Отворих картата на един мой любим писател по друг повод и не по тази тема. Сетих се да направя карта и към датата на смъртта му. Транзитен Плутон е бил в точен съвпад с МС и  натален Сатурн, а така също и в квадрат към Нептун в 6 дом. Какво се случва в същия момент с прогресивната му Луна? Намира се в 8-ми дом като тъкмо си е сменила знака и е влезнала в телец в съвпад с натален Плутон.  

Халия, здравей от мен и поздравления  за смелостта ти. Благодаря ти, че се включваш с толкова лични преживявания по такава трудна тема. Как е поставен при теб Плутон в  картата?  

:huh: Халия това, което сподели е наистина тъжно. Понякога се самосъжелявам за трудните моменти, който съм имала в детството, а и след това. Но моята история просто бледнее пред това, което ти се е случило.
При мен тр. Плутон е вече в четвърти. Наталният ми Плутон е във първи, в 22 градус на Везни. Доколкото си спомням и твоя беше в първи дом.
Това е планетата, която винаги пренбрегвам в картата си. Явно е дошъл момента да спечели вниманието ми.
Ако Плутон ме "удари" в четвърти дом ще улучи най-слабото ми място. :unsure:

Моят Плутон също е в първи дом само,че на 16 гр.Везни.Очаквам транзита му през IC .

При съпруга ми Плутон е минал през IC ,когато е бил на 7години.Предположих,че тогава е сменил местожителство,но всъщност при него не се е случило нищо разтърсващо.Неговият Плутон е в 3 дом ,но в стелиум с още три планети.
При преминаването му в 5 дом ни се родиха децата.
И пак бих добавила всичко е много индивидуално,но все пак никога не подценявам плутон в картата си.Иска ми се да мога да го изтрия,но няма как
 

Сега виждам още веднъж защо избягвах да се включа по-рано в темата - защото звучи толкова мрачно, а нали искаме да видим позитивното и трансформиращото у критичните аспекти на Плутон. Ако трябва така да погледна на нещата, не ми остава друго, освен да потвърдя: "това, което не ни убива ни прави по-силни". През този период търсех самотата като спасителен остров, където мога да реанимирам и да вляза във връзка с ядрото на същността си. Осъзнах с цялото си същество какво е безсилие (темата на Плутон "власт и безсилие") и безпомощност - никoй не искаше и не можеше да ми помогне, аз не можех да помогна на никого...

Xalia, много съжалявам за всичко, което си изживяла, направо ме разтърси.
И на мен ми се случи още от малка да изживея палитрата плутонови чувства в цялото й "великолепие", но тя бледнее пред това, което ти споделяш.
Тук си права, много права:
"Осъзнах с цялото си същество какво е безсилие" - осъзнах го и продължавам да го осъзнавам с всяка фибра на душата си. А при акцентирани плутонови теми в радикса чувството на безсилие и неадекватност може би е най-убийственото нещо, което може да ти се случи.

Въпросът за транзита на Плутон през наталния ми четвърти дом ме накара да си направя равносметка, въпреки, че още не е приключил. Не исках обаче да се включвам, за да не се разбере като мрачно предсказание за тези, на които такъв преход им предстои. Но беше вече казано, че при всеки това се изразява индивидуално, та защо въздействието при други хора да не бъде по-положително?

Скоро след навлизането на Плутон в четвърти си смених гражданството, въпреки, че вече отдавна живеех в чужбина. Дотук - добре, но последваха болести (при татко първо психоза, после Паркинсон, мозъчен удар, парализа) и жестоки удари на съдбата при родителите ми, смъртта на баща ми, майка ми беше принудена да избяга от издевателствата на брат ми (егоцентричен и агресивен алкохолик, които опустоши два дома и продаде всички налични вещи) и да се пресели на все още тайно за него място. Други, по-незначителни за вън6ни хора жестокости ще премълча. Аз можех само безпомощно и неимоверно да страдам, отдалечена на 2500 км разстояние. Като поутихнаха събитията при семейството, от което произхождам се продължи в моето - съпругът ми преживя тежка катастрофа с мотора си (при него tr.Плутон в съвпад с МЦ и Меркурий, tr. Уран в съвпад с АЦ, квадрат Слънце), последваха 6 седмици в безсъзнание (кома и наркоза), над 6 месеца болници, много операции инвалидност.

