Сънувах запустяла сграда,подобна на бивш универсален магазин от преди 10.11.1989.Аз знам,че трябва да се махна,но продължавам да се разхождам,защото ми е любопитно какво мога да намеря.Появи се  човек в черни дрехи,за когото знаех,че е Дарт Вейдър,знаех,че иска да ме убие,не знаех защо ,обаче,но продължавах да се разхождам,защото ми беше интересно какво ще стане.Наложи се да бягам и избягах,но после пак се върнах,защото ми беше любопитно.През целия сън се борех с някакво нечовешко любопитство,което беше по-значимо от всичко на света.Малко преди да се събудя видях част от запустялата сграда под вода,приказно синя вода.Като се събудих,още ми беше свръх любопитно.
    Как ще го интерпретираме?

Звучи ми като опит за събуждане на стари емоции    

Всеки сън е някаква стара емоция,добре или, не съвсем,префасонирана.

В съновника не пише нищо за Дарт Вейдър. No comment.    

В съновника не пише нищо за Дарт Вейдър. No comment.  

 Е,стига с тези съновници, ,мислех си за по-психологизирана интерпретация.

А защо точно се събуди от съня?

От светлината.

Стане ли светло,аз се будя.

Много е важна причината за събуждането, за да се определи дали човек е почувствал някаква заплаха т.е. наличие на чужда енергия.  

Усетя ли заплаха или наличие на "чужда енергия", причината за събуждането все по-често напоследък се дължи на котката   някъде четох, че животните, особено котките, виждат в астрала...
Та щях да пиша за един странен "маскиран" сън онзи ден, в който усетих някакво странно и зловещо присътствие. Сънят сам по себе си с нищо не бе интересен и забележителен, дори се затруднявам да го възпроизведа какво точно е представлявал. Неведнъж ми се е случвало да усещам присътствие на чужди енергии, "маскирани" като съвсем обикновен рутинен сън, поради което чувството на страх се претъпява и става по-трудно да се събудиш, тъй като не се чувстваш достатъчно "застрашен"... Някакви тесни мрачни стаи с разпръснати мигащи светлинки, поставени навсякъде като свещи. Усещането бе, че с навлизането във всяка поредна стая пространството все повече се "стеснява", поради което ме обзе познатото вече чувство на животински страх. В един момент усетих леко и нежно погалване по стъпалото, като с мека пухкава лапа или перце. Не можех да се събудя, страхът оставаше, докато котаракът ми, свил се на леглото в краката ми на кълбо, изведнъж не се протегна и не се чу едно хъркане, наподобяващо грухтене (обича да издава такива звуци   ).
 

Между другото, това усещане, че става все по-"тясно", често се повтаря в сънищата ми. Обикновено сънувам как влизам в някакво пространство или сграда с менящи се "стаи", като с издигането все по-"нагоре" или с преминаването във всяка следваща "стая" пространството все повече се свива, обзема те нечовешки страх. Страхуваш се, че няма да преминеш нито напред и нататък, нито ще можеш да се върнеш назад поради свиването на пространството, през което преминаваш.
Един подобен сън бе свързан с влизането ми в някакъв "манастир" - от онези, чийто аналог не съществува на Земята или може би в познатите ни и достъпни измерения, но същевременно е и "много близо". Бях посрещната от млади девойки, облечени в дълги одежди, но не след дълго бях оставена сама да се движа все по-нагоре без да съм сигурна дали ще мога да се върна назад. Чувството бе, сякаш преминаваш през някакъв тъмен тунел, който става все по-тесен, докато не се усети леко стържене. Наскоро четох в една езотерична книга за "тунела" и "стърженето", които се свързват с преминаваща енергия през гръбначния стълб, където са разположени чакрите. И веднага направих асоциация със съня си.
Сещам се как "девойките" бяха споменали /общувахме сякаш телепатично, а не с думи/, че това място е забранено и не може да бъде намерено от простосмъртен, и че се съхраняват тайни знания там... След това паметта ми бе изтрита... никога не си спомням какво съм видяла и на какво са ме учили "там"  :blink:

Сънувах запустяла сграда,подобна на бивш универсален магазин от преди 10.11.1989.Аз знам,че трябва да се махна,но продължавам да се разхождам,защото ми е любопитно какво мога да намеря.Появи се  човек в черни дрехи,за когото знаех,че е Дарт Вейдър,знаех,че иска да ме убие,не знаех защо ,обаче,но продължавах да се разхождам,защото ми беше интересно какво ще стане.Наложи се да бягам и избягах,но после пак се върнах,защото ми беше любопитно.През целия сън се борех с някакво нечовешко любопитство,което беше по-значимо от всичко на света.Малко преди да се събудя видях част от запустялата сграда под вода,приказно синя вода.Като се събудих,още ми беше свръх любопитно.
    Как ще го интерпретираме?

