Култът на Дървото, Змеят и Крокодилът
от "Тайната доктрина - Космогенезис", автор Елена Блаватска
“Змеят е предмет на отвращение и поклонение, и хората хранят към него или безпощадна ненавист, или се прекланят пред неговата мъдрост. Лъжата го зове; предпазливостта предядява права върху него; завистта го носи в сърцето си, а красноречието – на своя жезъл. В ада той се превръща в бич на фуриите; на небесата вечността го прави свой символ.”
Шатобриан
Не е трудно да се проследи първоначалната представа за двойнствения янусоподобен характер на Змея – добро и зло. Тъй като Змеят е съобщил на Адам, че ако вкуси от плода на Дървото на Познанието за доброто и злото, той неимоверно ще издигне своето същество чрез придобитите по този начин знания и мъдрост. Змеят е един от най-древните символи, тъй като влечугите са предшествали птиците, а птиците – бозайниците. Оттук е и вярването или по-скоро суеверието на дивите племена, твърдящи, че душите на техните предци живеят под този образ, а също и общоразпространената асоциация на Змея с Дървото. Неслучайно Змеят се свързва с мъдростта и познанието. Неведнъж Змей и Дракон са били наименования, давани на Мъдреците, Посветените Адепти на древните времена. Същият смисъл е свързан с легендата за скандинавския Сигурд, изпекъл сърцето на дракона Фафнир, когото убил, и по силата на това станал най-мъдрият сред мъжете…
Гностиците не без причина са почитали Змея: “Тъй като той съобщил тайните на първобитните хора”. Освен това Змеят винаги е бил праобраз на последователното или периодично възраждане, на Безсмъртието и Времето.
Многобройни и крайно интересни сведения, тълкувания и факти за Змейския култ са приведени в книгата на Джералд Масей “Natural Genesis”. Те разкриват предимно астрономичните и физичните тайни с добавка на някои космически феномени. В нисшия стадий на материалността Змеят несъмнено е бил “велика емблема на Тайната в Мистериите” и вероятно е бил “приет като праобраз на женската зрялост /Майката-Земя, Деметра, Церера, Гея…/ предвид присъщата му особеност да свлича кожата си и да се самообновява”.
Като символ Змеят е имал толкова аспекти и окултни значения, колкото и самото Дърво – “Дървото на Живота”, с което е бил емблематично и почти неразривно свързан. В началото на своето съвместно съществуване като символ на Безсмърнтото Същество Дървото и Змеят наистина са били божествени представи. Дървото е било обърнато и корените му се зараждали в Небесата и са израствали от Безкоренния Корен, Всебитието. Корените изобразяват Висшата Същност на Първопричината, Логоса… Когато неговите чисти клони се докоснали до земната тиня /Градината на Едем на нашата адамическа раса/, това Дърво се е изцапало от този допир и е загубило първобитната си чистота, а Змеят на Вечността, небеснороденият Логос, е бил окончателно унищожен. В древните времена на Божествените Династии на Земята влечугите /днес внушаващи страх/ са разглеждани като първи лъч на Светлината, излъчваща се от Бездната на Божествената Тайна. Много различни са били формите, които са придавани на Змея. Тези форми са били космични и астрономични, теистични и пантеистични, отвлечени и конкретни. Те са се превърнали на свой ред в Полярния Дракон и в Южния Кръст, в Алфа на Дракона на пирамидите и в индуско-будисткия Дракон, който вечно заплашва Слънцето по време на неговите затъмнения, но никога не го изяжда. Дотогава Дървото винаги е било зелено, тъй като е било оросено от Водите на Живота, Великият Дракон оставал през цялото време божествен, докато се намирал в границите на небесните полета. Но Дървото расло и неговите долни клони накрая се докоснали до пределите на Ада – нашата Земя. Тогава великият Змей Нидхьог – този, който изяжда труповете на грешниците в “Обителта на Страданието” /човешкия живот/, след като те бъдат потопени в Хвергелмир, кипящия котел /човешките страсти/, - започнал да гризе обърнатото Световно Дърво. Червеите на материалността вече са покрили здравите и мощни корени и сега се издигат все по-нагоре по стъблото, докато Змеят Мидгар, свит на дъното на Морето, обвива Земята и със своето отровно дихание я лишава от мощта за самозащита…
Според алегорията всички Дракони и Змейове в древността имат по седем глави – по една глава за всяка раса. От Ананта, Змея на Вечността до седемглавия акадийски Змей. Всичко това изобразява Седемте Начала в цялата Природа и в човека, кота най-високата или средната глава е седмата.
Въз основа на тази “седмичност” впоследствие е бил съставен египетският звезден хептаном в небесата. Когато звездният хептаном е бил разчленен и разделен на четири четвъртини, го умножили по четири, и двадесет и осем знака заели мястото на първоначалните седем съзвездия, като при това Лунният Зодиак от двадесет и осем знака е зарегистриран резултат от изчислението на 28 дена по Луната или лунния месец. В китайската система четири седмици /седморки/ се разпределят между четирима Гении, господстващи над четирите части на Света /в китайския будизъм и в езотеризма гениите се изобразяват от четири дракона/, или по-точно седем северни съзвездия образуват черния Воин; седем източни /китайската есен/ образуват Белия Тигър; седем южни – Червената Птица; и седем западни /наричани пролетни/ - Светлосиния Дракон. Всеки от тези четири Духа господства над своя хептаном в течение на една лунна седмица. Родителката на първия хептаном е приела сега лунен характер… В тази фаза ние виждаме Богинята Сефек, чието име обозначава числото 7 и е женското слово или Логос, в нейното достойнство на Майка на времето, която е била първото слово като богиня на седемте звезди.
Богинята на Голямата Мечка и Майка на Времето е била в Египет от най-ранни времена “Живо Слово”, а Севек-Кронос, чийто символ е бил Крокодилът-Дракон /допланетната форма на Сатурн/, се е наричал неин син и съпруг и е бил нейно Слово-Логос.
Седемглавият или седмичен Дракон-Логос с течение на времето е бил, така да се каже, разсечен на четири хептаномични части или на двадесет и осем части. Всяка седмица на лунния месец има свой особен окултен характер, всеки ден от 28те дни има своите отличителни свойства, тъй като всяко от дванадесетте съзвездия поотделно или във връзка с други знаци има добри или лошо окултно влияние.
Легендите на всички народи и племена, цивилизовени или диви, сочат някога съществувалото всеобщо вярване във великата мъдрост и хитрост на Змея.
Крокодилът е египетският Дракон. Той е бил двояк символ на Небето и Земята, Слънцето и Луната и е бил посветен /по силата на своята земна природа/ на Озирис и Изида.
Змеят е станал образ или символ на злото и дявола едва по-късно, в средните векове.
Първите християни, както и гностиците-офити, са имали своя двойнствен Логос – Змея на доброто и злото. Съществуват източници, доказващи, че първите християни /преди шестото столетие/ са били или езичници, или че догматичното християнство е било изцяло заимствано и е преминало напълно в християнската църква със Слънцето, Дървото, Змея, Крокодила и всичко останало.
Неслучайно тау-кръстът е символ на Живота в Египет. Оттук идва кадуцеят, представляващ жезъл с навита около него змия, - алхимичният символ на Хермес/Меркурий.
Що се отнася до образа на Змея в египетската окултна символика, този “истински и съвършен Змей” впоследствие се превръща в Йехова, “Бог на седемте букви”.
В Индия, сред езотеричните будисти, в Египет, Халдея и сред посветените от всички други страни тези Седем Гласни се изобразяват чрез знаците на свастиката в короната на седемглавия Змей на Вечността. Те са Седемте Сфери на посмъртното издигане в херметическите писания, във всяка от които “смъртният” оставя една от своите души или начала, докато достигне до най-високия план, където пребивава като велик, нямащ форма Змей на Абсолютната Мъдрост или самото Божество…