Аспектите, образувани от транзитен Плутон през този период в хороскопа ми са: съвпад с IC,последователно квадрат с Уран, АЦ, Луна, Хирон, Меркурий, Юпитер, следва квадрат Слънце.

Тук се сещам, че бях намекнала, че виждам смисъл в положението на Хирон в хороскопа си и че бях се отказала да аргументирам, но нали сега съм почнала...Та Хирон (някъде се свързваше с инвалидност) ми е в седми дом в риби и обяснява поне за мен защо първият ми съпруг си беше прострелял окото със самонаправен пистолет, защо вторият ми съпруг е от година и половина инвалид, защо работя от десет години с деца с дефицити в учението (Lernbehinderte = invalidi в обучението). Примери от друго, съответващо на специфичното в хороскопа положение и естество съм наблюдавала при познати.

Сега виждам още веднъж защо избягвах да се включа по-рано в темата - защото звучи толкова мрачно, а нали искаме да видим позитивното и трансформиращото у критичните аспекти на Плутон. Ако трябва така да погледна на нещата, не ми остава друго, освен да потвърдя: "това, което не ни убива ни прави по-силни". През този период търсех самотата като спасителен остров, където мога да реанимирам и да вляза във връзка с ядрото на същността си. Осъзнах с цялото си същество какво е безсилие (темата на Плутон "власт и безсилие") и безпомощност - никoй не искаше и не можеше да ми помогне, аз не можех да помогна на никого. Чувството за мен беше смазващо, но отстрани получавам понякога отклик на възхищение от духа ми. Бив6ият ми съпруг казваше:"За мерси не работим:", та и аз - да се радвам на едно "браво" ли?
Надявам се поне като мине известно време да дойдат ценните прозрения. Засега само си ближа раните...  <_<

Преживяла си много и вероятно все още страдаш от това но психиката на човек е устроена така,че да се справя с всичко.Времето е това,което ни учи на всичко,аз съм пълен индианец по отношение на астрологията но мога да ти кажа,че всичко е в духа и психиката на човек.Аз също понесох доста от ударите на съдбата стигнах до там в мислите си,че нямах желание да живея повече/не говоря за любовни страдания,защото това се преживява/минах през ада/и душевно,и емоционално и материално/мислех,че живота вече е приключил за мен.Да ама не,времето минава човек научава,преживява духът и мисълтта стават по силни,по сигурни и продължаваш да живееш защото там някъде във вселената е драснато,че ти ще живееш толкова време,ще преживееш това и друго и трето,ще научиш страшно мого било то по най-трудния или най-лесния начин за теб.Съдбата удря там където най-боли и там където има какво да учим още.Боли когато най-близките ни хора страдат защото ги обичаме и страдаме заедно с тях но всеки си има своята пътека по,която трябва да мине за да стигне там където живота му е отредил но до като вървим по тази наша пътека ние живеем със съдбите наблизките хора.Страдаме с тях защото ги обичаме.

Според мен, най-полезни са актуалните хороскопи – н.е. тия, които се занимават с въпросите “защо на мен, защо това, защо сега?”

В тоя смисъл, продължителните тразити на Плутон много е вероятно да се свържат с конкретни събития по дома, който е активиран. Въпросът е да си намерим някои отговори, дали с помощта на астрологията или по друг начин не е важно, и да си използваме тия отговори в живота напред.

Ако наистина сме вечни съзнания и има някакъв начин да почнем да си “спомняме” предишен опит, то всичко е свързано, смислено и си има ролята за живота ни. Оценката ни за труден и лесен период е субективна – или ги можем нещата или още не ги можем

Събитията по Плутон – смърт, раздели, трансформации, раждане, нови начала, секс, пари и т.н. са опитности, които няма как да не преживеем в живота си все някога.
Като се случат трябва да гледаме да не ги игнорираме в съзнанието си, а да ги осъзнаваме и евентуално да ги използваме за нещо си:)
 

До mak:
Много ми харесва как разсъждаваш. И без да си изучавал астрология, езотерика, метафизика можеш да изградиш философски начин на мислене, насочен към разбиране на причинно-следствените връзки. Астрологията е просто път, един от многото пътища. Крайната дестинация е разбиране.