Тези дни все не ми оставаше време да ти напиша моето виждане за съня ти ,но тази вечер ще се опитам да изложа виждането си .
Магазин - задоволяване на някаква потребност
Вейдър го вързах със старите емоции за нещо ,което е минало и си му сложила пепел ,нещо което те е наранило или някой ,който те е е наранил. Сградата е от периода на тези емоции ,което ме отвя на стара връзка .Съня определено е свързан с чувствата ,защото всичко е покрито с вода .

И накарая въпроса ми е -Кое старо гадже си срещнала ,та събуди спомени за стари чувства ?

Сещам се как "девойките" бяха споменали /общувахме сякаш телепатично, а не с думи/, че това място е забранено и не може да бъде намерено от простосмъртен, и че се съхраняват тайни знания там... След това паметта ми бе изтрита... никога не си спомням какво съм видяла и на какво са ме учили "там"  :blink:

По принцип тия същества са настроени обучаващо и наистина знаят много тайни. Единственото, което им е лошо, че като отидеш в техния свят вече не можеш да се върнеш. Желанието да останеш в такъв свят трябва да го изкажеш на глас..също както в приказките.  

 

Досега страхът е по-силен от желанието да остана там. А и дали бих могла? И как да го разбирам - съвсем буквално, че няма да се събудя?  :blink:  

И как да го разбирам - съвсем буквално, че няма да се събудя?  :blink:

Енергийното ти тяло и съзнанието ти ще бъдат в света на неорганичните същества, а физическото ти тяло просто ще изчезне от този свят, тъй като след като съзнанието го няма то става излишно. В света на неорганичните не се нуждаеш от физическо тяло. Само тук се нуждаеш от такова.

Кога смяташ да кажеш вълшебната думичка "Да"?    

Кога смяташ да кажеш вълшебната думичка "Да"? 

Още не са ме питали изрично дали искам  
А и все още има привързаности, които ме задържат тук, макар и нищожни...
 

Най -забавното е,че наистина имах свръхненадеен разговор с бивш приятел,който предизвика емоция.Добре забравеното чувство да изпитвам някаква емоция.А прозаичният момент е,че при мен всичко е под нечовешки контрол от 1год.насам.Дори и връзката,която имах доскоро, беше по-скоро добре контролирана и малко рутинна,отколкото емоционална.И изведнъж,един разговор ми припмня,че има и друго освен свръхконтрол,който сама съм си наложила.За момент се почувствах по-жива.

"Контролирана емоция", "всичко е под контрол"... звучи толкова познато. Но за съжаление единственият начин да се чувства скорпи Луна "жива" е да не отрича емоционалните си нужди и интензивността им. Да, на повърхността изглежда толкова непроницаема и добре овладяна... Друг аспект, който се свързва с нуждата от контрол на статуквото, е Марс-Сатурн. Но нерядко, колкото по-големи усилия полагаме за контрол на ситуацията, толкова повече желаният резултат ни се изплъзва...
Извинявам се за лиричното отклонение, не е за раздел Съновник  :rolleyes:  

 Единственото, което им е лошо, че като отидеш в техния свят вече не можеш да се върнеш. Желанието да останеш в такъв свят трябва да го изкажеш на глас..също както в приказките.  

 Мистично,митологично,фантастично изживяване. Не знаеш къде свършва съня и започва реалността. А и те са така добре преплетени,посланията са толкова живи,че почти ти се иска да не се будиш.Случвало ми се е след сън да не помня точно какво съм сънувала,но да остава непреодолим копнеж по нещо неопределено.
  Не само си казах желанието,но даже го и написах.Но не ми се ходи в някой безплътен свят.Трудно се отказвам от познатите неща.

"Контролирана емоция", "всичко е под контрол"... звучи толкова познато.  Но нерядко, колкото по-големи усилия полагаме за контрол на ситуацията, толкова повече желаният резултат ни се изплъзва...
 

Спяща емоция,която в един момент се буди и трансформира всичко.