Здравей Гост

За силата на Доброто

  • 17 Отговора
  • 6825 Прегледи
*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« -: Юни 14, 2007, 04:11:04 pm »
Нека разберем и дълбоко запечатаме в паметта си, че целта на живота не е щастие, а опитност. Скръбта и болката са нашите най-доброжелателни учители, докато радостите на живота са само преходни. Опитността е и познаването на ефектите, които следват действията. Това е целта на живота, заедно с развиването на волята - силата, посредством която прилагаме резултатите от опитността. Опитността трябва да бъде спечелена, но от нас зависи дали ще я спечелим по трудния път на личната опитност или чрез наблюдение на постъпките на околните, мислейки и разсъждавайки върху тях в светлината на придобитите вече опитности.
Да вършим добро на другите, понеже желаем и те да ни правят добрини, е съвършено себелюбиво. След време ще трябва да се научим да правим добро независимо от това как другите ще постъпят спрямо нас.
Винаги трябва да се помни, че силата на даването не принадлежи само на богатия човек. Безразборното даване на пари може даже да представлява голямо зло. Добре е да даваме пари, ако сме убедени, че целта е добра, но служенето е хиляди пъти по-добро.
Един благ поглед, израз на доверие, помощ със съчувствие и любов - тези неща могат да бъдат давани от всички, независимо от богатството. Освен това трябва да се стремим да покажем на нуждаещите се как те сами да си помогнат физически, финансово, морално и умствено, а не да ги караме да стават зависими от нас или от другите.

Етиката на даването с въздействие върху дарителя като духовен урок е най-добре представена във "Видението на сър Лаунфал" от Лоуел:
"Не е истинска милостиня, която ръката само дава.
Който дава от чувство на дълг,
дава само мъртво злато.
Но който дава от нежно сърце,
и дава онова, което не се вижда, -
оная нишка от всеобхватна красота,
която минава през всичко и всичко обединява, -
неговата помощ надвишава обсега на ръката,
сърцето му простира усърдните си длани,
защото Бог се проявява чрез нея,
и носи изобилие на душата, която е чезнела
от глад в предишната тъмнина..."


По отношение на миналото си до голяма степен ние сме безпомощни, но по отношение на бъдещите си действия имаме пълен контрол, с изключение на ограниченията, създадени чрез миналите ни действия. Постепенно обаче като се научим, че ние самите сме причина за собствената си скръб или радост, ще се пробудим за необходимостта от хармонизиране на живота ни със законите на Бога и така ще се издигнем над тези закони на Физическия свят. Това е ключът на освобождението. Както казва Гьоте:
"От всяка сила, която целия свят сковава,
когато себеконтрол придобие, човек се освобождава".


Оливер Уондел Холмс в своята красива поема за раковината е въплътил идеята за постоянен прогрес във все по-усъвършенствани връзки и за постигане на освобождение накрая. Молюската строи своята спирална черупка в постоянно уголемяващи се стаички, които напуска щом ги надрасне, за да заеме последнопостроената.
"Година след година, в труд, мълчаливо,
гради тя свойта лъскава черупка.
И нейната спирала расте и се извива,
и тъй, тя стария си дом напуска,
отивайки във нов.
Тя стъпва предпазливо,
минава през седефения свод,
зазиждайки вратата, водеща назад,
и после влиза в широкия си нов палат,
разделяйки се с миналото безвъзвратно.

Благодарим ти за небесното послание,
което ти, дете на бурното море,
донесе ни чрез своите деяния.
И ти лежиш самотна, изхвърлена на брега
и от замлъкналата ти уста
ний можем да узнаем повече сега,
отколкото дори Тритон би ни доверил,
засвирвайки със своя рог извит.
И докато песента ти в ушите ми звъни,
и в дълбоките подземия на мисълта ми броди,
аз чувам глас, който звучи:

О, дух мой, строй си замъци все по-достойни,
дорде годишните сезони отминават,
на миналото тясната черупка остави
без колебание, спокойно.
И нека всеки нов твой храм,
по-благороден и величествен отколкото предишния,
да те отделя от Всевишния
с все по-просторни куполи, дорде накрая,
напускайки дома си отеснял,
свободен литнеш към безкрая,
далеч от земния живот, далеч от Мая..."


