Нормално е да има пристрастяване, щото всъщност става въпрос за взаимен обмен на енергия... След един акт на обмяна на енергия, човек вече не може да твърди с чиста съвест, че е 100% човек, понеже част от енергията в неговото енергийно тяло вече не е такава каквато е била преди този обмен.
Е, надявам се, че след един такъв контакт или поредица от контакти с тези "сили" няма опасност да се стигне скоро до необратими генни мутации

Шегата настрана, но не си ли се замислял, че след такава промяна в мисленето, в нагласата, в енергийния баланс, а и предвид факта, че на човек му се е случило да изживее подобни опитности, той самият започва по-трудно да възприема хората, тълпите, масите и да усеща тяхната енергия като чужда или дори отблъскваща?
Случвало ми се е да се намирам сред големи групи хора, сред тълпите и да се чувствам така, сякаш "нещо друго" ги наблюдава и изучава през моите очи и усещането е, че са ми
чужди и
непонятни. Впрочем същото усещане за "чужда енергия" и чувството на обособеност, отчужденост са ме спохождали, дори когато контактувам с един или двама-трима души. Но може би неслучайно казват, че човек се чувства най-самотен сред тълпите... не знам как да си го обясня, но като че ли нямам навика да си внушавам определени нагласи :huh: