на пътя:

--------------------------------
---------------
Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за цялото мироздание. Само човекът, въпреки че има желаното, страда заради онова, което имат другите; само човекът се нуждае от покоряването на целия свят, а не само на своето собствено непосредствено обкръжение. Наистина, егоизмът на човека излиза извън рамките на времето и пространството. И всичко това, заедно с всички страшни последици от егоизма е създадено от великия и съвършен Творец.
Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.
Ние постигаме само онова, което получаваме от Него, постигайки свойствата и действията на Твореца, ние изучаваме Източника на своето произхождане и единствено постигайки Него, можем да разберем за какво съществуваме. И това принуждава кабалистите да издават книги-инструкции за постигане целите на Твореца и тези инструкции са дадени в Тора като заповеди, защото без прояснение човекът не е в състояние да достигне до желаната от Твореца цел.

Под ТЯЛО в Кабалата се разбира ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧИШ, в случая нашият егоизъм. Убивайки тялото си, човек се повдига в рая; освобождавайки се от егоизма, човекът незабавно започва да усеща вместо себе си Твореца. Получавайки от Твореца алтруистичното свойство, желанието “да отдава”, човек, с Негова помощ, започва да изправя предишното тяло-желание, постепенно, на части включвайки егоизма в своите нови алтруистични духовни свойства, придобива свойството да се наслаждава от отдаването и оживява от това..

Разлагането на тялото е такова състояние, при което човек съвършено не се безпокои за самия себе си, освен за най-необходимото, насъщносто, минималното, без което не може да продължи приближаването си към Твореца.

Човекът е център на цялото творение, причина и цел на творението, главното действащо лице на творението, довеждащо творението до желаната от Твореца цел. И затова всички висши светове и нашият материален такъв и всички, които ги населяват, са създадени само заради човека.

Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Целта на творението, наслаждението на Творе

Замислете се: ако замисълът на Твореца е в наслаждението от творението, това го задължава да вложи в душите огромно желание да получат онова, което той е замислил да им даде. Ако Творецът желае да наслади със себе си или със своята светлина (което за нас е едно и също, защото ние не сме в състояние да говорим за самия Творец, а това, което приемаме от Него, наричаме светлина), то единственото, което ни липсва за въплъщение на този замисъл, то е желанието да се насладим на онова, което той желае да ни даде. Цялото творение не е нищо повече от желание да се насладим на това, което Творецът желае да даде, защото освен желанието за наслаждение, егоизма, Творецът не е създал нищо, защото самото наслаждение е в Него.

Цялото творение е просто различни по степен желания за наслаждение; всичко, по което духовните или материални обекти се различават един от друг, всичко, което определя различните им свойства, на всички нива на живот, развитие, цивилизации, всичко, което разделя живата от неживата природа, растителната, животинската среда, човека – всичко това е само разлика в степента на желанието за наслаждение.

Сътворено е само желанието за наслаждение и само неговите различни порции пораждат материалните и духовни обекти и тяхното поведение, защото поведението е следствие от желанието.
Променяйки в нас нашите желания, Творецът предизвиква мисли и действия да постигнем желаното и така ни управлява. Затова ако човек иска да промени себе си, т.е. своите желания, той трябва да моли Твореца да произведе тези изменения в него.

динствено жаждата за наслаждение определя степента на наслада при получаване на желаното. Ако няма чувство за глад, никаква наслада няма да предизвикат изисканите блюда, но ако човек е гладен, от най-обикновената храна той може да извлече огромна наслада.

Затова нашата задача е да придобием желание именно към това, което желае да ни даде Творецът.

Променяйки нашите желания, Творецът предизвиква в нас всичките му необходими действия, физически или духовни.
Желанието да получиш не се е намирало в Твореца, преди той да го сътвори в душите, затова той създал нещо ново, несъществуващо преди в него. И по замисъла на творението той не се нуждаел да сътвори нищо друго, освен желанието за получаване, защото това ново творение вече Му било достатъчно за изпълнението на целия замисъл на творението.
Творецът показва на оня, който го постига, че желае неговото наслаждение.
Но по никакъв начин не можем да уподобим нашето желание да дадем на желанието на Твореца да наслади, защото всички наши желания произтичат от първородното, егоистичното и затова даже желанието да насладим някого другиго произтичат от желанието ни да се насладим самите ние.

Не можем да променим нашата природа, още по-малко да я изкореним, ние винаги ще искаме да получим, защото това е, което е създал Творецът.
Затова изправлението подразбира промяна в намерението, изменение в източника, причина за наслаждението. Не действието, а вътрешната насоченост на действието трябва да променим.
Създаденото от Твореца желание за получаване не може да се измени, може и трябва да се промени НАМЕРЕНИЕТО на действието, заради което човек получава наслаждение.

В творението има общо 4 съчетания между действия и намерение:
1. да получиш заради себе си – груб егоизъм, нечисто кли;
2. да отдадеш заради себе си –“културен” егоизъм;
3. да отдадеш заради Твореца – промеждутъчно състояние, духовна чистота (кдуша);
4. да получиш заради Твореца – подобие на свойството на Твореца, защото получаването заради Него е равносилно на отдаването Му.
 

В творението има общо 4 съчетания между действия и намерение:
 

Кайли, интересно ми е как ти сега съвместяваш цялото си знание в живота, как го прилагаш на практика в реала. Опитваш ли се да го ползваш при решаването на ежедневните си проблеми и минава ли ти мисъл, че е възможно ежедневните ти проблеми да са съобразени и точно нагласени си тази цел-приложението в живота на практика. Вниквала ли си в тази игра, усетила ли си нейната сила, непредвидимост и гъвкавост, и винаги няколко стъпки преди нас?
При мен имаше особен период, щом напиша нещо конкритно  в интернет и веднага ми се налагаше в живота да го докажа че го мога на практика, и най- често го не можех.
Щом станах внимателен към невниманието си и то изчезна...всъщност аз все така съм обучаван....а при теб как е?

В момента наблягам и натъртвам върху едно:
Краят на пътя е когато започнеш да се наслаждаваш на онова, което Той иска да ти даде.

Краят на пътя е когато започнеш да се наслаждаваш на онова, което Той иска да ти даде.

Разбираш ли за какво иде реч?

В момента наблягам и натъртвам върху едно:
Краят на пътя е когато започнеш да се наслаждаваш на онова, което Той иска да ти даде.

Краят на пътя е когато започнеш да се наслаждаваш на онова, което Той иска да ти даде.

Разбираш ли за какво иде реч?

А аз си мисля, че още съм в самото начало
Да, сигурен съм за себе си.
А за това какво ще кажеш, може ли да се обърка с края?:
"Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата."

Цитат

В момента наблягам и натъртвам върху едно:
Краят на пътя е когато започнеш да се наслаждаваш на онова, което Той иска да ти даде.

Краят на пътя е когато започнеш да се наслаждаваш на онова, което Той иска да ти даде.

Разбираш ли за какво иде реч?

А може би краят на пътя е тогава, когато започнеш да се наслаждаваш на това, което Е? Както е прието да се казва, да се радваш на малките неща в живота и да не ламтиш за повече?  B)
 

А може би краят на пътя е тогава, когато започнеш да се наслаждаваш на това, което Е? Както е прието да се казва, да се радваш на малките неща в живота и да не ламтиш за повече?  B)

Според мен е началото

Ок, нека е Началото... за Края някои предпочитат да не говорят, а само за "тук и сега". Ейй, много суеверни хора, ама много  :lol:
 

Ок, нека е Началото... за Края някои предпочитат да не говорят, а само за "тук и сега". Ейй, много суеверни хора, ама много  :lol:

Може да не е от суеверие. Виж какво прочетох в ръководството за начинаещите астролози:
Не се страхувайте от неприятностите - ако още не са случили, то значи са някъде в бъдещето, а ако вече са се случили, то са в миналото. Тоест, тук и сега ги няма.
Нали за това говорим.