От Макс Хайндл

 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

9779

  • 32
За силата на Доброто
« Отговор #1 -: Юни 15, 2007, 10:13:25 am »
Да погледнем ДОБРОТО от друга гледна точка,когато правиш добро на някой но с това добро правиш  много лошо на друг или други ,това добро ли е.
Защото в случая аз сам замесена в едно такова добро за друг, а за мен и около мен това "добро " ни тормози кара ни да сме всекидневно с неприятни чувства,че трябва да търпим, и абсолютно нищо не можем да направим за да избегнем това добро, което за нас е много зло, и може би ще става и по зле.
СИЛАТА НА ДОБРОТО Е МОЖЕ БИ ТОГАВА
-КОГАТО ПРАВИШ ДОБРО, ТО ДА НЕ ,СЪЗДАВА ПРОБЛЕМ ЗА НИКОЙ ДРУГ ЧОВЕК.  

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #2 -: Юни 17, 2007, 01:53:20 pm »
Случайно попаднах на това красиво стихотворение и ми се ще да го споделя с вас тук  :)

АКО

Ако запазиш ум, щом околните полудяват и теб винят;
повярваш ли когато се надяват с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш и на лъжата не отвръщаш ти,
Ако откажеш да намразиш, без гордост в теб да запламти;

Ако мечтаеш и не се забравяш и мисленето не превърнеш в цел,
и пред Триумф и Крах се ти изправиш еднакво ведър и еднакво смел,
И казаното чуеш изкривено от зли уста, без сам да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено и се заемеш пак да го строиш;

рискуваш ли богатството си цяло и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало без нито дума да споменеш;
ако сърце и мускули, и жили напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили да кажеш: “Следвайте целта”,

и съхраниш духа си сред тълпите, а скромността си в царския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те и ако с мяра всички те ценят;
ако секунда ти не пропилееш в мига си безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш и нищо повече, ще си Човек!


От неизвестен автор
 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За силата на Доброто
« Отговор #3 -: Юни 17, 2007, 02:08:58 pm »
Цитат

От неизвестен автор
Авторът е и автор на Книга за Джунглата :))

Ето оригинала на стихотворението: http://www.swarthmore.edu/~apreset1/docs/if.html

Привет!

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #4 -: Юни 17, 2007, 02:45:41 pm »
Благодаря  :)
Копирах го от алл.бг, не бе споменато кой е авторът.
 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За силата на Доброто
« Отговор #5 -: Юни 18, 2007, 02:40:18 am »
Цитат
Благодаря  :)
Копирах го от алл.бг, не бе споменато кой е авторът.
'Кошка, которая ходит сама по себе' - бяха превели така едната приказка руснаците :)))  

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #6 -: Юни 24, 2007, 02:04:28 pm »
Цитат
По отношение на миналото си до голяма степен ние сме безпомощни, но по отношение на бъдещите си действия имаме пълен контрол, с изключение на ограниченията, създадени чрез миналите ни действия. Постепенно обаче като се научим, че ние самите сме причина за собствената си скръб или радост, ще се пробудим за необходимостта от хармонизиране на живота ни със законите на Бога и така ще се издигнем над тези закони на Физическия свят. Това е ключът на освобождението. Както казва Гьоте:
"От всяка сила, която целия свят сковава,
когато себеконтрол придобие, човек се освобождава".

За силата на мисълта

Прието е да се говори за свободната воля, избора и отговорността, която носим за предприетите от нас действия. Но рядко се замисляме за силата на мисълта и приноса й в изграждането на причинно-следствените връзки и закономерности в проявената материя, т.е. във физическия свят, който ни заобикаля.
Със собствените си мисли можем да сътворим и Рай и Ад, да засадим и отгледаме красиво цвете или да го унищожим за един кратък миг, да дадем живот на чувство, идея, концепция или да ги сринем без да им дадем ни най-малък шанс отново да разцъфтят в живота ни и в този на нашите близки и всички хора, с които по някакъв начин сме обвързани.
Любовта може да се зароди почти светкавично, мигновенно, доверието обаче се гради постепенно и разцъфтява като красиво пролетно цвете, окъпано в лъчите на слънцето и в утринната роса, но за един миг може да бъде сринато и унищожено не само от некоректна човешка постъпка или изречена "не на място" дума, а и от една преднамерено, съзнателно отправена мисъл. Любовта умира бавно, доверието може да бъде загубено за един миг...
Преднамерената мисъл е най-голямото ни оръжие, но рядко осъзнаваме силата и ефекта, които поражда. Ако е изтъкана от добро и служи на Доброто, се превръща в мощна живототворяща субстанция, внасяйки в живота ни светлина и хармония. Една зла или отправена с нечисти намерения мисъл се превръща в отровна стрела, поразяваща не само обекта, за който е предназначена, но и този, който я отправя, като силата на нейното въздействие се отъждествява със силата на бумеранга, който по пътя си акумулира силен енергиен заряд и като начин на манифестация в материята предизвиква ефекта на снежната топка.
За наше щастие или нещастие не са ни дадени достатъчно развити сетива да 'виждаме' отвъд мислите и думите си, повечето от нас дори не са в състояние да осъзнават ефекта на своите минали и настоящи постъпки/действия/бездействие и отражението им в предстоящото ни "бъдеще".
Дори "неутрална" мисъл, отправена с нечисти намерения, може да се материализира в живота ни и да се превърне в грозна гротеска, изкривено и осакатено копие на първоначалната идея. В момента, в който човек осъзнае какво твори и причинява с мислите си - особено с всички онези, които са преднамерени - идва разбирането, че в някаква степен ние сами творим собствената си реалност, като със силата на мисълта си даряваме с живот и проектираме в обкръжението си само онези "образи", които са в съзвучие с актуалната ни в момента нагласа. По този начин бихме могли да предположим, че "реалността", която сътворяваме, е многовариантна и многостепенна в своето проявление, но в повечето случаи успяваме да реализираме само една нищожна част от "всичко, което би могло да бъде", защото с мислите си караме нещата да се случват по начина, който в момента най-точно отразява нагласата и отношението ни към конкретната идея, чакаща въплъщение в заобикалящия ни живот. И щом осъзнаем какво причиняваме с мислите си, ще ни е по-лесно да си отговорим на вечния въпрос "защо ми се случва всичко това?" и "защо по този начин?"...

 
« Последна редакция: Август 10, 2007, 03:20:53 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #7 -: Юни 29, 2007, 05:51:18 pm »
Концентрация

Първото нещо, което трябва да практикуваме, е фиксирането на мислите ни върху някоя идея, без да им позволяваме да се отклоняват. Това е много трудна работа, но тя трябва да бъде постигната поне до известна степен, преди да е възможно да направим по-нататъшен прогрес. Мисълта е силата, с която си служим при изграждане на образи, картини и мисъл-форми съгласно с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием контрол над нея, така че произвежданото да не е необуздана илюзия, предизвикана от външните условия, а истинско въображение, родено отвътре, от духа.
Мисълта е голяма сила, която ние сме свикнали да пилеем, като й позволяваме безполезно да тече, както водата тече над една пропаст, преди да бъде впрегната да движи воденичните колела.
Лъчите на Слънцето, разпръснати по цялата земна повърхност, произвеждат само умерена топлина, но ако само няколко от тях се фиксират посредством лупа, те са в състояние да произведат огън във фокусната точка.
Мисловната сила е най-мощното средство за придобиване на знание. Ако тя се концентрира върху някой предмет, тя ще разруши всички препятствия и ще разреши проблема. Докато я пилеем, мисловната сила е от малка полза за нас, но когато сме подготвени да се ангажираме с обуздаването й, всичкото знание е на наше разположение.
Често ние чуваме хора да се провикват надменно: "Аз не мога да мисля за сто неща наведнъж", когато в действителност те точно това са вършили и то е причинило безпокойството, от което се оплакват. Хората постоянно мислят за стотици други неща покрай интересуващите ги в даден момент. Всеки успех би бил постигнат чрез постоянно концентриране върху желаната цел.

Нека представим едно упражнение за повишаване на концентрацията. Предметът, върху който ще концентрираме мисълта си, не е от голямо значение, но какъвто и да е той, трябва да си го представим жив, във всичките подробности.
Ако сме избрали цвете, трябва да вземем семето във въображението си и като го заровим в земята да фиксираме ума си върху него, като пред умствените си очи виждаме то да се разпуква, пускайки своите коренчета, проникващи в земята по спираловиден път. От главните клонове на корените ние наблюдаваме да се явяват милиарди малки коренчета, които се разклоняват във всички направления. Тогава стеблото започва да покарва и се отправя нагоре, пробивайки своя път през земната повърхност и явявайки се над нея като малко стъбло. То расте и ние го виждаме вече като фиданка, една малка клонка израства от главното стъбло, тя расте, като същевременно укрепва и се разклонява. От клончетата покарват малки дръжки с пъпки и ние ги виждаме да се разпукват в листа. Тогава се явява една пъпка на върха. Тя става голяма и се разпуква, като червените листенца на розата се появяват изпод зелените. Тя се разтваря във въздуха, изпускайки великолепен аромат...
Само когато си "въобразяваме" по такъв ясен и добре очертан начин, ние влизаме в духа на концентрацията. Неясни, слаби подобия са безполезни.
Отначало картините, които стремящият се към концентрация ще изгражда, ще бъдат само неясин и бледи подобия, но след време той ще може посредством постигнатата концентрация да създаде образ много по-реален и жив от нещата във физическия свят.
След като сме практикували концентрацията за известно време, като фокусираме мисълта си върху някой обикновен предмет, изграждайки жива мисъл-форма посредством силата на въображението, чрез медитацията можем да узнаем за така създадения предмет всичко...

От Макс Хайндл

 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Jeni

За силата на Доброто
« Отговор #8 -: Юли 02, 2007, 07:05:31 pm »
.
« Последна редакция: Януари 31, 2009, 10:01:29 pm от Jeni »

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #9 -: Юли 02, 2007, 10:10:55 pm »
Цитат
Някакси правейки добро пробуждаме някои низши инстинкти у хората понякога...
Или трябва да сме добри, дори и когато после срещаме зло?
Трудно ми е да ти отговоря, неведнъж съм се замисляла по този въпрос.
Независимо дали правиш поискано или непоискано добро, винаги има вероятност да отнесеш някой незаслужен шамар. Така е устроен животът. Всъщност животът е такъв, какъвто го правят хората.
В мъдрите книги пише, че злото не се потушава и неутрализира със зло, а само с добро. Исус също го е казал, но все още ни е трудно да го приемем.  
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Jeni

За силата на Доброто
« Отговор #10 -: Юли 02, 2007, 10:59:23 pm »
.
« Последна редакция: Януари 31, 2009, 10:16:08 pm от Jeni »

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #11 -: Юли 03, 2007, 02:11:39 pm »
Цитат
Немога да цитирам точно , но нейде из Библия съм срещала твърдението, че злия става още по-зъл , когато му направиш добринка.  :unsure:
Разбира се, никога не съжалявам за сторено добро. Една такава ситуация ти дава възможност да си отвориш очите с какъв човек си имаш работа и да го изолираш от себе си и въобще да ги игнорираш, без да се налага да му мислиш лошото.
Трябва ли и за какво да съжаляваме - не ние сме нарушили хармонията.
Неведнъж съм го наблюдавала в живота и продължавам да се срещам очи в очи с този интересен феномен. За сторено добро не съм съжалявала, няма и да съжалявам, но не спират да ме изумяват реакциите, които поражда.
Права си - няма за какво да съжаляваме, не сме нарушили хармонията. Защото още преди да сторим някому добро и да ни отвърнат със зло, хармонията вече е била нарушена. Без да го осъзнават, те сами се наказват като не си дават шанс да се научат да ценят доброто и добронамереността.

