Сега ми се ще да се абстрахирам от описаните преживявания като мои и лични и да представя написаното като пример за човек, поставен в неизбежна и емоционално крайно травмираща ситуация. Стремежът ми е да наблегна на различните подходи към хора, имащи акутен Плутонов проблем. Тъй като някои от търсещите съвет от астрологията преживяват Плутон като болезнена емоционално душевна безизходица, трудно е да им се помогне с философски поглед на нещата, който те биха приели като арогантност. Мисля, че най-уместни биха били съпричастност, съчувствие (не съжаление!) и разбиране. А това може да се очаква по-скоро от преживелите подобни терзания.
V knigata na Liz Greene i Stephen Arroyo "Saturn und Jupiter" avtorkata pi6e:
"Изглежда, че съществува нещо като колективна сянка или колективно Зло, една общочовешка разрушителна сила. Ако човек не вярва в нея, достатъчно е да гледа новините. Съществува един елемент в човешката природа, който е много мрачен, много архаичен, много жесток и отмъстителен и който никога не е бил християнизиран. Аз смятах дълго време, че Плутон е единствената планета, която не може да се приобщи към юдейско-християнската теология. Във западните религии има пространство за всички други планети.(...)Ако искаме да открием Нептун в Бога, ни трябва да погледнем само Дева Мария или състрадателния Христос. Ако се търси Уран, може да се намери в Божието слово. можем да се занимаваме с астрология и да намерим бог в нейните структури; в науката човек може да открие благоговейно чудото на материята. може да се почита Cатyрн в бога като божии закон и справедливост.(...) но за плутон няма място в културата ни. в хиндуизма съществува Kали. ние обаче не допускаме бог да има мрачен облик. Jung се е занимавал много с проблема, че бог за нас е само добър и светъл.
Въпрос: Аз имам друго виждане, защото ми се струва, че разпъването на кръста и възкресението са символи на трансформиращия аспект на Плутон.
Liz Greene: Да, имате право. тези картини олицетворяват изживяването на трансформация. От друга страна кръстът и възкръсването са облечени в смислен контекст. Ако сме християни вярваме, че тези събития означават нещо, имат смисленост.(...)Но Плутон има и други страни.Ima edno mnogo preporychitelno sychinenie ot James Hillmann, ozaglaveno "On the Necessity of Psychopathologie". Там той пише за богинята Неволя, наречена при гърците Ананка. Друго нейно име е Хаос. Платон казва, че 95 % от космоса биват управлявани от разум, но че 5% убягват на разума и са подвластни на Ананка и Хаос. Тези 5% нямат обяснение, нямат причина и са непроменими. Те са този аспект на живота, който ни се струва непоносим. Ние не издържаме да го погледнем в лицето, защото той няма смисъл и крайна спиритуална цел. Той е просто жесток и беззаконен. Той е тази страна на живота, която бива отчасти представена от Плутон и това е, което не намира място в западната религия. Ние можем да акцептираме борбата на живот и смърт и кръста, защото в тях е заложен смисъл. Но човешката чудовищност и непоправимите и незаслужени удари на съдбата са непосилни за Азът, управляван от разума."
"Аз вярвам, че сме дотолкова готови да толерираме Плутон, доколкото можем да говорим за смърт и прераждане. Доколкото се знае какво се има предвид при прераждането, докато се знае, че накрая за индивида ще се получи нещо добро от хаоса - всичко е наред. Обаче ако накрая не се получи нищо добро или не излезе нищо, ако живота удря с болезненост, безсмисленост и несправедливост, тогава е много трудно да се види у Плутон нещо оптимистично и приятно. Аз предполагам, че много от ужасяващите изблици и безумни действия на масите се дължат на Плутон. Естествено възможността за това е заложена у всички нас. Ние не можем да се преструваме, че неща като събитията при нацистите или подобни други са били смислени или са служели на определена спиритуална цел. Те са ужасни и ни конфронтират с ужаса у нас самите. Тук е заложена една тайна; аз не се съмнявам, че в един по-дълбок смисъл дори този вид хаос е част от цялото, част от божеството. Но се питам, дали за едно човешко Аз е възможно да проумее какво всъщност става. Ние извисяваме философски творения, за да се справим по-добре със загадките на живота. Това изглежда има предвид Платон, като казва, че разумът владее 95% от света. Останалите 5% вероятно няма да проумеем никога, но ние винаги ще се стремим да намерим обяснения за необяснимото."