А за това какво ще кажеш, може ли да се обърка с края?:
"Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата."

Ми не знам, аз отдавна се занимавам с чувстване, не с мислене, мисленето го използвам само за прагматични неща.
Започнах откак се занимавам с процесинг, впрочем в Парадоксалната магия много често се споменава чувстването, не знам дали си забелязъл.
Та като чувствам нещата, изобщо не си задавам въпроси, че да им давам и отговори.

Ти трябва да чувстваш, изключвайки мислите. Опирай се само на опита на усещанията.

Следи за логиката на усещанията. Усещай логиката.

Научи ли се да усещаш, а не да мислиш логиката?  

Всеки е създател в степента на усещане за това.

Ти трябва да чувстваш, изключвайки мислите. Опирай се само на опита на усещанията.

Пътят към качествения скок минава през съответствието в усещането на реалността. Яснотата е скрита в усещанията.

Светът се постига в усещанията.

Получавай знанията чрез усещане на съответствието, правилността.

Формата се постига и достига в усещанията.

Каквото и да взимаш и да имаш, ще получиш само истински твоето, само усещането за това.

Започнах откак се занимавам с процесинг, впрочем в Парадоксалната магия много често се споменава чувстването, не знам дали си забелязъл.
Та като чувствам нещата, изобщо не си задавам въпроси, че да им давам и отговори.

Ти трябва да чувстваш, изключвайки мислите. Опирай се само на опита на усещанията.

Следи за логиката на усещанията. Усещай логиката.

Научи ли се да усещаш, а не да мислиш логиката?  

Всеки е създател в степента на усещане за това.

Ти трябва да чувстваш, изключвайки мислите. Опирай се само на опита на усещанията.

Пътят към качествения скок минава през съответствието в усещането на реалността. Яснотата е скрита в усещанията.

Светът се постига в усещанията.

Получавай знанията чрез усещане на съответствието, правилността.

Формата се постига и достига в усещанията.

Каквото и да взимаш и да имаш, ще получиш само истински твоето, само усещането за това.

Зная тези думи, често ги чета.
Дали обаче отделяме добре семето от плявата, независимо дали е и с чувства и усещания.
Ти, само ти знаеш как е при теб и какъв е твоя път. Сигурен съм че така трябва да е при теб щом е така както го усещаш. Почти съм сигурен че усещанията са по- важни от фактите защото чрез тях усещанията взимаме отношения и действия , ако наистина не е важен фактът , а отношениуето ни към него.
Така че би следвало и е така, че аз уважавам твоите усещания, а не фактите, които "виждам"

Е тогава дали отделям семето от плявата няма никакво значение, нали се уча в крачка,всички всъщност само това и правим.  <_<  

Е тогава дали отделям семето от плявата няма никакво значение, нали се уча в крачка,всички всъщност само това и правим.  <_<

Да, няма как да не се храним , но нека не го определяме като наша заслуга, че видите ли ние се храним и запазваме живота

Здравей ПЪТник Четох информацията която изложи за астрала. Но все пак искам да те питам, като навлязъл повече в материята. Активно си сънувам но много често се срещам с конкретна личност в съня си и там общуваме. Човекът го познавам по-добре от срещите ми в сънищата от колкото наяве. Наяве се базира едва 30% от връзката ни. Случвало се е веднъж-дваж да го сънувам, той да ми казва или праща съновен sms на български или друг език(беше испански) а веднъж ми подаде паспорта си, в който пишеше Byblos, след което наяве получавам горе-долу потвърдена действителност от страна на човека. Та възможно ли е всичко да е просто моя проекция?
 Съвпаденията почти съм ги изключила като случайни  :huh:   :rolleyes:  