 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Jeni

За силата на Доброто
« Отговор #12 -: Юли 03, 2007, 11:55:47 pm »
.
« Последна редакция: Януари 31, 2009, 11:41:12 pm от Jeni »

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #13 -: Юли 09, 2007, 09:09:26 pm »
Овладяването на себе си е безсмъртие.
Азира


Да си овладял злото в себе си, значи да си го покорил. Овладяването на себе си е преображение. Който не се владее, ще бъде въвлечен в тъмнина.
 от Елеазар Хараш
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

За силата на Доброто
« Отговор #14 -: Август 10, 2007, 03:14:48 pm »
Статийте са страхотни. Всеки , занимаващ се със  себе си знае , за силата на мисълта , но е толкова трудно да е овладееш.
Силата е вътре в нас и само ние сме способни да го поискаме достатъчно за да го напарвим.

*

Синухе

  • ***
  • 4978
  • Chance favors the prepared mind
За силата на Доброто
« Отговор #15 -: Август 11, 2007, 07:21:04 am »
И на мен много ми харесаха статиите и особено извадките от религиозните източници.

"Както Божията благодат не може да обитава в душите, които се отклоняват от своето спасение, така и човешката добродетел е сама по себе си недостатъчна, за да възвиси до съвършенство души, чужди на благодатта."

Това е осъзнаване,което съм възприел от реалността и което си го набивам постоянно в главицата,за да не съжалявам за нищо и много други аспекти на съдържащите с в това разкритие направления.Който е имал или е склонен към паралел в живота си и особено в контакта си с другите спрямо това,нека не го забравя!

А туй за реакциите на хора,които помагаш и как има случаи в които реагират съзнателно негативно някои,поне за себе си имам сравнително добро обяснение,но дори и то не ме спира и аз искрено да се учудвам! :blink:
Разбирането ми върху това явление си е много просто,както си е и света устроен по принцип де,та просто такива хора,които са склонни към его ориентирана гледна точка на постройка на живота и поведението си за разлика от тези,които го правят на духовно-божествена основа и поемащи отговорност и самосъзнание за нещата,то първите определено имат "навика"  да си остават в това положение от където идват и изкривяванията на елементарни принципи и стойности и тъй като егото съдържа много силни механизми на защита,такава реакция е "нормална" за него.Тъй като подсъзнателно или свръхсъзнателно(все пак и хора като тези си остават хора независимо колко нечовечни могат да бъдат,божествената постройка е и в тях, макар и не активна,блокирана или т.н.) тяхното съзнание разбира природата на помощта или надличностно ориентираното действие и неговия здрав от гледна точка на холистичния възглед за реалността смисъл, и веднага се получава конфликт и то основен  между стойността на ограниченото его и стойността на обективната истина и то така,че има възможности за промяна или пълно подчиняване на Аза спрямо нещо принципно и надличностно(било доброто в случая),тази заплаха на нивото на съзнанието включено и работещо само с егото като осъзнаване,води до това че възприетата горе информация за природата на случващото се и участващото в него принцип,се изкривява несъзнателно или полусъзнателно (има и такива индивиди) и като реакция имаме точно обратен ефект-всъщтност това си е запазване на позицията от която егото не иска да излезе и ще реагира толкова силно дори и на едно "дребно добро",защото то съдържа един основен прицнип,който може и е по-силен от индивидуалното съзнание.Мисля,някъде в такъв човек или обективно погледнато на ситуацията да регира на доброто със зло е начин да обезличи или премахне стойността на първото от страх да не се срине в зависимост от степента на вкопченост в ограниченото му его,макар да съм сигурен и за това казах къде съзнателно къде не повечето хора подсъзнателно или свръх в някаква степен усещат точно как стоят нещата,но не искат да ги приемат поради именно навика им и удобството на пръв поглед да водят его-ориентиран начин на живот.Нищо учудващо няма,даже си е напълно логично(не разумно) това!
А че е жалко е жалко и съм напълно съгласен както се каза тука в тази тема, че те губят,а ние нямаме за какво да съжаляваме.Дори и да става за близки хора или такива,които ни са били.




 

За силата на Доброто
« Отговор #16 -: Август 11, 2007, 04:26:41 pm »
принципа на доброто е да не  очакваш нищо от другата старан ,  така после не боли силно и необратимо. Когато някой постъпва със зло не усеща колко много си вреди. А и се сещам за поговорката , направи добро и го хвърли на вятъра, то все някога ще се върне. Вярвам в това!

*

Lillie

  • ******
  • 30532
За силата на Доброто
« Отговор #17 -: Ноември 16, 2007, 03:18:59 pm »
ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО
в Учението на Розенкройцерите

Който се стреми сериозно към по-висш живот, разкриващ се в Духовната Школа, често се мъчи да разбере основните причини за доброто и злото. Нужно е истинско разбиране ако искаме да напреднем по пътя на освещаването. Затова ученикът трябва да работи над този проблем постоянно за да не възпрепятства собственият си напредък.

Философията на Розенкройцерите ни дава обширна информация която може да ни помогне да се освободим от паяжината на заблудата и правилно да се ориентираме. Ние чувстваме, че е дошъл психологическият момент в, които вниманието на ученика трябва специално да се насочи върху мистерията на доброто и злото.
Повечето от вас ще могат да си формират една повече или по-малко ясна представа за различните слоеве на нашия планетарен космос и за фактът, че нашият живот не се развива в най-високия слой - най-високата огнена сфера - но в по-ниските диалектични слоеве. Въпреки, че ние бяхме свикнали да живеем и работим в Божественият порядък или най-високата огнена сфера, ние паднахме в диалектичният слой заради инцидент в нашето развитие.
Сигнатурата на тази диалектична област е определена от две могъщи природни сили или закони, които са една за друга огледален образ. Те са противоположно поляризирани и не формират единство. Тези две природни сили причиняват привличане и отблъскване, светлина и мрак, топлина и студ, насищане и изтегляне, развитие и упадък, на кратко: живот и смърт. Всички тези феномени се проявяват в минералното, растителното, животинското и човешко царство. Ако ние можехме да наблюдаваме заобикалящият ни свят от нашата диалектична област, с нашите триизмерни сили за наблюдение, ние бихме видели, че и двете природни сили царуват извънредно силно там.
Това върху което трябва да помислим и забележим е фактът, че тези природни закони и сили сега са с напълно различен вид и ефект от това което са били преди, от когато ние и нашите другари по страдание попаднахме в тази област. За да разберем това един прост пример би бил достатъчен. Когато живеем в хармония с определени закони, когато нашият живот следва линията изисквана от тези закони, ние не сме и по-най малкия начин възпрепятствани от тези закони. Дори напротив, те са морална подкрепа за нас, психологическа котва. Да, дори ще се появи момент когато няма да осъзнаваме присъствието на закона. Нашият живот се е издигнал над закона, на основата на хармонията със закона, и продължава от сила в сила.
Когато ние се борим срещу закона възниква съпротива, последвана от триене, последвана от горещина. Тази горещина се обръща в гняв, гневът в огън, в експлозия, в наказание. Страхът от изживяването на това наказание - в последствие - е причина да реагираме. Но в тази реакция ние не сме истинни, не напълно истинни, не напълно искрени. Тази реакция е за да го смекчи, изкуствено.
Когато Еврейският закон казва: "Защото Аз Господ вашият Бог съм Бог ревнив, въздавайки (в бълг. библия, в статията - посещавайки - б. пр.) неправдите на бащите върху децата до трето и четвърто коляно", тогава този закон е напълно справедлив и логичен. Човекът, понякога и всички които горят от желание да вършат зло, трябва да бъдат удържани от това да вършат зло, за да се обърнат към добро, като им го заявяват или предупреждават за това, по този начин. Но това е изкуствено добро което не отговаря на качеството на личността.
Водено от многото си опит човечеството по-късно ще заяви "никаква война вече". Това решение, ако може да бъде поддържано, ще бъде подсилено, с наказание, кръв, убийство и глад. И вашето обръщане към добро, към човечност, ще е наложено и освен това много изкуствено.
Тези примери могат да ни покажат какво ни учи философията на Розенкройц. И двете сили в диалектичната област, не могат да се нарекат още от началото добро или зло. Ефектът на законите близнаци както ги виждаме сега бяха тогава непознати на човечеството. Добро и зло не бяха представими в диалектичната област. Едната природна сила подпомагаше определено развитие, другата не. Не заради случайна зложелателност, но защото разтварящата сила беше трансформираща сила. Резултатът от растежът на едната сила беше трансформиран и разтворен от другата сила, за да може първата да постигне още по-добра и съвършена изява. Смъртта и животът бяха така, портата към истински нов живот. По този начин и двата закона изпълняваха определен еволюционен процес. Слизането от божественият порядък, поради инцидентна необходимост, въпреки това доведе човечеството в един Рай от който то можеше спираловидно да се изкачва към по-велико добро, към изгубената Бащина къща. Законът за разтваряне и трансформация беше точно толкова добър, чист и хармоничен както законът за асимилация и растеж.
За тези които са запазили споменът за загубената Бащина къща, тази ситуация може да предизвика интензивно чувство на мъка по дома, защото те не са могли да останат в статичният порядък. И все пак, този диалектичен порядък бе все още перфектният път към Светлината. Той сам по себе си вече бе изява на Светлината.
Сегашният диалектичен порядък, все пак, е една грандиозна драма и едно интензивно разрушение. Законите близнаци на диалектичната сфера вече не изпълняват еволюционен процес, а процес на упадък. Те създават безредие. Световният порядък в които ние сега живеем е според всички Свети Писания "напълно и изцяло и цялостно пропаднал в злото". Вече няма проход към Светлината. Без значение кои закон вие прилагате. Това зло от противоприродата е толкова пълно, че пътят към Светлината може да бъде отключен единствено чрез божествена намеса. За това свидетелството на Исус Христос: "Аз съм пътят, и истината, и животът" е толкова научно и напълно вярно.
Законите близнаци в нашето царство са разстроени, и те беснеят и наказват според състоянието на съществуване на човечеството. Законът на асимилация и растеж е реакция на злото и яростните опустошения на злото. В тази реакция човекът бяга от това което той самият е освободил. Той иска да бъде добър заради страхът от злото. Той се опитва да бъде добър и експериментира с проекти на доброта, заради фаталните последици на неговите грешки. И всеки ден думите на Битие: "Защото в деня в който ядеш от него ти ще умреш" се проявяват като истина. Насилието върху системното взаимодействие между двете основни сили на природата на тази област, кара тези закони да се превръщат в наказание и отмъщение. Единият закон работи, според човешкото разбиране, като добро, другият като зло. И фактът, че доброто и злото са отражение едно на друго, плодове от едно дърво, ни доказва, че доброто - по отношение на природата няма да ни освободи от това бедствие.
И тук някои се сблъскват с объркващ проблем. Няма ли тогава друг път? Защото ние можем да бъдем или добри, или лоши. Или погледнато ясно - честно: първично добри или първично лоши? Защото докато правим добро ние никога не можем да бъдем напълно свободни от злото. Обратното също е в сила.
Има ли друг път, друга сила на природата, с която аз мога да се опитам? Има ли по-висше добро от добро?
Да, този друг път, тази друга сила на природата, това висше добро съществува. Философията на Розенкройц показва присъствието на този закон, както и всички Свещени Писания, както и свидетелстват тези които живеят по тях. Висшето добро не произлиза от силите близнаци на диалектичната област. То е накратко посочено чрез думата "пълнота".
Тази пълнота, този път на пълнота, ни беше донесен от Христовата Йерархия. Чрез следване на този път, като сграбчим тази сила, ние можем да превъзмогнем доброто на природата, да пречупим злото и така да денатурираме старите последствия от забранения плод, който се превърна в такава катастрофа за нас. Чрез силата на пълнотата която е в Христос ние можем да се завърнем към старото си състояние на безгреховена диалектична област, и още веднъж това жизнено поле ще стане врата към новият по-висш живот в Бащата.
Ако вие можете да се познаете с тази идея, вие ще разберете какво Лао Дзъ е имал предвид с думите: ”Ако човек се опитва да направи съвършено Царството с действия, аз предвиждам, че той няма да успее. Царството е духовност която не може да бъде завладяна чрез действие. Ако някой работи върху това, то ще бъде повредено. Ако някой се опита да го сграбчи, то ще бъде изгубено. Духовното царство може да бъде единствено, наистина завладяно ако си свободен от цели и действия. Мъдрецът не обича както хората обичат, пълнотата е като водата. Водата облагодетелства всички същества и не се бори. Тя обитава местата които хората отказват. Ето затова мъдрецът наподобява Дао. Той иска да живее на ниско място. Сърцето му е дълбоко като бездна. В благотворителността той лее любов. В говоренето той лее истината, в управлението редът, в работата той е изкусен, действа в точният момент. Той не се бори, така че в него няма вина" (перифразирано от: Дао Дъ Дзин гл.5, 8, 29).
Ако вие можете да схванете нещо от тази идея, вие ще разберете Проповедта на Планината когато свидетелства: "Но когато давате милостиня, не допущайте лявата ви ръка да знае какво прави дясната".
Всички тези свидетелства служат да ни посочат силата на пълнотата която е в Христос и която ни води до пътят, до Дао. Когато ние се стремим към добро като реакция на злото, ние развиваме дейност която отново ще създаде противоположна реакция. Ето защо ние трябва да се освободим от тази дейност. Защото чрез въздържание от дейност, духовно разглеждано, ние ще избягаме от действията и реакциите, и ще стигнем до правилното действие. Разберете това в духът!
Точно както водата облагодетелства всички същества и не се бори, така прави и човекът които живеейки в пълнотата излъчва това върховно добро. Не защото е добър, и не от омраза към злото, но защото той не може иначе. Той не се бие за него или заради него, но той е и живее от това върховно добро. Той не пита дали е добро. Дали е разпознато като добро? Създава ли то бариера срещу злото? Той не се бори, той Е. И затова той наподобява Дао. Той не е скромен защото законът така казва, но заради своето състояние, своята природа. Лявата ръка, по своята същност, не знае какво прави дясната ръка. Духовното Царство е наистина превзето когато вие сте свободен от цели и дейности. Свободни от авторитети!
И все пак по отношение на съществото му, взето нагоре в пълнотата, той не възразява да живее на ниски места. Той е смирен. Неговото сърце обича бездната, той се потапя във все-мъдростта. В милостинята ток раздава любов. Той подкрепя падналите и подтиснатите и ги повдига. Той говори истината, той свидетелства за Пътя - Дао. В управлението той създава ред. Той се стреми, в служба на йерархията, след като е открил ядрото на Универсалното Статично Братство. В своята работа той е съвършен. Той се стреми към ефективни действия. В своите действия той избира правилният момент; той се активира в психологичните моменти. Той не се бори. Дори и срещу злото. Нито се бори срещу диалектичното добро. Той пази своята дистанция и все пак е посредата му. С двата си крака той е здраво стъпил в реалността.
И така, толкова напълно в света, но не от света, в него няма вина. Това означава, че той се издига над колелото на природата и така за него диалектичната област се превръща в широка порта към вечността.
Нека който може да чуе, да чуе!

Ян ван Райкенборг
Цитирано от тук.

 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.