Прави ми впечатление, че тук в този сайт повечето от нас сме преживели нещо, което ни е накарало да се обърнем към скритите под повърхността духовни ресурси. Малко са хората тук, които са започнали да се занимават с астрология случайно - от любопитство, защото е модерно или защото просто им харесва или искат да бъдат различни. Астрологията е приложна "наука", чийто основен инструмент са техниките за предсказване, в чиято основа обаче стои чистото разбиране на абстрактни принципи и енергии с универсален характер.

До mak:
Много ми харесва как разсъждаваш. И без да си изучавал астрология, езотерика, метафизика можеш да изградиш философски начин на мислене, насочен към разбиране на причинно-следствените връзки. Астрологията е просто път, един от многото пътища. Крайната дестинация е разбиране.

Прави ми впечатление, че тук в този сайт повечето от нас сме преживели нещо, което ни е накарало да се обърнем към скритите под повърхността духовни ресурси. Малко са хората тук, които са започнали да се занимават с астрология случайно - от любопитство, защото е модерно или защото просто им харесва или искат да бъдат различни. Астрологията е приложна "наука", чийто основен инструмент са техниките за предсказване, в чиято основа обаче стои чистото разбиране на абстрактни принципи и енергии с универсален характер.

Нали знаеш,че има хора и хора.За едни е важно земното,материалното,тленното за други е важно духовното развитие,разширяването на мирогледа,научаването на нещо ново и ново,и ново и всички тези хора плащат своята цена за това.Има хора,които се раждат на едно място,живеят там и умират там без да им се е случило нищо по различно от дом,деца,семейство/не казвам,че това е лошо/но те са живели добре,сигурно без духовни травми и да си призная понякога им завиждам за това,защото ако не си видял "всички страни на живота"не знаеш какво да искаш и какво да не искаш от него.Обаче има друг вид хора,които се раждат,живеят така все едно се движат по синусоидата/живот като кардиограма/научават страшно много неща и духът им се обогатява от наученото и започват да се интересуват от "другата страна "на живота а там са астрологията,сънищата,астралните пътувания и др.Все неща,които са ни дадени като"жокери"от съдбата от живота.

Хубаво е и двете страни на живота да се съчетават - земното, материалното, практичното и духовното развитие, разширяващо мирогледа. Но такива случаи като че ли са все още рядкост. Забелязах, че нерядко именно състоянието на очевиден дисбаланс ни кара да се обърнем към "другата страна" на живота.

В тази връзка се сетих за един постинг в клуб Астрология в дир.бг, но не мога да го цитирам буквално. Ставаше реч за това, че огнените домове в хороскопа показват за какво сме дошли, а земните подсигуряват необходимите ресурси, за да изпълним своето предназначение.
Ще се опитам да го перефразирам сега: понякога именно липсата, недостигът в домовете на земния, материален тригон ни помагат да изпълним предназначението си, духовната мисия, с която сме дошли тук.
Благосъстояние, успех и изобилие не се дават на всеки и има защо. Това обаче не пречи на всички хора да се стремят да ги постигнат. Опитах се да го кажа и в темата за финикийските знаци тук във форума, но не знам доколко съм се изразила разбираемо.
 

Хубаво е и двете страни на живота да се съчетават - земното, материалното, практичното и духовното развитие, разширяващо мирогледа. Но такива случаи като че ли са все още рядкост. Забелязах, че нерядко именно състоянието на очевиден дисбаланс ни кара да се обърнем към "другата страна" на живота.

В тази връзка се сетих за един постинг в клуб Астрология в дир.бг, но не мога да го цитирам буквално. Ставаше реч за това, че огнените домове в хороскопа показват за какво сме дошли, а земните подсигуряват необходимите ресурси, за да изпълним своето предназначение.
Ще се опитам да го перефразирам сега: понякога именно липсата, недостигът в домовете на земния, материален тригон ни помагат да изпълним предназначението си, духовната мисия, с която сме дошли тук.
Благосъстояние, успех и изобилие не се дават на всеки и има защо. Това обаче не пречи на всички хора да се стремят да ги постигнат. Опитах се да го кажа и в темата за финикийските знаци тук във форума, но не знам доколко съм се изразила разбираемо.
 