Здравей ПЪТник Четох информацията която изложи за астрала. Но все пак искам да те питам, като навлязъл повече в материята. Активно си сънувам но много често се срещам с конкретна личност в съня си и там общуваме. Човекът го познавам по-добре от срещите ми в сънищата от колкото наяве. Наяве се базира едва 30% от връзката ни. Случвало се е веднъж-дваж да го сънувам, той да ми казва или праща съновен sms на български или друг език(беше испански) а веднъж ми подаде паспорта си, в който пишеше Byblos, след което наяве получавам горе-долу потвърдена действителност от страна на човека. Та възможно ли е всичко да е просто моя проекция?
 Съвпаденията почти съм ги изключила като случайни  :huh:   :rolleyes:

Привет.
Радвам се да се запознаем.
Не ме смятай за напреднал в материята, само изказвам други гледни точки под различни форми и нищо от написаното не е от мен. Понякога формата на представяне си е чиста лъжа с цел да предизвика интерес , не, не съм този за когото ме мислиш...Така, вече знаеш
За описания от теб случай мога да кажа че е доста интересен, и че всичко което си помисли човек за него е възможно. Да възможно е, всичко е възможно!
Ти ще трябва да прецениш полезно ли е това за теб, помага ли ти, можеш ли да го ползваш.
По начина на употреба, ти, ТИ ще изявиш добро ли е или зло .
Точно както с нож може да се лекува и убива, така и със сънищата може. Ти, ТИ си и нищо друго освен теб няма.
Вярвам че ще успееш, каквото и да е то...такова е призванието ти.

Цитат

Здравей ПЪТник Четох информацията която изложи за астрала. Но все пак искам да те питам, като навлязъл повече в материята. Активно си сънувам но много често се срещам с конкретна личност в съня си и там общуваме. Човекът го познавам по-добре от срещите ми в сънищата от колкото наяве. Наяве се базира едва 30% от връзката ни. Случвало се е веднъж-дваж да го сънувам, той да ми казва или праща съновен sms на български или друг език(беше испански) а веднъж ми подаде паспорта си, в който пишеше Byblos, след което наяве получавам горе-долу потвърдена действителност от страна на човека. Та възможно ли е всичко да е просто моя проекция?
 Съвпаденията почти съм ги изключила като случайни  :huh:   :rolleyes:

Привет.
Радвам се да се запознаем.
Не ме смятай за напреднал в материята, само изказвам други гледни точки под различни форми и нищо от написаното не е от мен. Понякога формата на представяне си е чиста лъжа с цел да предизвика интерес , не, не съм този за когото ме мислиш...Така, вече знаеш
За описания от теб случай мога да кажа че е доста интересен, и че всичко което си помисли човек за него е възможно. Да възможно е, всичко е възможно!
Ти ще трябва да прецениш полезно ли е това за теб, помага ли ти, можеш ли да го ползваш.
По начина на употреба, ти, ТИ ще изявиш добро ли е или зло .
Точно както с нож може да се лекува и убива, така и със сънищата може. Ти, ТИ си и нищо друго освен теб няма.
Вярвам че ще успееш, каквото и да е то...такова е призванието ти.

Да, да ясно ми е горе-долу, видях че това което слагаш във форумите е от доста различни източници при това добре синтезирано. Вече почвам да се убеждавам че сама си знам нещата а после просто някой ги потвърждава или някоя книга или нещо такова, но човекът в мен винаги намира нещо да се усъмни и все намира удобен момент в който да разцъка тук и там и само се изумява от резултата  
Не смея да се попитам вече-отговори получавам всякакви варианти и всеки път верен се оказва все различен. Може лошо да ти стане, търсейки взаимовръзки и осезаема логика, присъства всичко навсякъде. Най-добре да си живея с времето и събитията които ми поднася, понякога само то спасява положението ... донякъде