Здравей Гост

За езика на символите

  • 29 Отговора
  • 13798 Прегледи
*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« -: Януари 28, 2007, 04:30:01 pm »
THE PHOENIX, THE "BIRD OF FLAMES"

The Solar Wind… that  soars  through  the  volcanic  mountains…
like  a  fantastic  phoenix… descending  from  the  sun…
Flowing  with  kinetic  energy… of  the  shining  one,
Warm  my  soul  and  spirit…  that  has  become  undone.

The  Music  of  the  Sun… laughs  in  my  face,
Her  rays  of  color…. On  my  skin…  like  lace…
Soft  and  Warm…  spinning…  and  healing,
Spiraling  through  my  body… like  tiny  spirits  searching…
For  the  central  sun….  inside  my  heart,
Golden  thoughts  hover…  and  linger… and  divide  apart,

At  dusk… the  cool  wild  winds  come… mountain  winds…
Blowing  small  multi-colored  clouds… of  light…
Like  multi-colored  thoughts…to  my  mind…

Like  tiny  flocks  of  birds…. With  their  bell-like  voices…
Seeking  to  find  the  divine…  inside  me… with all  my  infinite  choices…
As  they  play…  flying  in  the  wind….   Like  little  spirit  mates…
As  the clouds… create  pictures  in  my  mind… and  open  the dimensional  gates.

Цитирам го от тук: http://www.strayreality.com/Lanis_Strayrea...stronauts3a.htm


The symbolic animal of Fire is the phoenix, the "Bird of Flames". The phoenix is a legendary immortal beast, an incarnation of the Burning God Foiros it is said, which rises again and again from its own ashes, whose eternal flame can never be extinguishged.

* * *
Когато огън топло галещ
в пожар бушуващ забеснее
и поривът му нежно мамещ
във болка пареща прелее,

ще се превърна в феникс птица
до сетна тлееща искрица,
докато сажди неизбежни
покрият чувства белоснежни.

След време утрин многолика
от пепелта ще ме повика,
ще съм различна, обновена,
пречистена и преродена.

В следи по огъня оставени
болките ще са забравени.
Ще тръпна в спомените стари,
но утро ще ме с лъч погали.

В оранжевата му тоналност,
лишаваща ме от баналност,
ще литна, пламенно хвърчило,
в копнежи слънце отразило.

"Птица Феникс" от Виолина Енева, взето е от www.cult.bg

« Последна редакция: Януари 28, 2007, 04:36:04 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #1 -: Януари 28, 2007, 05:21:36 pm »
Повторение:
"За безсмъртието на Душата от гледна точка на древните египтяни"
- за какво сме тук?
- къде отиваме?
- какво ни чака, след като прекрачим Прага?




Всички ние се подчиняваме на законите на Сатурн – Господаря на Времето и Материята – и тяхната ограниченост. Ограничеността на Материята, Началото и Краят също са сатурнов феномен. Безсмъртието на Духа/Душата обаче попада извън обсега на сатурновите закони и параметри и функционира в друго измерение, което е *отвъд* - отвъд границите (видими, осезаеми, ‘реално’ и ‘обективно’ съществуващи “тук и сега”), отвъд материята и познатия ни триизмерен модел, отвъд видимото/реално Битие, отвъд нашето разбиране за Смисъла и за Всичко, което Е...

Там, където сатурновите дефиниции са безсилни и се поставя под въпрос тяхната адекватност и общовалидност, неусетно попадаме в мъглявата аура на Нептун, във Вечния и безграничен Океан на anima mundi ("Световна Душа"). Там, където формата като такава не съществува и всичко се намира в едно недефинирано дифузно състояние – ние сме част от Вселената и Вселената е част от нас, и всеки атом на нашето тяло също е една, макар и нищожна, съставна част на безкрайната и безгранична Вселена – границите на Сатурн свършват и започва безграничността на Нептун. Ние сме една миниатюрна Вселена, въплътена в Материята. И докато Материята подлежи на деградация, разпадане и преход в друго качествено състояние, Духът е вечен, безсмъртен, не познаващ сатурновите граници. Тук обаче сме дошли да си изпълним Мисията, която е част от Цялото, която задача се налага да бъде реализирана именно чрез опознаване на сатурновите граници и ограничеността на Материята, респ. битието на физическото ни тяло, което от своя страна е огледална проекция на Битието на Духа.

