Чета, чета, чета и стигам до извода, че не съм успяла да предам информацията, която се върти в главата ми, за да достигне до вас. Понеже си обичам провокациите, щото те ни подтикват към търсене, ма на ....Първо ще напиша това, което ме мъчи, а после ще прочета на Дънов, да не взема да се разсеям и да забравя ...
Та по принципа на огледалото - исках да видя дали и вие ще стигнете до моите изводи. Или аз съм тотално отвеяна и абстрактна. Когато се отразяваш в огледалото - това са сродните души....А когато огледалото те поглъща - това е другата ти - духовната ти половинка. Ако ти си бяло, а черното те погълне - нали трябва да осъществи принципа на дуализма, за да има хармония. Та човека, отсреща, който ни поглъща - незнайно защо, предизвиква ни да изпитваме цялата палитра на човешките емоции, чувства и т.н. - просто ви води към духовно обогатяване - та ей това си мисля, че е хем духовно партньорство, хем другата ни половинка...Не знам пак успях ли да се изразя...