Много е хубаво,че има хора като вас ,които се занимават с астрология и са вещи в тази област.Явно всеки човек на тази земя си има мисия и когато си я изпълни си отива там "от където е дошъл".

Много е хубаво,че има хора като вас ,които се занимават с астрология...

Ами не знам, популяризирането на астрологията има и своите положителни, и своите отрицателни страни. Някои, например, са на мнение, че астрология трябва да се изучава от тесен кръг хора, призвани за това. Аз лично не бих рискувала категорично да се изказвам и да давам оценка кой за какво е призван. Всичко, което ни заобикаля и ни се случва, осигурява най-добрите предпоставки да се реализира намерението на Душата. Духът в нас е мъдър и не може да бъде отклонен от пътя, стига да успеем да се научим да чуваме и да слушаме гласа му. И най-безпристрастната оценка идва от духа, а не от егото.
С една приятелка наскоро бях споделила следното:
Дали астрологията е своеобразно "бягство" от проблемите на всекидневния живот, дали по този начин се опитваме да се скрием от някой екзистенциален проблем? И тя, за голямо мое учудване, ми отговори - "не, астрологията е път към проблема". Склонна съм да се съглася.
 

Сега ми се ще да се абстрахирам от описаните  преживявания като мои и лични и да представя написаното като  пример за човек, поставен в неизбежна и емоционално крайно травмираща ситуация. Стремежът ми е да наблегна на различните подходи към хора, имащи акутен Плутонов проблем. Тъй като някои от търсещите съвет от астрологията преживяват Плутон като болезнена емоционално душевна безизходица, трудно е да им се помогне с философски поглед на нещата, който те биха приели като арогантност. Мисля, че най-уместни биха били съпричастност, съчувствие (не съжаление!) и разбиране. А това може да се очаква по-скоро от преживелите подобни терзания.

V knigata na Liz Greene i Stephen Arroyo "Saturn und Jupiter" avtorkata pi6e:

"Изглежда, че съществува нещо като колективна сянка или колективно Зло, една общочовешка разрушителна сила. Ако човек не вярва в нея, достатъчно е да гледа новините. Съществува един елемент в човешката природа, който е много мрачен, много архаичен, много жесток и отмъстителен и който никога не е бил християнизиран. Аз смятах дълго време, че Плутон е единствената планета, която не може да се приобщи към юдейско-християнската теология. Във западните религии има пространство за всички други планети.(...)Ако искаме да открием Нептун в Бога, ни трябва да погледнем само Дева Мария или състрадателния Христос. Ако се търси Уран, може да се намери в Божието слово. можем да се занимаваме с астрология и да намерим бог в нейните структури; в науката човек може да открие благоговейно чудото на материята. може да се почита Cатyрн в бога като божии закон и справедливост.(...) но за плутон няма място в културата ни. в хиндуизма съществува Kали. ние обаче не допускаме бог да има мрачен облик. Jung се е занимавал много с проблема, че бог за нас е само добър и светъл.

Въпрос: Аз имам друго виждане, защото ми се струва, че разпъването на кръста и възкресението са символи на  трансформиращия аспект на Плутон.

Liz Greene: Да, имате право. тези картини олицетворяват изживяването на трансформация. От друга страна кръстът и възкръсването са облечени в смислен контекст. Ако сме християни вярваме, че тези събития означават нещо, имат смисленост.(...)Но Плутон има и други страни.Ima edno mnogo preporychitelno sychinenie ot James Hillmann, ozaglaveno "On the Necessity of Psychopathologie". Там той пише за богинята Неволя, наречена при гърците Ананка. Друго нейно име е Хаос. Платон казва, че 95 % от космоса биват управлявани от разум, но че 5% убягват на разума и са подвластни на Ананка и Хаос. Тези 5% нямат обяснение, нямат причина и са непроменими. Те са този аспект на живота, който ни се струва непоносим. Ние не издържаме да го погледнем в лицето, защото той няма смисъл и крайна спиритуална цел. Той е просто жесток и беззаконен. Той е тази страна на живота, която бива отчасти представена от Плутон и това е, което не намира място в западната религия. Ние можем да акцептираме борбата на живот и смърт и кръста, защото в тях е заложен смисъл. Но човешката чудовищност и непоправимите и незаслужени удари на съдбата са непосилни за Азът, управляван от разума."

