Ето ти края на пътя:
--------------------------------
---------------
Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за цялото мироздание. Само човекът, въпреки че има желаното, страда заради онова, което имат другите; само човекът се нуждае от покоряването на целия свят, а не само на своето собствено непосредствено обкръжение. Наистина, егоизмът на човека излиза извън рамките на времето и пространството. И всичко това, заедно с всички страшни последици от егоизма е създадено от великия и съвършен Творец.
Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.
Ние постигаме само онова, което получаваме от Него, постигайки свойствата и действията на Твореца, ние изучаваме Източника на своето произхождане и единствено постигайки Него, можем да разберем за какво съществуваме. И това принуждава кабалистите да издават книги-инструкции за постигане целите на Твореца и тези инструкции са дадени в Тора като заповеди, защото без прояснение човекът не е в състояние да достигне до желаната от Твореца цел.
Под ТЯЛО в Кабалата се разбира ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧИШ, в случая нашият егоизъм. Убивайки тялото си, човек се повдига в рая; освобождавайки се от егоизма, човекът незабавно започва да усеща вместо себе си Твореца. Получавайки от Твореца алтруистичното свойство, желанието “да отдава”, човек, с Негова помощ, започва да изправя предишното тяло-желание, постепенно, на части включвайки егоизма в своите нови алтруистични духовни свойства, придобива свойството да се наслаждава от отдаването и оживява от това..
Разлагането на тялото е такова състояние, при което човек съвършено не се безпокои за самия себе си, освен за най-необходимото, насъщносто, минималното, без което не може да продължи приближаването си към Твореца.
Човекът е център на цялото творение, причина и цел на творението, главното действащо лице на творението, довеждащо творението до желаната от Твореца цел. И затова всички висши светове и нашият материален такъв и всички, които ги населяват, са създадени само заради човека.
Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Целта на творението, наслаждението на Творе
Замислете се: ако замисълът на Твореца е в наслаждението от творението, това го задължава да вложи в душите огромно желание да получат онова, което той е замислил да им даде. Ако Творецът желае да наслади със себе си или със своята светлина (което за нас е едно и също, защото ние не сме в състояние да говорим за самия Творец, а това, което приемаме от Него, наричаме светлина), то единственото, което ни липсва за въплъщение на този замисъл, то е желанието да се насладим на онова, което той желае да ни даде. Цялото творение не е нищо повече от желание да се насладим на това, което Творецът желае да даде, защото освен желанието за наслаждение, егоизма, Творецът не е създал нищо, защото самото наслаждение е в Него.
Цялото творение е просто различни по степен желания за наслаждение; всичко, по което духовните или материални обекти се различават един от друг, всичко, което определя различните им свойства, на всички нива на живот, развитие, цивилизации, всичко, което разделя живата от неживата природа, растителната, животинската среда, човека – всичко това е само разлика в степента на желанието за наслаждение.
Сътворено е само желанието за наслаждение и само неговите различни порции пораждат материалните и духовни обекти и тяхното поведение, защото поведението е следствие от желанието.
Променяйки в нас нашите желания, Творецът предизвиква мисли и действия да постигнем желаното и така ни управлява. Затова ако човек иска да промени себе си, т.е. своите желания, той трябва да моли Твореца да произведе тези изменения в него.
динствено жаждата за наслаждение определя степента на наслада при получаване на желаното. Ако няма чувство за глад, никаква наслада няма да предизвикат изисканите блюда, но ако човек е гладен, от най-обикновената храна той може да извлече огромна наслада.
Затова нашата задача е да придобием желание именно към това, което желае да ни даде Творецът.
Променяйки нашите желания, Творецът предизвиква в нас всичките му необходими действия, физически или духовни.
Желанието да получиш не се е намирало в Твореца, преди той да го сътвори в душите, затова той създал нещо ново, несъществуващо преди в него. И по замисъла на творението той не се нуждаел да сътвори нищо друго, освен желанието за получаване, защото това ново творение вече Му било достатъчно за изпълнението на целия замисъл на творението.
Творецът показва на оня, който го постига, че желае неговото наслаждение.
Но по никакъв начин не можем да уподобим нашето желание да дадем на желанието на Твореца да наслади, защото всички наши желания произтичат от първородното, егоистичното и затова даже желанието да насладим някого другиго произтичат от желанието ни да се насладим самите ние.
Не можем да променим нашата природа, още по-малко да я изкореним, ние винаги ще искаме да получим, защото това е, което е създал Творецът.
Затова изправлението подразбира промяна в намерението, изменение в източника, причина за наслаждението. Не действието, а вътрешната насоченост на действието трябва да променим.
Създаденото от Твореца желание за получаване не може да се измени, може и трябва да се промени НАМЕРЕНИЕТО на действието, заради което човек получава наслаждение.
В творението има общо 4 съчетания между действия и намерение:
1. да получиш заради себе си – груб егоизъм, нечисто кли;
2. да отдадеш заради себе си –“културен” егоизъм;
3. да отдадеш заради Твореца – промеждутъчно състояние, духовна чистота (кдуша);
4. да получиш заради Твореца – подобие на свойството на Твореца, защото получаването заради Него е равносилно на отдаването Му.