Ако се абстрахираме от любовните синастрии, за мен Хирон - поради граничното му положение между орбитите на Сатурн и Уран - е "мостът" между минало и бъдеще с проекция в настоящето.
Хирон се появява там, където и когато е необходимо да се възстанови загубено /някога/ равновесие. Това се вижда и в наталните карти, и в динамика.
Неслучайно ролята на Хирон е широко застъпена в мунданната и в медицинската астрология. Едно от проявленията му са духовните търсения и практики, но в радикса те не са "заложени" само и единствено по Хирон.
Докато в психологическата школа, и в частност юнгианската астропсихология, проявлението на Хирон в наталната карта в твърд мажорен аспект със светило или важна лична планета не преминава отвъд "issues" - mother/women issues, father/men issues, т.е. *преведено на български* наследени комплексни поведенчески и психоемоционални модели, които рано или късно намират манифестация в живота, най-често като дилеми и противоречия.
В психологическата школа на Лиз Грийн ролята на Хирон също е застъпена в семейните, партньорски и други синастрии, особено щом става реч за "триъгълници" и "многоъгълници".