Ето го и съня : качих се в един автобус и там беше бившото ми гадже , започнахме да си говорим . Всеки от нас отиваше на някъде той на тренировка аз на урок ! И след това шофъора ни каза да слезем . Слезнахме и отидохме в едно училище . Прегърнах го целунах го по бузата и тръгнах да си вървя но той не ме пусна . Започна да целува шията ми . Казах му да спре , но в следващия момент се целувахме цялата бях изтръпнала . След това отидохме в една стая а между времонно всички момичета по коридорите ме гледаха с пълна злоба . Та в тази стая имаше малки деца много малки след това отидохме в друга - гардеробна и след това се събудих .  Този сън има ли някакво значение защо го сънувах ?!  

наистина ще съм много благодарна ако някой ми каже дали мога да очаквам нещо от този сън или просто .............. моля ви !  

В съня ти няма нищо за разгадаване. Просто има чужда намеса от разни същества, които не са хора и имат по-различна енергия от твоята. Затова чувстваш изтръпване, щото всъщност този дето те е целувал не е бил приятеля ти, ама няма страшно, случва се и в най-добрите семейства.

Ето го и съня : качих се в един автобус и там беше бившото ми гадже , започнахме да си говорим . Всеки от нас отиваше на някъде той на тренировка аз на урок ! И след това шофъора ни каза да слезем . Слезнахме и отидохме в едно училище . Прегърнах го целунах го по бузата и тръгнах да си вървя но той не ме пусна . Започна да целува шията ми . Казах му да спре , но в следващия момент се целувахме цялата бях изтръпнала . След това отидохме в една стая а между времонно всички момичета по коридорите ме гледаха с пълна злоба . Та в тази стая имаше малки деца много малки след това отидохме в друга - гардеробна и след това се събудих .  Този сън има ли някакво значение защо го сънувах ?!

Хора,лято е топло е и хормоните се джуркат        B) .

В съня ти няма нищо за разгадаване. Просто има чужда намеса от разни същества, които не са хора и имат по-различна енергия от твоята. Затова чувстваш изтръпване, щото всъщност този дето те е целувал не е бил приятеля ти, ама няма страшно, случва се и в най-добрите семейства.

Много свежо

Просто има чужда намеса от разни същества, които не са хора и имат по-различна енергия от твоята.

Ммм... интересно. Нещо повече по въпроса за съществата и енергиите? Откъде идват и защо? Някой имал ли е такива изживявания?  :rolleyes:  

Аз съм имал такива изживявания и предполагам че ще имам още.  
Идват от други, паралелни светове. Има седем такива свята с такива същества само на Земята. Енергията им се дели основно на такава, която прилича на огън и такава, която прилича на вода, като огнените се смятат за по-ценни.

Съществата притежават чувства и могат да ги предават на хората. Те се привързват към хората, но също създават зависимости. Те живеят хиляди години, като е възможно човек да се прехвърли в техния свят, където времето тече съвсем бавно. Не може да си тръгне обаче оттам.

.

Аз съм имал такива изживявания и предполагам че ще имам още. 
Идват от други, паралелни светове. Има седем такива свята с такива същества само на Земята.
Съществата притежават чувства и могат да ги предават на хората. Те се привързват към хората, но също създават зависимости. Те живеят хиляди години, като е възможно човек да се прехвърли в техния свят, където времето тече съвсем бавно. Не може да си тръгне обаче оттам.

