ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО в Учението на РозенкройцеритеКойто се стреми сериозно към по-висш живот, разкриващ се в Духовната Школа, често се мъчи да разбере основните причини за доброто и злото. Нужно е истинско разбиране ако искаме да напреднем по пътя на освещаването. Затова ученикът трябва да работи над този проблем постоянно за да не възпрепятства собственият си напредък.
Философията на Розенкройцерите ни дава обширна информация която може да ни помогне да се освободим от паяжината на заблудата и правилно да се ориентираме. Ние чувстваме, че е дошъл психологическият момент в, които вниманието на ученика трябва специално да се насочи върху мистерията на доброто и злото.
Повечето от вас ще могат да си формират една повече или по-малко ясна представа за различните слоеве на нашия планетарен космос и за фактът, че нашият живот не се развива в най-високия слой - най-високата огнена сфера - но в по-ниските диалектични слоеве. Въпреки, че ние бяхме свикнали да живеем и работим в Божественият порядък или най-високата огнена сфера, ние паднахме в диалектичният слой заради инцидент в нашето развитие.
Сигнатурата на тази диалектична област е определена от две могъщи природни сили или закони, които са една за друга огледален образ. Те са противоположно поляризирани и не формират единство. Тези две природни сили причиняват привличане и отблъскване, светлина и мрак, топлина и студ, насищане и изтегляне, развитие и упадък, на кратко: живот и смърт. Всички тези феномени се проявяват в минералното, растителното, животинското и човешко царство. Ако ние можехме да наблюдаваме заобикалящият ни свят от нашата диалектична област, с нашите триизмерни сили за наблюдение, ние бихме видели, че и двете природни сили царуват извънредно силно там.
Това върху което трябва да помислим и забележим е фактът, че тези природни закони и сили сега са с напълно различен вид и ефект от това което са били преди, от когато ние и нашите другари по страдание попаднахме в тази област. За да разберем това един прост пример би бил достатъчен. Когато живеем в хармония с определени закони, когато нашият живот следва линията изисквана от тези закони, ние не сме и по-най малкия начин възпрепятствани от тези закони. Дори напротив, те са морална подкрепа за нас, психологическа котва. Да, дори ще се появи момент когато няма да осъзнаваме присъствието на закона. Нашият живот се е издигнал над закона, на основата на хармонията със закона, и продължава от сила в сила.
Когато ние се борим срещу закона възниква съпротива, последвана от триене, последвана от горещина. Тази горещина се обръща в гняв, гневът в огън, в експлозия, в наказание. Страхът от изживяването на това наказание - в последствие - е причина да реагираме. Но в тази реакция ние не сме истинни, не напълно истинни, не напълно искрени. Тази реакция е за да го смекчи, изкуствено.
Когато Еврейският закон казва: "Защото Аз Господ вашият Бог съм Бог ревнив, въздавайки (в бълг. библия, в статията - посещавайки - б. пр.) неправдите на бащите върху децата до трето и четвърто коляно", тогава този закон е напълно справедлив и логичен. Човекът, понякога и всички които горят от желание да вършат зло, трябва да бъдат удържани от това да вършат зло, за да се обърнат към добро, като им го заявяват или предупреждават за това, по този начин. Но това е изкуствено добро което не отговаря на качеството на личността.
Водено от многото си опит човечеството по-късно ще заяви "никаква война вече". Това решение, ако може да бъде поддържано, ще бъде подсилено, с наказание, кръв, убийство и глад. И вашето обръщане към добро, към човечност, ще е наложено и освен това много изкуствено.
Тези примери могат да ни покажат какво ни учи философията на Розенкройц. И двете сили в диалектичната област, не могат да се нарекат още от началото добро или зло. Ефектът на законите близнаци както ги виждаме сега бяха тогава непознати на човечеството. Добро и зло не бяха представими в диалектичната област. Едната природна сила подпомагаше определено развитие, другата не. Не заради случайна зложелателност, но защото разтварящата сила беше трансформираща сила. Резултатът от растежът на едната сила беше трансформиран и разтворен от другата сила, за да може първата да постигне още по-добра и съвършена изява. Смъртта и животът бяха така, портата към истински нов живот. По този начин и двата закона изпълняваха определен еволюционен процес. Слизането от божественият порядък, поради инцидентна необходимост, въпреки това доведе човечеството в един Рай от който то можеше спираловидно да се изкачва към по-велико добро, към изгубената Бащина къща. Законът за разтваряне и трансформация беше точно толкова добър, чист и хармоничен както законът за асимилация и растеж.
За тези които са запазили споменът за загубената Бащина къща, тази ситуация може да предизвика интензивно чувство на мъка по дома, защото те не са могли да останат в статичният порядък. И все пак, този диалектичен порядък бе все още перфектният път към Светлината. Той сам по себе си вече бе изява на Светлината.
Сегашният диалектичен порядък, все пак, е една грандиозна драма и едно интензивно разрушение. Законите близнаци на диалектичната сфера вече не изпълняват еволюционен процес, а процес на упадък. Те създават безредие. Световният порядък в които ние сега живеем е според всички Свети Писания "напълно и изцяло и цялостно пропаднал в злото". Вече няма проход към Светлината. Без значение кои закон вие прилагате. Това зло от противоприродата е толкова пълно, че пътят към Светлината може да бъде отключен единствено чрез божествена намеса. За това свидетелството на Исус Христос: "Аз съм пътят, и истината, и животът" е толкова научно и напълно вярно.
Законите близнаци в нашето царство са разстроени, и те беснеят и наказват според състоянието на съществуване на човечеството. Законът на асимилация и растеж е реакция на злото и яростните опустошения на злото. В тази реакция човекът бяга от това което той самият е освободил. Той иска да бъде добър заради страхът от злото. Той се опитва да бъде добър и експериментира с проекти на доброта, заради фаталните последици на неговите грешки. И всеки ден думите на Битие: "Защото в деня в който ядеш от него ти ще умреш" се проявяват като истина. Насилието върху системното взаимодействие между двете основни сили на природата на тази област, кара тези закони да се превръщат в наказание и отмъщение. Единият закон работи, според човешкото разбиране, като добро, другият като зло. И фактът, че доброто и злото са отражение едно на друго, плодове от едно дърво, ни доказва, че доброто - по отношение на природата няма да ни освободи от това бедствие.
И тук някои се сблъскват с объркващ проблем. Няма ли тогава друг път? Защото ние можем да бъдем или добри, или лоши. Или погледнато ясно - честно: първично добри или първично лоши? Защото докато правим добро ние никога не можем да бъдем напълно свободни от злото. Обратното също е в сила.
Има ли друг път, друга сила на природата, с която аз мога да се опитам? Има ли по-висше добро от добро?
Да, този друг път, тази друга сила на природата, това висше добро съществува. Философията на Розенкройц показва присъствието на този закон, както и всички Свещени Писания, както и свидетелстват тези които живеят по тях. Висшето добро не произлиза от силите близнаци на диалектичната област. То е накратко посочено чрез думата "пълнота".
Тази пълнота, този път на пълнота, ни беше донесен от Христовата Йерархия. Чрез следване на този път, като сграбчим тази сила, ние можем да превъзмогнем доброто на природата, да пречупим злото и така да денатурираме старите последствия от забранения плод, който се превърна в такава катастрофа за нас. Чрез силата на пълнотата която е в Христос ние можем да се завърнем към старото си състояние на безгреховена диалектична област, и още веднъж това жизнено поле ще стане врата към новият по-висш живот в Бащата.
Ако вие можете да се познаете с тази идея, вие ще разберете какво Лао Дзъ е имал предвид с думите: ”Ако човек се опитва да направи съвършено Царството с действия, аз предвиждам, че той няма да успее. Царството е духовност която не може да бъде завладяна чрез действие. Ако някой работи върху това, то ще бъде повредено. Ако някой се опита да го сграбчи, то ще бъде изгубено. Духовното царство може да бъде единствено, наистина завладяно ако си свободен от цели и действия. Мъдрецът не обича както хората обичат, пълнотата е като водата. Водата облагодетелства всички същества и не се бори. Тя обитава местата които хората отказват. Ето затова мъдрецът наподобява Дао. Той иска да живее на ниско място. Сърцето му е дълбоко като бездна. В благотворителността той лее любов. В говоренето той лее истината, в управлението редът, в работата той е изкусен, действа в точният момент. Той не се бори, така че в него няма вина" (перифразирано от: Дао Дъ Дзин гл.5, 8, 29).
Ако вие можете да схванете нещо от тази идея, вие ще разберете Проповедта на Планината когато свидетелства: "Но когато давате милостиня, не допущайте лявата ви ръка да знае какво прави дясната".
Всички тези свидетелства служат да ни посочат силата на пълнотата която е в Христос и която ни води до пътят, до Дао. Когато ние се стремим към добро като реакция на злото, ние развиваме дейност която отново ще създаде противоположна реакция. Ето защо ние трябва да се освободим от тази дейност. Защото чрез въздържание от дейност, духовно разглеждано, ние ще избягаме от действията и реакциите, и ще стигнем до правилното действие. Разберете това в духът!
Точно както водата облагодетелства всички същества и не се бори, така прави и човекът които живеейки в пълнотата излъчва това върховно добро. Не защото е добър, и не от омраза към злото, но защото той не може иначе. Той не се бие за него или заради него, но той е и живее от това върховно добро. Той не пита дали е добро. Дали е разпознато като добро? Създава ли то бариера срещу злото? Той не се бори, той Е. И затова той наподобява Дао. Той не е скромен защото законът така казва, но заради своето състояние, своята природа. Лявата ръка, по своята същност, не знае какво прави дясната ръка. Духовното Царство е наистина превзето когато вие сте свободен от цели и дейности. Свободни от авторитети!
И все пак по отношение на съществото му, взето нагоре в пълнотата, той не възразява да живее на ниски места. Той е смирен. Неговото сърце обича бездната, той се потапя във все-мъдростта. В милостинята ток раздава любов. Той подкрепя падналите и подтиснатите и ги повдига. Той говори истината, той свидетелства за Пътя - Дао. В управлението той създава ред. Той се стреми, в служба на йерархията, след като е открил ядрото на Универсалното Статично Братство. В своята работа той е съвършен. Той се стреми към ефективни действия. В своите действия той избира правилният момент; той се активира в психологичните моменти. Той не се бори. Дори и срещу злото. Нито се бори срещу диалектичното добро. Той пази своята дистанция и все пак е посредата му. С двата си крака той е здраво стъпил в реалността.
И така, толкова напълно в света, но не от света, в него няма вина. Това означава, че той се издига над колелото на природата и така за него диалектичната област се превръща в широка порта към вечността.
Нека който може да чуе, да чуе!
Ян ван РайкенборгЦитирано от
тук.