Въпросът за транзита на Плутон през наталния ми четвърти дом ме накара да си направя равносметка, въпреки, че още не е приключил. Не исках обаче да се включвам, за да не се разбере като мрачно предсказание за тези, на които такъв преход им предстои. Но беше вече казано, че при всеки това се изразява индивидуално, та защо въздействието при други хора да не бъде по-положително?
Скоро след навлизането на Плутон в четвърти си смених гражданството, въпреки, че вече отдавна живеех в чужбина. Дотук - добре, но последваха болести (при татко първо психоза, после Паркинсон, мозъчен удар, парализа) и жестоки удари на съдбата при родителите ми, смъртта на баща ми, майка ми беше принудена да избяга от издевателствата на брат ми (егоцентричен и агресивен алкохолик, които опустоши два дома и продаде всички налични вещи) и да се пресели на все още тайно за него място. Други, по-незначителни за вън6ни хора жестокости ще премълча. Аз можех само безпомощно и неимоверно да страдам, отдалечена на 2500 км разстояние. Като поутихнаха събитията при семейството, от което произхождам се продължи в моето - съпругът ми преживя тежка катастрофа с мотора си (при него tr.Плутон в съвпад с МЦ и Меркурий, tr. Уран в съвпад с АЦ, квадрат Слънце), последваха 6 седмици в безсъзнание (кома и наркоза), над 6 месеца болници, много операции инвалидност.
Аспектите, образувани от транзитен Плутон през този период в хороскопа ми са: съвпад с IC,последователно квадрат с Уран, АЦ, Луна, Хирон, Меркурий, Юпитер, следва квадрат Слънце.
Тук се сещам, че бях намекнала, че виждам смисъл в положението на Хирон в хороскопа си и че бях се отказала да аргументирам, но нали сега съм почнала...Та Хирон (някъде се свързваше с инвалидност) ми е в седми дом в риби и обяснява поне за мен защо първият ми съпруг си беше прострелял окото със самонаправен пистолет, защо вторият ми съпруг е от година и половина инвалид, защо работя от десет години с деца с дефицити в учението (Lernbehinderte = invalidi в обучението). Примери от друго, съответващо на специфичното в хороскопа положение и естество съм наблюдавала при познати.
Сега виждам още веднъж защо избягвах да се включа по-рано в темата - защото звучи толкова мрачно, а нали искаме да видим позитивното и трансформиращото у критичните аспекти на Плутон. Ако трябва така да погледна на нещата, не ми остава друго, освен да потвърдя: "това, което не ни убива ни прави по-силни". През този период търсех самотата като спасителен остров, където мога да реанимирам и да вляза във връзка с ядрото на същността си. Осъзнах с цялото си същество какво е безсилие (темата на Плутон "власт и безсилие") и безпомощност - никoй не искаше и не можеше да ми помогне, аз не можех да помогна на никого. Чувството за мен беше смазващо, но отстрани получавам понякога отклик на възхищение от духа ми. Бив6ият ми съпруг казваше:"За мерси не работим:", та и аз - да се радвам на едно "браво" ли?
Надявам се поне като мине известно време да дойдат ценните прозрения. Засега само си ближа раните... <_<