Звучи страшничко...
Но знаеш ли защо всъщност те питах. Най-вече за да се убедя, че не съм единствената "луда", която не само вярва, а и е изживявала тези "неща". Наскоро получих подтвърждение от още двама-трима души, изживяли подобни опитности. Но понякога ме обземат съмнения и започвам да се питам да не би този вид усещания се дължат на многото четене на специализирана литература... хм, ще ми се да вярвам, но не е така. Но защо тогава не се случва на всички?
За седемте свята, които взаимно се проникват, различните измерения и паралелните "реалности", които съществуват отвъд човешките ни сетива, съм чела... Но в съня си нима успяваме да отпътуваме отвъд астрала, в по-фините светове? Дали е възможно?
Преди месец или повече сънувах един странен сън, който не посмях да споделя в съновника, защото не подлежи на "стандартно" тълкуване. В съня си се намирах в многоизмерен свят, който ми е трудно дори да опиша с думи. Интересното беше, че пътувах през различните светове и преминавах през измеренията с финото си тяло, защото много добре си спомням, че нямах усещане за физическа обвивка, а и се налагаше да минавам през много тесни "пространства" с размери не по-големи от ключалка или иглено ухо, за да навляза в поредното измерение. Някои бяха доста страшнички, а в едно от тях се срещнах със странни "същности", които буквално си вкопчиха "ноктите" в мен /усещах ги, макар че нямах "тяло"/ и не искаха да ме пускат да избягам нито в съседното "измерение", нито да се върна в нашия свят. Не ми даваха и да се събудя, дори когато вече явно долавях писъците на котката ми в стаята. Дори си спомням думите им, предадени сякаш телепатично, защото нямаха човешки "усти", а бяха само мъгляви неясни очертания като хора-сенки - "няма да си тръгнеш, трябваш ни"  :blink: спомням си, че правех отчаяни опити да се събудя, вече чувах котката, но но можех, докато животинчето не се засили и не ми скочи с писък върху главата... беше около 3 часа през нощта... Не съм луда, имала съм и други подобни "сънища"  
Най-интересното обаче беше, че когато тръгнах да разказвам "съня" си на майка ми, тя ме помоли да дам описание на различните измерения. След това се изуми и ми каза, че преди да се събудя около 9 сутринта по руска ТВ са давали предаване за измеренията и паралелните светове, и моето описание бе идентично с това от предаването. Само да уточня, че сънят предхождаше предаването. Също така в предаването се казва, че от някои измерения много трудно се излиза като че ли се намираш в лабиринт или в "отвъдогледален" свят. Усещането ми в съня бе, че се намирам в нещо като "куб", който се върти и измеренията се разместват, като по тази начин къде плавно, къде  не толкова преминаваш от едно измерение в друго. Ако сте гледали филма "Конфигурацията на плача", може би ще се сетите какъв "куб" имам предвид... вкъщи вече ми предлагат да започна да пиша сценарии за филмите на ужасите  :lol:

Същества може и да има ,но не и в съня на девойчето

Звучи страшничко...
Но знаеш ли защо всъщност те питах. Най-вече за да се убедя, че не съм единствената "луда", която не само вярва, а и е изживявала тези "неща".

Не бой се, в близко бъдеще само лудите няма да сънуват подобни неща.  

Но понякога ме обземат съмнения и започвам да се питам да не би този вид усещания се дължат на многото четене на специализирана литература.

О, със сигурност тия същества не се влияят от литературата. По-скоро литературата се влияе от тях.  

Освен това много ги подценяваш. Не само, че тия същества не са измислени, но и напълно могат да подчинят живота ти на своите интереси. Те могат изцяло да преформулират начина по който възприемаш света и хората.

Хората са просто енергия, но във Вселената съществуват много видове енергии, някои от които изключително лесно се домогват до хората. Най-добрия пример за такова домогване е Дявола, който не е нищо друго освен чужда, нечовешка енергия, но въпреки това ние си я възприемаме като наша собствена.

Всяка чужда енергия докоснала се до нас ни променя необратимо. Ние сме пластелин в ръцете на могъщи сили и въпреки това отказваме да приемем този факт и смятаме, че сме независими и свободни, което е голяма глупост идваща всъщност от дяволската енергия, която няма интерес да изпусне контрола и не го е изпускала от момента, когато Адам и Ева са били изгонени от рая.

Освен това много ги подценяваш. Не само, че тия същества не са измислени, но и напълно могат да подчинят живота ти на своите интереси. Те могат изцяло да преформулират начина по който възприемаш света и хората.
Всяка чужда енергия докоснала се до нас ни променя необратимо. Ние сме пластелин в ръцете на могъщи сили...

Всичко това ме кара да се замисля...
Ако сме пластелин в "ръцете" на тези сили и те имат свойството необратимо да ни променят и да ни подчиняват на своите интереси, за какво ни е нужен контакт с тях? Или ние сме им нужни?  
Може би въпросът ми ще ти прозвучи твърде наивно, но сега се питам дали би било по-"добре" за нас да не се докосваме до тях или, по-точно, да не бъдем докоснати? Защо обаче това се случва на определени хора? Или може би малцина от нас имат малко по-развити сетива да почувстват силата на допира си с тези енергии? Вероятно почти на всеки може да се е случвало, но просто е нямал необходимите сетива да усети усещането, камо ли да го дефинира по един смислен начин и да му даде оценка :huh:  

Може би въпросът ми ще ти прозвучи твърде наивно, но сега се питам дали би било по-"добре" за нас да не се докосваме до тях или, по-точно, да не бъдем докоснати?

Ха ха, дали пък изобщо имаме някакъв избор?    

.

.

Ако сме пластелин в "ръцете" на тези сили и те имат свойството необратимо да ни променят и да ни подчиняват на своите интереси, за какво ни е нужен контакт с тях? Или ние сме им нужни?

Пластелинът със сигурност няма кой знае какви нужди, освен да стои на топло, за да бъде готов и на разположение за своите господари.

Иначе ще се въздържа да коментирам целите на действията от тяхна страна, щото това е упражнение за много напреднали. Прави ми впечатление обаче активизацията на тези сили в последните години. Със сигурност те желаят да ги открием и да говорим за тях, а пък ние точно и това правим, щото и без това нямаме избор.

Цитат

Може би въпросът ми ще ти прозвучи твърде наивно, но сега се питам дали би било по-"добре" за нас да не се докосваме до тях или, по-точно, да не бъдем докоснати?

Ха ха, дали пък изобщо имаме някакъв избор?  

Все едно да питаш пилетата в пилчарника дали искат да бъдат свободни и независими и никога да не се превръщат в "пиле на грил".  

Ето защо хората толкова си падат в безмислени битки за "свободата" и умират заради тази измислена свобода, понеже да умреш за една илюзия е къде по-лесно, отколкото да осъзнаеш една истина.

Ето защо хората толкова си падат в безмислени битки за "свободата" и умират заради тази измислена свобода, понеже да умреш за една илюзия е къде по-лесно, отколкото да осъзнаеш една истина.

Хубава дискусия заформихме тук, в темата със заблуждаващото заглавие "Бившия ми"    

Със сигурност заглавието е заблуждаващо. По-скоро трябва да е "Сегашния ми", само дето тябва да минат няколко години преди тия специални целувки, които предизвикват изтръпване да почнат да дават резултат, щото "любовта изисква време", както се пее в една песен.    

да минат няколко години преди тия специални целувки, които предизвикват изтръпване да почнат да дават резултат

А резултатът дали ще зависи от нас или отново ще е предварително моделиран от "тях"?  
Някъде се сещам, че четох за още едно интересно състояние на "изтръпване", което учените обясняват с тъй наречената "сънна парализа". Само дето при някои съм чувала, че се случва преди фазата на дълбок сън, т.е. в полубудно и полуосъзнато състояние. А някои дори успяват да се пристрастят към тези "състояния", след като първоначалния животински ужас, предизвикан от допира с тази непозната и напълно чужда ни енергия поотмине... какво ще кажеш?  :rolleyes:  

Има и нещо друго.
Не може да се каже еднозначно дали тези "същества" са зло- или добронамерени към нас, защото са енергия, която ни е напълно чужда, непостижима за човешкия ум и сетива, поне на този етап от развитието на човечеството. Но ако целта им е да ни премоделират съзнанието и отношението към заобикалящия свят, дали имаме избор в каква посока да бъде осъществена тази промяна?
Не може да се отрече, че сме силно детерминирани от обществените "норми" и "критерии", целият ни живот протича и приносът ни се оценява според референтната рамка, определена от социума, обществото. Всичко - критериите за "успех", "развитие", "благополучие", "щастие" (и дори двойката полярности "добро" и "зло") - са предварително моделирани от обществото и са натрапени/фиксирани в съзнанието като нещо, към което непременно трябва да се стремим и да го постигнем по начина/начините, наложени като единствено възможни от обществото, в което живеем. Дори човешкото щастие, което е твърде субективно понятие, се 'измерва' според възприетите в обществото критерии за "успех". Мозъците ни се промиват непрекъснато чрез ТВ, медии, реклама, норми и стандарти... и все повече се отдалечаваме от истинското щастие, което не се поддава на дефиниция и обществена оценка. Доброволно предаваме правото си да бъдем просто щастливи, като се оставяме да бъдем подмамени и заслепени от критерия за "щастие" и "успех", възприет и наложен в обществото... Обществото ли е най-голямата ни илюзия? Хм, звучи малко асоциално