Древните вярвали, че физическият ни живот е само кратък миг и своеобразна подготовка към преминаване в друго състояние на Битие, а тялото е само “контейнер” или “транзитна гара” за дългото пътуване на Душата по пътя на безкрайната еволюционна спирала. Митологията и вярванията на древните египтяни се основават на тезата за безсмъртието на Душата и безкрайната верига реинкарнации, с оглед на което Смъртта полага началото на нов Живот. Земният цикъл “Раждане-Живот-Смърт-Прераждане” е безкраен по своята същност и всъщност не е нищо друго освен един мини цикъл в рамките на безкрайния Цикъл на Битие във Вселената. И въплъщението на Духа в Материята образно се свързва със символа “кръст”.

Кръстът “тау” не е нищо друго освен “спускане на Духа в материята” (символично “заземяване”), а символът "кръст, затворен в кръг" е “проявена Вселена” и от хуманистична гледна точка може да бъде възприет като “живот тук и сега” и “индивидуална/проявена съдба” (кръстът) в Безкрайността и като част от Цялото (кръгът).
Аналог на кръста “тау” в египетските йероглифи е символът “ankh”, представен във формата на кръст с примка на върха, като символичното му и езотерично значение се свежда до вечния въпрос, който както нашите предци, така и ние не спираме и никога няма да спрем да си задаваме – въпросът-загадка за тайната на Живота и Смъртта, а също и на “живота след смъртта” – Вечния Живот (“Nem Ankh”), забулен в мистерия.
Този символ намира широко приложение в египетското изкуство и е своеобразен ключ към мистерията на “живота след смъртта”, като основното му значение е “живот”, а не “смърт”. Смъртта е само началото. Неслучайно кръстът “тау” е символ на физическото въплъщение на Духа в Материята, в една сатурнова реалност, за която е характерна поляризация посредством вечния устрем на Духа към разграничаване и съюзяване на дуалистични принципи. Лично за мен първата асоциация, с която свързвам тау-кръста, е връзката Луна-Сатурн-Нептун, която символично изправя Душата (Луна) пред необходимостта да интегрира в материалния живот двата несъвместими принципа - на Сатурн и Нептун – ограничеността на Материята и безграничността на Духа, тленността на тялото и безсмъртието на Душата, стремежа към сливане, разтваряне извън времето и пространството (Нептун) и необходимостта от разграничаване, дефиниране и фиксиране “в точното време и на точното място” (Сатурн).



"The Ankh is the Crux Ansata. A simple T-Cross, surmounted by an oval – called the RU (or "the gateway"), which is, simply put, the gateway to enlightenment".

В изкуството на Древния Египет, особено във връзка с обредните погребални церемонии, символът “ankh” е характерен атрибут на Боговете от митологичния пантеон. Кръстът изпълнява ролята на символичен “ключ” към тайните на отвъдното, на вечния живот и респ. се свързва с физическото пре-въплъщение на Душата в Безкрайността. По този начин древните египтяни вярвали, че “ankh”-ът ще отключи портите на смъртта по пътя към безсмъртието.
Кръстът “ankh” също така е познат под наименованието “Ключът на Нил” (the Key of the Nile), като символично представя свещения съюз между Изида и Озирис. Този мистичен съюз се свързва с ежегодното разливане на Нил, даряващо на Египет нова сила за живот, която цикличност се повтаря всяка година. Значението на “ankh” се отъждествява и със символичната утроба, и респ. с плодородието и репродукцията. Кръстът “ankh” е символ на вечния и непресъхващ Извор на Живот, стига ние простосмъртните да разберем какво и как “отключва”...
Той е ключ, ориентир, онази пътеводна светлина, която ни сочи пътя напред към еволюцията на Духа и това е “Кръстът на Въплъщението”, представен астрологически посредством ключовите (кардинални) оси в хороскопа – Asc/Dsc и MC/IC – и техните планети-управители, които ‘оцветяват’ сатурновата “рамка” на живота на всеки от нас. В центъра на кръста сме ние, представени чрез единството Дух/Душа (Слънце + Луна).



Духовният живот и този в астрала не подлежат на дефиниция и не функционират в рамките на ограничените ни все още възприятия и представи, но все пак нека не забравяме, че въплъщението на Духа/Душата тук, на Земята, се подчинява най-напред на законите на материята и на гравитацията, а нептуновата "безграничност" не се посреща с голямо разбиране тук. "Тук" си имаме други задачи. И именно кръстът на хороскопа ни заземява *тук и сега, където сме*, благодарение на което битието на Духа става видимо, осезаемо, нарича се с опростената думичка "живот" и се свързва с определени и съвсем конкретни *задачи* (с оглед по-глобалната и същевременно строго индивидуална мисия, предначертана за дадено превъплъщение) и постигане на *резултати* посредством сатурновата опитност и нейните ‘ограничения’.



Неслучайно на последната картинка Кръстът се трансформира в Спирала. Спиралата на човешкото ДНК не е нищо друго освен едно мини-копие на Безкрайното Цяло, представено посредством еволюционната спирала на развитие във Вселената. И докато кръстът е точката на символичното ни "заземяване", тоест въплъщаване в и посредством Материята, спиралата е нашият Път...
ПЪТнико, благодаря, че ми изпрати вдъхновение.
 :)
« Последна редакция: Януари 28, 2007, 06:50:43 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За езика на символите
« Отговор #2 -: Януари 28, 2007, 05:37:19 pm »
Седемте тайнства и кръстния знак

Те са: Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение.
И тайнствата, както и молитвата имат две страни - видима и невидима.
Видимата страна на тайнството е например водата при Кръщението. При Евхаристията видимата част са хлябът и виното.
При тайнствата механичните действия са придружени с молитви и думи като например: при Миропомазването - “Печат дара Духа Святаго”
Човек е потопен в океан от механични вибрации. Заедно с формата и цветовете те представляват най-съществените елементи във връзката му със света в който живее. Механичните вибрации действат непосредствено върху човека. Те помагат и оказват благоприятни ефектичестоти могат и да увредят човешкото тяло. Изчистени, хармонизирани и подредени в мелодична последователност, звуковите вибрации притежават удивителната способност да “разтуптяват” човешката душа, създавайки определен спектър от емоции.
Всички знаем колко сложен обект е човешката реч и какво огромно количество информация е заключено в нея. Акустичния спектър на речта се характеризира с огромно разнообразие и сложност. В него е заключена все още неразгаданата информация за най-тънките процеси от съзнателната и безсъзнателната дейност на човека.
Механичните вибрации на нашия глас /словото/ са аналогични с мисълта ни.
Възможно е на определено място, в определен момент, точно определени думи да задвижват неизвестни за нас сили и енергии. Такива думи се наричат мантри. В християнството словото /мисълта/ е поставено в основите на сътворението. В днешните храмове свещениците при извършване на ритуалите /Богослужение/ ползват при определени условия думи, цели изречения, които задвижват невидими за нашите очи сили, които се поставят в услуга на човека, който спазва Божествените закони. Такива думи на например: “Господи помилуй”, “Амин”, “В името на Отца и Сина”, “Печат дара Духа Святаго” и др.
Литургията при тайнството Евхаристия /Причащение/ за невежия е безсмислена поредица от думи и действия, но смисъла и силата на тези действия за знаещия човек имат голямо значение и са му от полза. Тези тайнствени сили се задвижват и при останалите тайнства.
Принципът е един и същ.
Ако към казаното до тук погледнем и формата и приемем, че меките извивки съдържат грация и мекота, а начупените линии изразяват натрупана сила и резки промени /Мълнията в природата най-добре изразява това/. С други думи начупената линия изразява рязка промяна, голяма концентрация и разряд на сила. И така нека разсъждаваме върху християнския кръст като форма и символ. Задължително когато вярващия християнин влиза в храма или в общение с Бога трябва да положи върху себе си кръстния знак.Така той отваря себе си за Божествените енергии. В Молитвеника четем:
“Външно молитвеното чувство се изявява в осеняване себе си с кръстния знак...”
“...Кръстния знак се извършва с дясната ръка като трите първи пръста - палецът, показалецът и средния се  съединяват в едно, а останалите два - безименният и малкият - се свиват към дланта. С трите съединени пръста се докосваме до челото, гърдите, дясното и лявото рамо и тъй изобразяваме кръст на себе си, и като спуснем ръката леко се покланяме...”
“Кръстният знак символизира призоваването на Божието име и словославието на Бога. За това той се извършва обикновено при: влизане и излизане от св.храм, всякога, когато свещеникът възглася:”Благословен Бог наш...” при всеки възглас, с който се въздава слава на света Троица, при думите:”В името на Отца и Сина и Светия Дух” и при всяко друго начало на молитва, при думите:”Слава на Отца и Сина и Светия Дух”, и при всяко какво да е словославие в края на молитвата”
Не можем да обсъждаме подробно тайнствата, защото и техните действия засягат трите свята и за това са и тайнства. Предлагам ви кратко описание:

1. Тайнство Кръщение
Кръщението е тайнство, в което вярващия, чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне на името на Отца и Сина и Светия Дух, се очиства от греховете и се възражда за нов живот в единение с Бога.
2. Тайнство Миропомазване
Миропомазването е тайнство, в което на кръстения при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне на думите:”Печат дара Духа Святаго” се дават благодатни сили, необходими да закрепване и възрастване в новия живот.

3. Тайнство Евхаристия
Евхаристията е тайнство, в което вярващия приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били притворени то Светия Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови и по този начин се съединява с Христа, който е извора на вечния живот.

4.Тайнство Покаяние
Покаянието е тайнство, чрез което вярващия след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност.

5.Тайнство Свещенство
Свещенството е тайнство, при което при молитвено възлагане на ръце от архиерей върху главата на избрано лице, върху последното се извежда благодатта на Св. Дух, който го освещава и поставя на определена йерархическа степен и му съдейства да извършва йерархическите си задължения, т.е. да извършва тайнства и да ръководи стадото Христово.

6. Тайнство Брак
Бракът е тайнство, при което на младоженците се дава свише, чрез благословение от свещеника божествена благодат за освещаване на техния брачен съюз.
7.Тайнство Елеоосвещение
Елеоосвещението е тайнство, в което при молитвено помазване различните части на тялото с осветен елей се призовава  над него Божията благодат, която изцерява телесни болести и душевни немощи. Елеоосвещаването може да се извърши и над физически здрави лица.

ЗА КАКВО НИ Е ДА ЗНАЕМ АКО НЕ ГО ПОЛЗВАМЕ
А КАК ДА ПОЛЗВАМ НАПИСАНОТО ОТ ТЕБ, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е ВЯРНО И КРАСИВО?
Достатъчно ли е вярно и красиво и да пишем и четем?
ДОКОГА?

 
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

За езика на символите
« Отговор #3 -: Януари 28, 2007, 05:44:24 pm »
Цитат


След време утрин многолика
от пепелта ще ме повика,
ще съм различна, обновена,
пречистена и преродена.

 
 :) А тук чета за интересната ти тема: Орфей не беше първият. Преди него Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от пет пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се нарича назореи, но правилното е НОЗОРЕИ, по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, които дръзнаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това...
Доста интересно четиво
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #4 -: Януари 28, 2007, 06:42:54 pm »
Култът на Дървото, Змеят и Крокодилът
от "Тайната доктрина - Космогенезис", автор Елена Блаватска

“Змеят е предмет на отвращение и поклонение, и хората хранят към него или безпощадна ненавист, или се прекланят пред неговата мъдрост. Лъжата го зове; предпазливостта предядява права върху него; завистта го носи в сърцето си, а красноречието – на своя жезъл. В ада той се превръща в бич на фуриите; на небесата вечността го прави свой символ.”
Шатобриан



Не е трудно да се проследи първоначалната представа за двойнствения янусоподобен характер на Змея – добро и зло. Тъй като Змеят е съобщил на Адам, че ако вкуси от плода на Дървото на Познанието за доброто и злото, той неимоверно ще издигне своето същество чрез придобитите по този начин знания и мъдрост. Змеят е един от най-древните символи, тъй като влечугите са предшествали птиците, а птиците – бозайниците. Оттук е и вярването или по-скоро суеверието на дивите племена, твърдящи, че душите на техните предци живеят под този образ, а също и общоразпространената асоциация на Змея с Дървото. Неслучайно Змеят се свързва с мъдростта и познанието. Неведнъж Змей и Дракон са били наименования, давани на Мъдреците, Посветените Адепти на древните времена. Същият смисъл е свързан с легендата за скандинавския Сигурд, изпекъл сърцето на дракона Фафнир, когото убил, и по силата на това станал най-мъдрият сред мъжете…
Гностиците не без причина са почитали Змея: “Тъй като той съобщил тайните на първобитните хора”. Освен това Змеят винаги е бил праобраз на последователното или периодично възраждане, на Безсмъртието и Времето.
Многобройни и крайно интересни сведения, тълкувания и факти за Змейския култ са приведени в книгата на Джералд Масей “Natural Genesis”. Те разкриват предимно астрономичните и физичните тайни с добавка на някои космически феномени. В нисшия стадий на материалността Змеят несъмнено е бил “велика емблема на Тайната в Мистериите” и вероятно е бил “приет като праобраз на женската зрялост /Майката-Земя, Деметра, Церера, Гея…/ предвид присъщата му особеност да свлича кожата си и да се самообновява”.




Като символ Змеят е имал толкова аспекти и окултни значения, колкото и самото Дърво – “Дървото на Живота”, с което е бил емблематично и почти неразривно свързан. В началото на своето съвместно съществуване като символ на Безсмърнтото Същество Дървото и Змеят наистина са били божествени представи. Дървото е било обърнато и корените му се зараждали в Небесата и са израствали от Безкоренния Корен, Всебитието. Корените изобразяват Висшата Същност на Първопричината, Логоса… Когато неговите чисти клони се докоснали до земната тиня /Градината на Едем на нашата адамическа раса/, това Дърво се е изцапало от този допир и е загубило първобитната си чистота, а Змеят на Вечността, небеснороденият Логос, е бил окончателно унищожен. В древните времена на Божествените Династии на Земята влечугите /днес внушаващи страх/ са разглеждани като първи лъч на Светлината, излъчваща се от Бездната на Божествената Тайна. Много различни са били формите, които са придавани на Змея. Тези форми са били космични и астрономични, теистични и пантеистични, отвлечени и конкретни. Те са се превърнали на свой ред в Полярния Дракон и в Южния Кръст, в Алфа на Дракона на пирамидите и в индуско-будисткия Дракон, който вечно заплашва Слънцето по време на неговите затъмнения, но никога не го изяжда. Дотогава Дървото винаги е било зелено, тъй като е било оросено от Водите на Живота, Великият Дракон оставал през цялото време божествен, докато се намирал в границите на небесните полета. Но Дървото расло и неговите долни клони накрая се докоснали до пределите на Ада – нашата Земя. Тогава великият Змей Нидхьог – този, който изяжда труповете на грешниците в “Обителта на Страданието” /човешкия живот/, след като те бъдат потопени в Хвергелмир, кипящия котел /човешките страсти/, - започнал да гризе обърнатото Световно Дърво. Червеите на материалността вече са покрили здравите и мощни корени и сега се издигат все по-нагоре по стъблото, докато Змеят Мидгар, свит на дъното на Морето, обвива Земята и със своето отровно дихание я лишава от мощта за самозащита…

Според алегорията всички Дракони и Змейове в древността имат по седем глави – по една глава за всяка раса. От Ананта, Змея на Вечността до седемглавия акадийски Змей. Всичко това изобразява Седемте Начала в цялата Природа и в човека, кота най-високата или средната глава е седмата.
Въз основа на тази “седмичност” впоследствие е бил съставен египетският звезден хептаном в небесата. Когато звездният хептаном е бил разчленен и разделен на четири четвъртини, го умножили по четири, и двадесет и осем знака заели мястото на първоначалните седем съзвездия, като при това Лунният Зодиак от двадесет и осем знака е зарегистриран резултат от изчислението на 28 дена по Луната или лунния месец. В китайската система четири седмици /седморки/ се разпределят между четирима Гении, господстващи над четирите части на Света /в китайския будизъм и в езотеризма гениите се изобразяват от четири дракона/, или по-точно седем северни съзвездия образуват черния Воин; седем източни /китайската есен/ образуват Белия Тигър; седем южни – Червената Птица; и седем западни /наричани пролетни/ - Светлосиния Дракон. Всеки от тези четири Духа господства над своя хептаном в течение на една лунна седмица. Родителката на първия хептаном е приела сега лунен характер… В тази фаза ние виждаме Богинята Сефек, чието име обозначава числото 7 и е женското слово или Логос, в нейното достойнство на Майка на времето, която е била първото слово като богиня на седемте звезди.
Богинята на Голямата Мечка и Майка на Времето е била в Египет от най-ранни времена “Живо Слово”, а Севек-Кронос, чийто символ е бил Крокодилът-Дракон /допланетната форма на Сатурн/, се е наричал неин син и съпруг и е бил нейно Слово-Логос.
Седемглавият или седмичен Дракон-Логос с течение на времето е бил, така да се каже, разсечен на четири хептаномични части или на двадесет и осем части. Всяка седмица на лунния месец има свой особен окултен характер, всеки ден от 28те дни има своите отличителни свойства, тъй като всяко от дванадесетте съзвездия поотделно или във връзка с други знаци има добри или лошо окултно влияние.



Легендите на всички народи и племена, цивилизовени или диви, сочат някога съществувалото всеобщо вярване във великата мъдрост и хитрост на Змея.
Крокодилът е египетският Дракон. Той е бил двояк символ на Небето и Земята, Слънцето и Луната и е бил посветен /по силата на своята земна природа/ на Озирис и Изида.
Змеят е станал образ или символ на злото и дявола едва по-късно, в средните векове.
Първите християни, както и гностиците-офити, са имали своя двойнствен Логос – Змея на доброто и злото. Съществуват източници, доказващи, че първите християни /преди шестото столетие/ са били или езичници, или че догматичното християнство е било изцяло заимствано и е преминало напълно в християнската църква със Слънцето, Дървото, Змея, Крокодила и всичко останало.
Неслучайно тау-кръстът е символ на Живота в Египет. Оттук идва кадуцеят, представляващ жезъл с навита около него змия, - алхимичният символ на Хермес/Меркурий.



Що се отнася до образа на Змея в египетската окултна символика, този “истински и съвършен Змей” впоследствие се превръща в Йехова, “Бог на седемте букви”.
В Индия, сред езотеричните будисти, в Египет, Халдея и сред посветените от всички други страни тези Седем Гласни се изобразяват чрез знаците на свастиката в короната на седемглавия Змей на Вечността. Те са Седемте Сфери на посмъртното издигане в херметическите писания, във всяка от които “смъртният” оставя една от своите души или начала, докато достигне до най-високия план, където пребивава като велик, нямащ форма Змей на Абсолютната Мъдрост или самото Божество…


 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За езика на символите
« Отговор #5 -: Януари 28, 2007, 08:13:13 pm »
Цитат
Култът на Дървото, Змеят и Крокодилът
 
Интересно за змея и змиите...виж аз какво четох в Махабхарата...Думата “веда” ще рече знание.Свещаната книга на индоарийците се е състояла от четири части: ригведа  /знание на химните/, яджурведа  /знание на жертвоприношенията/, самаведа /знание за мелодиите/ и агхарваведа-сборник от заклинания и магически формули. Най- важната от тях е рагведата. Съдържа хиляда и двайсет и осем стихотворни текста..
Смята се че ведическите химни са били създадени в края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е. и предхождат с няколко века персийската “Авеста”
Коментари към ведит са и други известни староиндийски паметници-упанишадите, най- ранните които датират към 6-5 в.пр.н.е.
В тях вече намираме основите на двата стълба, върху които за много векове ще се крепи зданието на индийската религиозна мисъл-схващането за кармата и за прераждането на душите.
Всъщност аз исках да кажа за Астика описан от МАХАБХАРАТА-за змиите, змеьове...как са се родили, как са водили битки с ботговете, били са мъдри, знаели са тйни и как са се споразумели помежду си.
Всичко това е описано в Махабхарата:
Змиите казаха:Да бъде туй, което Аситка пожела!

И тоя разказ даже накратко преразказан
предпазва те да нямаш пред змиите боязън
Влечуго щом съгледаш, издумай тия думи:
“Бъди щастлива змийо, не хвърляю се върху ми,
защото за Астика сказанието зная
тоз който ви избави от царя Джанмеджая
Закрилят ме словата за неговото дело
Помни че вашто племе така му се е клело.”

Да, змиите присъстват във всички религии, интересно е наистина...
Защо така имам пропуски и нямам представа за времето на първите египетски фараони?
Ти какво знаеш за времето на първите фараони?
 
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #6 -: Януари 28, 2007, 08:21:54 pm »
Знаех си аз, че тая вечер не се очертава да довърша една започната практическа астрологична тема  :lol: нищо де, и утре е ден...  :D
 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #7 -: Януари 28, 2007, 08:29:37 pm »
Цитат
Защо така имам пропуски и нямам представа за времето на първите египетски фараони?
Ти какво знаеш за времето на първите фараони?
Моите пропуски са още по-големи, вярвай ми. Използвам античния митологичен символизъм предимно в астрологията, не съм много добре запозната с историята на религиите  :unsure:  
Но културата на древния Египет чувствам някак си особено близка... странно  :huh:  
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За езика на символите
« Отговор #8 -: Януари 28, 2007, 08:42:32 pm »
Цитат
Използвам античния митологичен символизъм предимно в астрологията, не съм много добре запозната с историята на религиите  :unsure:  
Но културата на древния Египет чувствам някак си особено близка... странно  :huh:
Нищо, Кайли сигурно знае нещо и ще ни каже...ще изчакаме
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #9 -: Януари 28, 2007, 08:47:55 pm »
Ако имаш предвид тайното Знание на Атлантите, пазено от жреците в Египет още по времето на първите династии...  
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За езика на символите
« Отговор #10 -: Януари 29, 2007, 06:23:27 am »
Цитат
Ако имаш предвид тайното Знание на Атлантите, пазено от жреците в Египет още по времето на първите династии...
Никиква представа нямам за това знание. Сигурно защото е било тайно.
Можеш ли да ми разкажеш за него?
Поне някаква представа да имах в кое време са били първите династии...някакви си 40 века ми се въртят в главата, но тя не може да го възприеме тъпата :)  
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

*

Valda

  • *
  • 377
За езика на символите
« Отговор #11 -: Януари 29, 2007, 08:33:40 am »
Цитат
Цитат
Ако имаш предвид тайното Знание на Атлантите, пазено от жреците в Египет още по времето на първите династии...
Никиква представа нямам за това знание. Сигурно защото е било тайно.
Можеш ли да ми разкажеш за него?
Поне някаква представа да имах в кое време са били първите династии...някакви си 40 века ми се въртят в главата, но тя не може да го възприеме тъпата :)
Namaste, ПЪТник-о :rolleyes:

И като чете Ведите,премина отвъд тези 40 века и завърши университета защо ти е да повтаряш гимназията с тоя Египет? :huh:  :o  :P  

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #12 -: Януари 29, 2007, 08:53:01 am »
Цитат
Цитат
Ако имаш предвид тайното Знание на Атлантите, пазено от жреците в Египет още по времето на първите династии...
Никиква представа нямам за това знание. Сигурно защото е било тайно.
Можеш ли да ми разкажеш за него?
 
И аз нищо не си спомням... в съня си само видях Храма, не бях допусната отвъд портите...  :unsure:  :ph34r:
 
« Последна редакция: Януари 29, 2007, 08:54:18 am от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За езика на символите
« Отговор #13 -: Януари 29, 2007, 04:39:09 pm »
Цитат

Namaste,
Това мое любопитство ще ме довърши.
И при теб ли е така?
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

За езика на символите
« Отговор #14 -: Януари 29, 2007, 04:40:57 pm »
Цитат
И аз нищо не си спомням... в съня си само видях Храма, не бях допусната отвъд портите...  :unsure:  :ph34r:
Кой не те допусна, защо не ми се обади предварително :blink:  
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #15 -: Януари 29, 2007, 05:01:14 pm »
Защото трябваше да се гмурна много надълбоко... и защото още не те познавах  :rolleyes:  B)
 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За езика на символите
« Отговор #16 -: Януари 29, 2007, 06:48:39 pm »
Цитат
Защото трябваше да се гмурна много надълбоко... и защото още не те познавах  :rolleyes:  B)
Като започнахме да се обясняваме то и аз искам да питам...ти като по- вътре в нещата на този форум.
Всъщност няма да питам, питах АН няколко въпроса , тя на ми отговори, аз се притесних нещо да не съм сгафил, тя изчезна мистериозно...и така накрая няма кой и един хороскоп да ми направи тук...а съм на последното стъпало в материята...разбираш ли ме? :)
Тъжен съм и самотен...изоставен някакси... едно такова
Пътят на звездите води към никъде. Важното е да не сбъркаш посоката.

За езика на символите
« Отговор #17 -: Януари 29, 2007, 06:53:29 pm »
Цитат
Цитат
И аз нищо не си спомням... в съня си само видях Храма, не бях допусната отвъд портите...  :unsure:  :ph34r:
Кой не те допусна, защо не ми се обади предварително :blink:
Айде ся, пак връзки :D  :huh:  :P .

Целта е една, пътя също може да е един,но всеки сам намира, как и какво да вземе докато го извърви,а може и да забрави за къде е тръгнал ако се заплесне :D .
« Последна редакция: Януари 29, 2007, 07:18:05 pm от ЗЪБОЛЕКАР »

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За езика на символите
« Отговор #18 -: Януари 29, 2007, 06:57:29 pm »
Цитат
и така накрая няма кой и един хороскоп да ми направи тук...а съм на последното стъпало в материята...разбираш ли ме? :)
Тъжен съм и самотен...изоставен някакси... едно такова
И как е там, горе, на последното стъпало в Материята? Да не би Слънцето и звездите да светят по-различно?  :P  :D

« Последна редакция: Януари 29, 2007, 07:00:31 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За езика на символите
« Отговор #19 -: Януари 29, 2007, 07:02:02 pm »
Цитат
Цитат
и така накрая няма кой и един хороскоп да ми направи тук...а съм на последното стъпало в материята...разбираш ли ме? :)
Тъжен съм и самотен...изоставен някакси... едно такова
И как е там, горе, на последното стъпало в Материята? Да не би Слънцето и звездите да светят по-различно?  :P  :D

Лили ,с гаранция са по-различни,но това си е мое мнение :P  :D