"Аз вярвам, че сме дотолкова готови да толерираме Плутон, доколкото можем да говорим за смърт и прераждане. Доколкото се знае какво се има предвид при прераждането, докато се знае, че накрая за индивида ще се получи нещо добро от хаоса - всичко е наред. Обаче ако накрая не се получи нищо добро или не излезе нищо, ако живота удря с болезненост, безсмисленост и несправедливост, тогава е много трудно да се види у Плутон нещо оптимистично и приятно. Аз предполагам, че много от ужасяващите изблици и безумни действия на масите се дължат на Плутон. Естествено възможността за това е заложена у всички нас. Ние не можем да се преструваме, че неща като събитията при нацистите или подобни други са били смислени или са служели на определена спиритуална цел. Те са ужасни и ни конфронтират с ужаса у нас самите. Тук е заложена една тайна; аз не се съмнявам, че в един по-дълбок смисъл дори този вид хаос е част от цялото, част от божеството. Но се питам, дали за едно човешко Аз е възможно да проумее какво всъщност става. Ние извисяваме философски творения, за да се справим по-добре със загадките на живота. Това изглежда има предвид Платон, като казва, че разумът владее 95% от  света. Останалите 5% вероятно няма да проумеем никога, но ние винаги ще се стремим да намерим обяснения за необяснимото."

"Изглежда, че съществува нещо като колективна сянка или колективно Зло, една общочовешка разрушителна сила. Съществува един елемент в човешката природа, който е много мрачен, много архаичен, много жесток и отмъстителен и който никога не е бил християнизиран.

 Платон казва, че 95 % от космоса биват управлявани от разум, но че 5% убягват на разума и са подвластни на Ананка и Хаос. Тези 5% нямат обяснение, нямат причина и са непроменими. Те са този аспект на живота, който ни се струва непоносим. Ние не издържаме да го погледнем в лицето, защото той няма смисъл и крайна спиритуална цел. Той е просто жесток и беззаконен. Той е тази страна на живота, която бива отчасти представена от Плутон и това е, което не намира място в западната религия".

Страхотна статия. Благодаря ти, Xalia  
Права си - не можем да се преструваме, че тези неща не съществуват. Животът е чудо, но той е изтъкан от противоречия, от радост и болка. Това не може да се отрече, но някои предпочитат да си заравят главата в пясъка и да не коментират плутонови теми поради "етични" съображения.
Затова се опитах да смекча тона на дискусията, да й придам малко по-философски контекст. Да, можем да приемем нещата философски, но болката остава, променя се донякъде само отношението ни към нея като към нещо, което на всеки от нас рано или късно предстои...  

Отворих картата на един мой любим писател по друг повод и не по тази тема. Сетих се да направя карта и към датата на смъртта му. Транзитен Плутон е бил в точен съвпад с МС и  натален Сатурн, а така също и в квадрат към Нептун в 6 дом. Какво се случва в същия момент с прогресивната му Луна? Намира се в 8-ми дом като тъкмо си е сменила знака и е влезнала в телец в съвпад с натален Плутон.  

Халия, здравей от мен и поздравления  за смелостта ти. Благодаря ти, че се включваш с толкова лични преживявания по такава трудна тема. Как е поставен при теб Плутон в  картата?

Плутон ми е в първи дом на 3° от Асцендента. На този факт приписвам причината за някои крайности в поведението на хората около мен. Случвали са ми се е както необяснима резервираност от външна страна, така и удивляващи ме преди изрази на доверие от бегло познати хора, които ни в клин, ни в ръкав са споделяли с мен изключително интимни неща.

Друга последица от позицията на Плутон е вероятно стремежа ми да проникна до същността на нещата, не ме вълнуват много фасадaта, видът и маската.

Та съм любопитна какви усещания за тия неща имат други Плутониaнци?

На този факт приписвам причината за някои крайности в поведението на хората около мен. Случвали са ми се е както необяснима резервираност от външна страна, така и удивляващи ме преди изрази на доверие от бегло познати хора, които ни в клин, ни в ръкав са споделяли с мен изключително интимни неща.

Друга последица от позицията на Плутон е вероятно стремежа ми да проникна до същността на нещата, не ме вълнуват много фасадaта, видът и маската.

Мисля, че при мен е абсолютно същото.
Винаги съм се учудвала защо предизвиквам толкова крайни и дори понякога арогантни реакции у малко познати хора или в група/колектив. В първия случай или ме имат за душеприказчик, или усещам инстинктивно отхвърляне, във втория случай често е налице стремеж към потискане/елиминиране от тяхна страна. Дори знам на какво се дължи това в хороскопа ми, но мога ли да го променя?
И мен фалшивите и лъскави фасади ме отблъскват - в случай, ако не отговарят на вътрешното съдържание. Винаги съм се стремяла да стигна до същността, особен вид "тръпка" ми е да се гмурна в най-дълбокото.

Xalia  May 09, 2007 05:34 pm
   
Плутон ми е в първи дом на 3° от Асцендента. На този факт приписвам причината за някои крайности в поведението на хората около мен. Случвали са ми се е както необяснима резервираност от външна страна, така и удивляващи ме преди изрази на доверие от бегло познати хора, които ни в клин, ни в ръкав са споделяли с мен изключително интимни неща.

Видно е, че при теб Плутон е от ключово значение в хороскопа. Аз пък  отдалеч „надушвам“ подобни субекти и мигновенно съм привлечена от тях,   а и няма как да е другояче със скорпион на върха на 7-ми дом. Приятелят ми също е с Плутон в 1-ви дом /на 9* от асцедента/ и Луна в скорпион.  

Хих, мен пък отдалеч ме "надушват" сатурнчовците  :lol:  

Хих, мен пък отдалеч ме "надушват" сатурнчовците  :lol:

Аааа, а аз как те "надуших", м   като нищо сатурнианско нямам?

Цитат

Хих, мен пък отдалеч ме "надушват" сатурнчовците  :lol:

Аааа, а аз как те "надуших", м   като нищо сатурнианско нямам?

Венерки също ми се лепят - изгряващи Везни, Венера на Асц или в 1-ви дом, телешки Слънца, Луни и Марсове (диспозитор Венера). Много ми върви на мъжки Марсове в падение или заточение, без везнишки такива. По принцип с везнишки планети трудно се спогаждам, само с такива Луници сме в неутрално-приятелски отношения  :rolleyes:  

Така е, Стрелците гледат надалеко, а Плутониaнците - надълбоко.

Друго типично, което свързвам с Плутон е боравенето с представите. Проумях, че трябва да се откажа от мечтаенето като вид приятна занимавка, защото, както бях споменала на друго място, положителните ми представи  и планове задължително и систематично се осуетяват. Разбрах, че за мен е закон, ако се стремя към нещо, да не си го представям, а да действам по въпроса като давам най доброто, на което съм способна и да чувствам целенасоченост. Добра работа ми върши и конкретно силно желание, при което имам само тогава шанс за успех, ако съм в състояние да мобилизирам цялата интензивност на душата си, в противен случай само си пилея енергията. Или с други думи - може би го приемам за знак - ако не мога да си пожелая нещо наистина от сърце и ако то не се постига само с усилия, има да чакам... :rolleyes:  

Друго типично, което свързвам с Плутон е боравенето с представите. Проумях, че трябва да се откажа от мечтаенето като вид приятна занимавка, защото, както бях споменала на друго място, положителните ми представи  и планове задължително и систематично се осуетяват.
 Добра работа ми върши и конкретно силно желание, при което имам само тогава шанс за успех, ако съм в състояние да мобилизирам цялата интензивност на душата си, в противен случай само си пилея енергията.

Безцелното и хаотично мечтаене не беше ли нептуново състояние?
И при мен то е силно изразено и в повечето случаи представите ми за бъдещо развитие се осуетяват и то по много жесток и безцеремонен начин.
Винаги съм изпитвала затруднение да пожелая нещо толкова силно, че то да се въплъти в реалността по начина, по който аз очаквам. Не мога силно да желая, с цялата си душа и усещам как по-голямата част от енергията ми се разпилява в напразни усилия и безсмислени напъни... не знам защо така се случва. Дори забелязвам, че за неща, които другите постигат с лекота или ги имат като даденост, на мен ми се налага да се боря "със зъби и нокти". И пак все нещо се осуетява или проваля. Имам странното усещане, че материята ми се изплъзва, сякаш ми изтича през пръстите...  :blink: